Бъдещите енергийни войни в света ще се водят под водата

Когато нюйоркчани пият сутрешното си кафе, всъщност от истинска енергия се нуждае електрическата им мрежа. Десетки електроцентрали работят на пълни обороти, тъй като търсенето на енергия расте във времето за закуска и продължава да се увеличава, докато жителите на града приключат с вечерята, пише CNN.

Огромен дял от тази енергия продължава да се генерира от затоплящия планетата природен газ и макар че по-широкият щат Ню Йорк се опитва бързо да „позелени“ мрежата си, за да забави изменението на климата, невинаги има достатъчно вятър или слънце, на които да се разчита в реално време. Технологията за складиране на нъзобновяема енергия за дълги периоди също все още не е напълно овладяна.

Група предприемачи търсят решение на 4800 км оттам – но не на запад към слънчева Калифорния с нейния соларен потенциал, а на изток, към сивата и дъждовна Великобритания.

Групата иска да изгради най-големия подводен интерконектор в света, свързващ Европа и Северна Америка с три чифта кабели с високо напрежение. Кабелите ще се простират на площ от над 3000 км и ще преминават по цялото дъно на Атлантическия океан, за да свързват места като западната част на Великобритания с източната част на Канада и евентуално Ню Йорк със Западна Франция.

Интерконекторът ще изпраща възобновяема енергия както на изток, така и на запад, възползвайки се от движението на слънцето.

„Когато слънцето е в зенита си, вероятно имаме повече енергия в Европа, която можем да използваме“, казва Саймън Лъдлам, основател и главен изпълнителен директор на Etchea Energy и един от тримата европейци, които ръководят проекта. „Имаме вятър, а също и много слънце. Това е добро време да ги изпратим към център на търсене като Източното крайбрежие в САЩ“, допълва той.

„Пет-шест часа по-късно слънцето е в зенита си на Източното крайбрежие и ние в Европа сме се върнали за вечеря, затова потокът тече в обратна посока“, отбелязва Лъдлам.

Трансатлантическият интерконектор все още е предложение, но мрежи с кабели за зелена енергия започват да се разпространяват по морското дъно в цял свят. Те бързо се превръщат в част от глобално климатично решение, пренасяйки огромни количества възобновяема енергия към страни, които не успяват да осъществят сами зеления преход. Но те също така създават нови връзки, които променят геополитическата карта и насочват някои енергийни войни в света надолу към океанските дълбини.

Нуждата от декарбонизиране никога не е била толкова неотложна. През това десетилетие светът трябва да се откъсне от изкопаемите горива и да намали приблизително наполовина въглеродните си емисии, ако иска да ограничи изменението на климата до нива, на които хората и екосистемите могат спокойно да се приспособят и да оцелеят, счита авторитетният Междуправителствен панел за изменение на климата.

Подводните кабели може да се окажат много важен инструмент за ускоряване на усвояванетно на възобновяема енергия. Светът изостава в климатичните си цели, като повечето страни все още не изпълняват Парижкото споразумение за намаляване на затоплящото планетата замърсяване, отбелязват анализатори от Climate Action Tracker.

Кабели за пренос на енергия вече преминават между редица страни в Европа, като повечето от тях ги свързват със съседни страни. Не всички пренасят изключително възобновяема енергия, това понякога се решава от енергийния микс на страната, но новите обикновено се изграждат за бъдеще на зелената енергия.

Великобритания, където терените за електроцентрали са ограничени, вече е свързана с Белгия, Норвегия, Нидерландия и Дания под водата. Тя подписа споразумение за соларна и вятърна връзка с Мароко, за да се възползва от многобойните часове слънчева светлина в африканската страна и силните ветрове на Екватора.

Сходни предложения изникват в цял свят. Проектът Sun Cable се стреми да пренася соларна енергия от слънчева Австралия, където земята е в изобилие, до града-държава Сингапур в Югоизточна Азия, която също има достатъчно слънце, но много ограничени площи за соларни паркове.

Индия и Саудитска Арабия планират да свържат съответните си енергийни мрежи чрез Арабско море, част от план за по-широк икономически коридор за свързване на Азия, Близкия изток и Европа. Той има подкрепата на администрацията на Байдън заради потенциала му да се противопостави на инициативата на Китай „Един пояс, един път“, която се състои основно от енергийни и инфраструктурни проекти, помагащи на Пекин да засили богатството и влиянието си в света.

Кабелите между Европа и САЩ могат да пренасят 6 гигавата енергия в двете посоки със скоростта на светлината, казва Лоран Сегален, основател на базираната в Лондон компания за възобновяема енергия Megawatt-X, която е и част от триото, предлагащо трансатлантическия интерконектор. Това е равносилно на енергията, която могат да генерират шест големи атомни централи, пренасяна почти в реално време.

Руска агресия в морето

Трансатлантическият интерконектор е в началните си фази и ще се нуждае от подкрепата на редица страни и щати, както и от значителни инвестиции. В най-добрия случай той може да бъде изграден до 2035 г.

Триото зад мегапроекта е оптимистично настроено, че той ще намери поддръжници, не само за да забави изменението на климата, а и да противодейства на Русия в глобалните енергийни войни и битката срещу Китай за доминация в технологиите за чиста енергия, които намериха нови граници под морето.

Трите компании не бягат от геополитическите внушения на проекта им. Вместо това те вземат на мушка Русия, като са избрали да нарекат интерконектора си The North Atlantic Transmission One-Link – или NATO-L.

Надеждата е, че проектът ще има положителни последици за глобалната сигурност – интерконекторите ще принудят страните да помислят внимателно за това кои трябва да са съюзниците им в бързо променящия се геополитически свят и да помислят два пъти, преди да влязат в дипломатически спорове или още по-лошо, във военен конфликт.

Това вече се случва при изкопаемите горива. Газопроводът „Северен поток 2“ от Русия до Германия беше изоставен през 2022 г. след пълномащабното нашествие на Русия в Украйна и по-късно беше саботиран в морето. Европейските държави започнаха да споделят енергията си помежду си по-активно в този момент, отчасти чрез съществуващите си мрежи от подводни кабели, за да разчитат по-малко на руския газ.

Европа също така се обърна към износа на втечнен газ от САЩ, който да замени руската енергия, което сближи още повече двата дългогодишни съюзника след бурни четири години при мандата на Доналд Тръмп.

Но подводните кабели също не са неуязвими. Русия използва океана, за да очертава свои сиви зони на атаки – актове на провокации и сплашване, които не съставляват действителен въоръжен конфликт. Те са насочени към Европа и в по-малка степен към САЩ.

Съвместен документален филм на обществените телевизии в Дания, Финландия, Норвегия и Швеция миналата година показа, че Русия извършва предполагаеми подводни разузнавателни операции около кабели за пренос на енергия, както и около крайбрежни вятърни паркове и газопроводи в Северно и Балтийско море.

Те твърдяха, че руски кораби, както военни, така и цивилни, се опитвали да картографират чувствителна подводна инфраструктура и вероятно са способни да прекъснат електрическата енергия в европейските държави.

Последиците от ръста на сивите зони на Русия са свързани предимно с психологическо сплашване, казва Джордж Дайсън, старши анализатор на рисковете за сигурността в консултантската компания Control Risks, но предупреждава Западна Европа, че Русия е способна да направи нещо по-лошо, ако пожелае.

Такива нападения зачестяват особено в Северно море, казва Дайсън.

Атлантическият океан е толкова дълбок, че интерконекторът NATO-L вероятно ще бъде добре защитен – той може да слезе на 3300 м, по-надълбоко от подводниците. Но подводните кабели са най-уязвими, когато бъдат повдигнати в по-плитки води и се върнат на сушата, какъвто ще бъде случаят с NATO-L на километричния континентален шелф, където кабелите могат да бъдат саботирани или повредени от котви или рибарски кораби.

Въпреки безпокойството за сигурността в морето, критичната инфраструктура на сушата едва ли изглежда по-безопасна. Електрически централи на Украйна, включително тези, които използват възобновяема водноелектрическа и ядрена енергия, станаха неколкократно мишени на руски удари.

Но привлекателността на атаките в морето е, че точно там европейските съперници на Русия бързо засилват връзките си и способността да генерират и споделят „домашна“ зелена енергия.

Свързването на европейските съюзници е просто, тъй като много от тях са част от ЕС. Свързването на Северна Америка и Европа ще бъде по-сложно политически. То може да изпрати сигнал до Русия за силни връзки, но годините на Тръмп показаха също, че връзката между САЩ и ЕС, особено по въпроса за НАТО и отбраната, не е неразбиваема.

Президентските избори в САЩ през ноември може да имат последици за енергийни проекти като NATO-L, въпреки че целта му е да обхване поколения и да надживее промени в управлението.