Радев: Дебатът за Зелената сделка надхвърля разговора за климатична неутралност

Дебатът за Зелената сделка, за зеления преход зад нея надхвърля далеч разговора за климатична неутралност, за зелена и кръгова икономика, за съхраняване на биоразнообразието, за инвестиции и т.н. Залогът вече е много по-голям. Залогът е за нашето ниво на амбиции на национално, регионално и на европейско ниво. Това заяви президентът Румен Радев при откриването на събитието за зелена трансформация "Green Transition Forum 4.0 - Новите перспективи пред Централна и Източна Европа“, организирано от Dir.bg и 3Е News.

„Залогът е как ние си представяме нашето бъдеще на глобалната икономическа, социална, зелена и технологична карта“, коментира още държавният глава.

Зелената и технологична трансформация преминава през всяка компания, всяко домакинство, през ежедневието на всеки българин и всеки европеец, заяви Моника Станишева, председател на борда на директорите на Dir.bg.

„Животът на всеки от нас утре ще бъде различен“, добави Станишева, но подчерта, че трябва да е и по-добър. Според нея ако хората, които са архитекти на тази идея, онези, които взимат политическите решения, оставят която и да е общност зад борда, и не я приобщят за разговор, не направят така, че обикновените хора, да видят своите преки ползи, "тази промяна ще бъде изгубена възможност за едно по-добро бъдеще".

По думите на Станишева зеленият преход не би могъл да проработи и да бъде ефективен, ако не разсеем страха от неизвестното, който има единствено "сковаващ мисълта ефект". Според нея, ако политиците не се запитат как хората реагират и как разбират този зелен преход, те не могат да извършат каквото и да било планиране за бъдещето.

Моника Станишева изрази очакване казаното през следващите дни на форума да има европейски отзвук, тъй като събитието се провежда в изключително значим момент, а именно утрешният първи Европейски съвет след евроизборите, на който лидерите на Европа ще изразят своите виждания за бъдещите приоритети в "Стратегическия дневен ред" на съюза. "Буквално, бих казала, бъдещето ни през следващите пет години се решава днес", заяви тя. 

По думите ѝ сме не просто на прага, а живеем най-мащабната реформа и преминаваме през най-голямата социална, икономическа и технологична трансформация за цялото съществуване на ЕС, тоест за последните 70 години. Това според Станишева е пътят, който разкрива потенциала на Европа за революционни промени. "Те са неизбежни, необратими, належащи. Целта им е ясна - помиряване на хората и икономиката с планетата", посочи още тя.

Станишева отбеляза, че Зелената сделка цели да преобразува съюза в модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, постигайки целите си: нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.; икономически растеж, умно използващ ресурсите.

Председателят на борда на Dir.bg посочи, че сред целите е и нито един човек и нито едно място да не бъдат изоставени и забравени в този преход. А хората биват изоставени тогава, когато им липсват избор и възможности да участват, за да се възползват от напредъка и развитието.

„Важно е да кажем, че не бива да пренебрегваме страховете на хората, но и не бива да ги генерираме“, добави тя.

От своя страна, служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова заяви, че реформите и инвестициите, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост, имат потенциала да допринесат за декарбонизация на икономиката чрез засилено производство и съхранение на електроенергия от възобновяеми източници, повишаване на енергийната ефективност, изграждане на устойчива пътна и железопътна инфраструктура за транспорт с нулеви емисии, както и развитие на устойчиво селско стопанство и управление на водните ресурси.

Людмила Петкова каза, че Планът за възстановяване и устойчивост на България е един от най-зелените в Европа и добави, че мерките в подкрепа на целите в областта на климата представляват повече от 60 процента от общия размер на отпуснатите по него средства.

Служебното правителство е ангажирано и обръща все по-голямо внимание на ефекта от климатичните промени и разходите за адресирането им на национално ниво, каза министър Петкова.

Тя отбеляза, че в областта на зеления преход България е сред държавите, изправени пред редица предизвикателства при наличие на електропроизводство, базирано на въглища, което предоставя базова енергия, разчитаща на местен ресурс. Въпреки това усилията са насочени към нови възможности, предоставени от наличните за зеления преход финансови средства, които следва да бъдат инвестирани разумно и навременно, каза тя.

Министърът отбеляза необходимостта от засилване на работата за идентифициране на конкретните инвестиционни нужди и изграждането на експертиза за разработване на зелени проекти. За финансирането и постигането на целите на зеления преход са необходими силна подкрепа от институциите и административен капацитет, разполагаем капитал, изразяващ се в подходящи финансови инструменти за пазара, инвестиции и знание, информирано съдържание за всички заинтересовани страни в процеса с цел по-дълбоко осъзнаване на нуждите от зеления преход, каза Петкова.

Като отбеляза предстоящото представяне на приоритетите на новата ЕК, включително и за изпълнението на политиките по зелената сделка, министър Петкова посочи, че по отношение на климатичния преход трябва да бъдат потърсени нови перспективи и синергия между защита на околната среда, ускореното икономическо развитие, енергийната сигурност и социалната справедливост. Тя добави, че развитието на зелените технологии ще бъде от решаващо значение за конкурентното предимство на Европа и ще гарантира устойчив икономически растеж и развитие.

Зелената програма на ЕС трябва да бъде основен приоритет, с възможност за по-широка перспектива, насочена към конкурентоспособност, икономически растеж и стратегическа автономност, каза министър Петкова.

Тя отбеляза още, че отделните страни членки имат различни стартови позиции и добави, че за някои държави постигането на амбициозните климатични цели отнема много повече време и ресурси, отколкото за други. Тя отбеляза необходимостта да бъдат отчитани съществуващите различия и възможности, административния капацитет и нуждите на отделните сфери на бизнеса от подкрепата както на национално, така и на европейско ниво. Така, по думите й, ще се гарантира, че преходът към климатична неутралност е социално устойчив, насърчавайки икономическото развитие във всички региони.

Министър Петкова каза, че за страните от Централна и Източна Европа, и по-специално за България става все по-отчетлива необходимостта от навременни и целенасочени инвестиции. Постигането на баланса между гъвкави решения, базирани на технологичния напредък и стратегическите дългосрочни цели на Съюза се очертава като ключова стъпка в прехода към нисковъглеродна, устойчива и конкурентна европейска икономика, каза тя.

/БТА/