Западните санкции задушават газовите амбиции на Русия в Арктика

Твърдата като скала икономика на Русия се оказва забележително устойчива на яростната атака на западните санкции. Две години след началото на нашествието на Кремъл в Украйна, тя продължава да финансира скъпата война и да подкрепя президента Владимир Путин, пише Bloomberg.

Но има поне една област, където проблемите са много реални.

Проектът на „Новатек“ „Арктик ВПГ-2“ (Arctic LNG-2) в леденото Карско море е ключова част от плановете на Москва да повиши износа и да запълни хазната. От месеци той е готов да доставя втечнен природен газ (LNG) на нови пазари, алтернативни на доходоносната някога търговия с тръбен газ за Европа.

Но големият нов проект за 25 млрд. долара на практика е блокиран, като се превръща в първата част от енергийното производство на Русия, която фактически е ограничена от американски санкции.

Русия отдавна се стреми да увеличи дела си на световния LNG пазар, но войната и последвалият рязък спад на износа за Европа засилват значението на тези амбиции. Москва иска да разшири добива си на LNG три пъти до 2030 г. и да добави поне 35 млрд. долара към годишните си приходи.

Благодарение на по-стари проекти към момента Русия е на четвърто място сред най-големите износители на LNG в света, но ограниченията за ключовия проект „Арктик ВПГ-2“ създават пречки пред амбициите ѝ да стигне по-далеч. По-тревожното  за Москва е, че тези ограничения са модел за бъдещи усилия на Запада да намали приходите на Кремъл от газ, насочени към проекти като „Ямал“ или „Сахалин 2“ в Далечния Изток, които все още доставят втечнен природен газ на клиенти в Европа и Азия.

Доставките на LNG на Русия от Арктика. Графика: Bloomberg LP

„Американските санкции работят изненадващо добре“, казва Малте Хъмпърт, основател на Арктическия институт, който наблюдава разширяването на Русия в региона през последните десет години. „В тази област те са много напред в кривата. Те блокираха „Арктик ВПГ-2“ още преди да започне производството, като спряха кораби преди те да могат да бъдат изпратени. С всичко останало като петрола и флотилията в сянка винаги става въпрос за противодействие“, допълва той.

Откакто администрацията на президента Байдън наложи санкции на проекта „Арктик ВПГ-2“ миналата година, купувачи от Китай и Индия, страни, които купуват и търгуват с руски петрол, като заобикалят съществуващи ограничения, отказват да купуват дори LNG с отстъпка. В същото време адвокати в Сингапур и Лондон се въздържат от участие в проекта.

Дори корабните компании са засегнати от ограниченията, като кораби на стойност стотици милиони долари в момента са блокирани на сух док в Южна Корея.

За разлика от износа на петрол, който допринася за притока на средства въпреки тавана на цената и други ограничения с помощта на широка „флотилия в сянка“, LNG е по-сложен за пренасяне, до голяма степен поради по-сложната необходима технология за товарене и превозване на суперохладеното гориво.

Сега Европейският съюз, който продължава да разчита на руски LNG и не беше склонен да ограничи вноса, се готви да въведе някои собствени мерки. Европа не забранява изцяло горивото, но разговори в блока дават сигнал, че газът вече не е недосегаем в момент, когато войната в Украйна навлиза в третата си година.

Обсъжда се план за забрана на употребата на пристанища на ЕС за реекспорт на руски доставки, предназначени за трети страни. Това е важно, защото руските заводи за втечнен природен газ в Арктика са изключително отдалечени, затова обикновено горивото се доставя до Белгия или Франция за реекспорт към Азия или друго европейско пристанище. Ограничаването на тази практика ще притисне руската флотилия от кораби до точка на пречупване.

Русия беше четвъртият по големина износител на втечнен природен газ в света през 2023 г. Графика: Bloomberg LP

Националният съвет за сигурност на Белия дом започна да обръща вниманието си към ограничаването на плановете на Русия за разширяване на LNG през 2023 г., около една година след началото на войната, съобщават запознати със стратегията източници. Официални представители там са обединили усилия с Държавния департамент и министерството на отбраната на САЩ, за да изберат мишена, като в крайна сметка са се насочили към проекта „Арктик ВПГ-2“. След това представили плана на министерството на финансите.

Сега, в рамките на по-широк план за спиране на развиването на нови енергийни проекти от Русия, които може да донесат значителни приходи, САЩ искат да гарантират, че проектът в Арктика е „погребан окончателно“, както каза на конференция миналия месец Джефри Пят, заместник-държавен секретар за енергийните ресурси.

Представителите на Белия дом имат съществени основания да се насочат към проекта, който е съсобственост на японското правителство, китайски държавни петролни компании и френската TotalEnergies. Макар че сигурно гневи важни съюзници, замразяването на „Арктик ВПГ-2“ носи полза, като засяга Москва и в същото време предизвиква само ограничени последици на световните пазари на природен газ. За администрацията на Байдън е не по-малко важно, че последиците за американските потребители са ограничени предвид наближаващите избори.

Има и други предимства за Вашингтон. Търговията с втечнен природен газ изисква скъпи специализирани кораби, които могат да бъдат следени със сателити, което прави създаването на алтернативна флотилия почти невъзможно. Макар че днес има около 7500 танкера с различни размери, цялата LNG индустрия е по-близо до 700.

Освен това „Арктик ВПГ-2“ изисква уникален вид кораб, който може да преминава през плътни ледове. За дейността бяха поръчани 21 танкера леден клас, включително кораби, притежавани от южнокорейските компании Hanwha Ocean Co. и Mitsui OSK. Сега те не успяват да намерят нови собственици. Русия, разбира се, може да използва собствен капацитет и кораби, способни да пренасят LNG, се изграждат в корабостроителницата „Звезда“, но дори те са забавени от санкциите.

„Най-голямото единично ограничение за развитието на „Арктик ВПГ-2“ е наличността от танкери. Това е слабото звено в цялостната руска стратегия“, коментира Тане Густафсон, преподавател в университета „Джорджтаун“, който наблюдава разширяването на изкопаемите горива на Русия от десетилетия.

„По-дългосрочните перспективи са помрачени от факта, че основната мисия, която беше развиването на LNG за Източна Азия през маршрута Северно море, в този момент е невъзможна“, допълва Густафсон.

Русия държи най-големия дял от природния газ в света с около 20% доказани запаси, но все още трябва да ги превърне в приходи. Нови тръбопроводи просто не се изграждат достатъчно бързо, за да се пренасочат продажбите, оставяйки само LNG, който самият Путин определи като бъдещето на горивото.

Кремъл съобщава, че иска да изнася над 100 млн. тона LNG годишно до 2030 г. спрямо около 31 млн. тона миналата година, с или без санкции. „Арктик ВПГ-2“ не е първият проект, който е засегнат от ограничения, но пречките пред преноса на технологии и оборудване за проучвания за въглеводороди през 2014 г. предизвикаха някои местни алтернативи.

Но дори правителството започва да признава мащаба на предизвикателството, тъй като санкциите се трупат, а копирането на технологията се оказва бавно. Данни от документ на министерството на икономиката, публикуван по-рано тази година и видян от Bloomberg, показва, че производството може да изпадне в стагнация до 2027 г. при консервативен сценарий, нива, които биха означавали, че „Арктик ВПГ-2“ може да не напредне бързо.

Нито един от трейдърите и анализаторите, участвали в допитване на Bloomberg за проекта, който има само завършено строителство и пусна в действие един от трите производствени влака, не смята, че той ще достигне пълен капацитет, докато санкциите остават в сила.

Русия предвижда сценарий, при който износът на LNG достига плато. Графика: Bloomberg LP

„Новатек“, компанията зад всичко това, продължава напред. Основателят Леонид Михелсон, на четвърто място сред най-богатите руснаци и близък съюзник на Путин, успя да завърши първата фаза от проекта „Арктик ВПГ-2“ миналата година, като обори очакванията в индустрията, че липсващата технология ще го забави. Бяха изградени нови вериги за доставка, след като компании като френската Technip Energies напуснаха проекта. Части и оборудване бяха внесени от Китай.

„Фактът, че ставаме мишена на санкции е сигнал как оценяват нашата компетентност“, коментира Михелсон на 16-ия Евразийски икономически форум във Верона малко след санкционирането на проекта.

Но сега той трява да се справя с възможното оттеглянето на още чуждестранни партньори със затягането на ограниченията и да намери клиенти.

„Новатек“ нае служители в Китай в опит да подкрепи бизнеса и изпрати официални представители в Индия през февруари, съобщават запознати с въпроса източници. Все още няма конкретни сделки, допълват те.

Следващото изпитание ще дойде през лятото, когато „Новатек“ цели да достави първия си товар с LNG от „Арктик ВПГ-2“, възползвайки се от достатъчно тънкия лед, за да използва обикновен кораб, съобщават източници, пожелали да останат анонимни, тъй като нямат разрешение да говорят пред медиите.

„Ще има спорадични плавания, но те са наистина ограничени. Къде ще отиде Русия оттам-нататък?“, пита Хъмпърт.