Как ядрената дипломация на Русия ѝ печели световно влияние

Бангладеш – страна, разположена на ключово място между Индия и Мианмар в Бенгалския залив, е обект на интензивна геополитическа конкуренция между сили като Индия, Китай и САЩ. Всяка от трите страни използва различни сделки и инвестиционни предложения, за да изгради връзки с премиера Шейх Хасина.

Москва обаче си осигури безценна опора с проекта в Рупур. Докато Китай и САЩ имат капацитет за изграждане на ядрена енергия, китайската държавна Национална ядрена корпорация е до голяма степен заета да ръководи агресивната вътрешна ядрена експанзия на страната, а базираната в САЩ Westinghouse Electric Company не може да се конкурира с условията, предлагани от „Росатом“.

Държавната компания е в състояние да предложи до 90 процента финансиране за ядрени проекти, като изплащането се разпределя в продължение на десетилетия при минимални лихви. По-атрактивното финансиране помогна на „Росатом“ да спечели сделката, припомня Мохамад Тамим, бивш енергиен съветник на Бангладеш.

Такива благоприятни условия са „от решаващо значение за по-бедните страни с нисък кредитен рейтинг, които не могат да осигурят такова финансиране другаде“, казва Сливяк от Ecodefense.

За Рупур руската „Внешекономбанк“ държавен орган, използван като средство със специално предназначение за подкрепа на приоритетни проекти от Москва, отпусна деноминиран в щатски долари заем в размер на 11,38 млрд. долара, който покрива почти цялата цена на проекта. Заемът е с гратисен период от 10 години, а лихвеният процент е променлив, но не може да надвишава 4 на сто годишно.

Дори и евтините заеми обаче трябва да се плащат и това може да се превърне в проблем за купувачите на реактора, което дава още един лост за влияние на Русия. Икономистите са загрижени, че изплащането на дълга за електроцентралата в Рупур, която допринася сериозно за нарастващата сметка за инфраструктурни проекти, финансирани в чуждестранна валута, ще увеличи силно вече и без това голямото напрежение върху чуждестранните резерви на Бангладеш.

„Възможно е да се изплати, ако работи в пълен мащаб и се генерират приходи“, казва Тамим, бившият съветник. „Но това няма да генерира чуждестранна валута. Този проект е за местно потребление на електроенергия“, допълва той.

Въпреки че изплащането на заема още не е започнало, съгласно условията на споразумението между страните Бангладеш трябва да плати 10 на сто от стойността на строителните работи като аванс на „Росатом“. Това е проблем за страната заради ограниченията върху плащанията в долари, произтичащи от санкциите на САЩ, според запознати.

Намирането на финансиране за ядрени проекти е едно от най-големите предизвикателства за западните компании. Много от западните банки за развитие, които имат средства за финансиране на ядрени мегапроекти, като Световната банка или Азиатската банка за развитие, изрично изключват ядреното финансиране поради съпротивата на ключови акционери, включително Германия.

В САЩ се предприемат действия за оказване на натиск върху акционерите на Световната банка да преосмислят позицията си заради опасенията, че Русия и Китай ще доминират в световната индустрия. Изминаха обаче повече от 60 години, откакто банката последно одобри финансиране на проекти за ядрена енергия.

За „Росатом“ чуждестранните проекти - включително изграждането на ядрени електроцентрали, износът на обогатен уран и други инициативи - представляват около половината от общите приходи, според годишните отчети. През 2023 г. компанията спечели 16,2 млрд. долара от тези проекти спрямо 11,8 млрд. долара през 2022 г. Оперативните разходи и вноските към държавата обаче изяждат по-голямата част от приходите, което свива нетната печалба на групата до 2-3 млн. долара годишно.

До 2030 г. общите приходи на „Росатом“ се очаква да достигнат над 56 млрд. долара, повече от два пъти повече от сегашното ниво, според стратегията за развитие на компанията. Този ръст ще бъде движен предимно от чуждестранни проекти. „Росатом“ вярва, че може да завладее значителен дял от африканския пазар, като го счита за „точка на растеж“ за ядрените технологии.

Освен че се е втвърдило в сферата на влияние на Кремъл, гражданското общество в Бангладеш се опасява, че сделката с „Росатом“ е създала възможности за подкупи. „Целият енергиен сектор е обвит в тайна“, казва Ифтехарузаман, изпълнителен директор на Transparency International Бангладеш. „В края на краищата за какво всъщност ще плащат хората от Бангладеш? Ако беше открита и здравословна конкуренция, това щеше да е различна история“, допълва той.

Изчислена въз основа на прогнозните разходи за строителство на централата, цената за АЕЦ „Рупур“ е 9,36 цента за киловатчас в сравнение с 5,34 цента за същото количество енергия от близък индийски проект, според Рашед ал-Махмуд Титумир, икономист в Университета в Дака.

Критиците казват, че Бангладеш би било по-добре да харчи пари за собствено генерирана слънчева и вятърна енергия, разходите за които спадат в последните години, вместо да създава зависимост от Русия за скъпата и потенциално опасна ядрена енергия. „За мен това е катастрофа“, казва Ану Мухамад, икономист и активист на гражданското общество.

Не само местните активисти са притеснени от позициите на „Росатом“ в региона. Загрижеността на Запада относно натиска върху Глобалния юг също се засилва. Катрин Хъф, бивш помощник-секретар по ядрената енергетика в Министерството на енергетиката на САЩ, казва, че е от решаващо значение за САЩ и техните съюзници да изградят отново стабилна верига на ядрени доставки и да възстановят лидерството в глобалния ядрен сектор. Това обаче може да отнеме десетилетия.

Докато Западът се ослушва, „Росатом“ вече обсъжда изграждането на втора централа в Бангладеш. Мохамад Хосейн, директор в енергийното министерство на Бангладеш, предполага, че връзката на страната му с руската компания ще се задълбочава в бъдеще. Русия, казва той, е „незаменим партньор“.