Недостигът на тежък петрол по света повишава разходите на по-широката индустрия

Намаленията на мексиканския износ и пренасочването на канадския добив свиват и без това ограничените доставки на тежък суров петрол в Атлантическия басейн. Това повишава разходите на рафинериите с вероятно косвен ефект върху широката индустрия.

Продължителните съкращения на доставките от ОПЕК и международните санкции срещу Венецуела, Иран и Русия вече доведоха до недостиг на по-тежък суров петрол. Рафинериите, построени за преработката му, като тези в Мексиканския залив, се затрудняват да намерят евтини доставки, пише Ройтерс.

Тежкият, кисел суров петрол е важен за производството на пътни горива с по-висока стойност, корабни горива и битум.

„Комбинацията от по-строги доставки на тежък суров петрол и мазут, както и сезонното нарастване на търсенето на електроенергия, се очаква да разшири пукнатините на пазара през следващите седмици“, според анализаторът на Vortexa Ксавие Тан.

Корабите, които осъществяват по-дълги пътувания, за да избегнат зоната на Червено море, увеличават търсенето на мазут. През лятото има по-голяма активност и в строителния сектор, което също повишава търсенето.

Мексико намали износа на суров петрол през април, за да улесни по-голямата местна преработка, тъй като се стреми да сложи край на скъпата зависимост от вноса на горива. Това допълнително застраши доставките на киселинни суровини в Атлантическия басейн, където рафинериите се подготвят за разширяването на тръбопровода Trans Mountain. Чрез него повече тежък канадски суров петрол ще се отклони към Тихия океан.

Рафинериите търсят резервни доставки, като цената на сорта „Марс“ достигна близо четиригодишен връх спрямо лекия американски суров петрол WTI на 1 април, според данни на LSEG.

„Американските рафинерии в Мексиканския залив имат достъп до много по-скъпата канадска суровина чрез тръбопроводи и по-малко налична мексиканска суровина. Като следствие поскъпват и други кисели сортове петрол“, казва Виктор Катона, водещ анализатор суров петрол в Kpler.

В Европа индексът Argus Brent Sour, който включва водещия норвежки сорт Johan Sverdrup, достигна 14-месечен връх в средата на април и все още се търгува приблизително в съответствие с леко сладкия бенчмарк „Брент“, според ценовата агенция Argus Media.

Въпреки че цените леко се охладиха, тъй като вътрешното търсене на мексиканския суров петрол се повиши по-малко от очакваното и освободи по-големи количества за износ, пазарът на суров петрол чисто структурно остава затегнат. „Освен ако няма някаква голяма промяна в курса от страна на ОПЕК, трудно е да видим тази тенденция да се обърне“, коментира Джей Мару, ръководител пазарно разузнаване на Vortexa.

Леките и средно сладките сортове петрол представляват повече от 50% от вноса на суров петрол в Европа от 2019 г., според данни на Kpler. Средно и тежко киселите са съставлявали само 26% от вноса на континента през първите четири месеца на 2024 г., което е най-ниско ниво от 2012 г. насам.

Суровият петрол с висока плътност и високо съдържание на сяра е по-труден за рафиниране и обикновено е по-евтин от по-лекия петрол. По-високите цени са особено главоболие за рафинериите, които са инвестирали в скъпите агрегати за модернизиране, които им позволяват да обработват най-тежките сортове нефт.

„Липсата на тежък кисел суров петрол удря пряко по рентабилността на рафинериите и представлява загуба на капиталови разходи за тези рафинерии“, коментира вицепрезидентът на Rystad Energy за анализ на петролния пазар Патрисио Валдивиесо.

Рафинериите ще трябва да се адаптират към недостига на тежък суров петрол, като мексиканския сорт „Мая+, като смесят всички други подобни сортове, които могат да намерят, които биха отговаряли на тяхната конфигурация, според Хилъри Стивънсън, директор в IIR Energy. Възползването от относителното изобилие от лек суров петрол може да се окаже финансово и оперативно трудно за рафинериите в САЩ.

Преди 2022 г. основният източник на тежко гориво за Европа беше Русия, но ембаргото на Г-7 заради войната в Украйна прекъсна достъпа до суровина за рафинериите. В Северозападна Европа спредовете на петрола с високо съдържание на сяра спрямо фючърсите на сорта „Брент“ достигнаха най-високата си стойност от 4 януари насам, според данните на Argus Media.

Междувременно Bloomberg писа, че Организацията на страните износителки на петрол и нейните съюзници трябва да прегледат капацитета и да вземат решение през следващия месец дали да продължат съкращаването на доставките на петрол.

Обединените арабски емирства, Казахстан и Ирак ще увеличат общия си капацитет с повече от 300 хил. барела на ден от следващата година, според анализатора Наташа Канева. Абу Даби сигнализира за още по-голямо увеличение, като държавният производител Adnoc обяви тази седмица, че е увеличил капацитета си с 200 хил. барела на ден до 4,85 млн. барела дневно.

Планираните разширения на капацитета може да представляват опасност за единството на групата и цените на петрола като цяло. Лидерът на ОПЕК+ Саудитска Арабия вече притежава значителни нива на свободен капацитет. Стабилизирането на световните доставки и по този начин укрепването на цените се превръща във все по-голямо предизвикателство в тази среда.

Приспособяването към нарастването на капацитета на членовете е труден въпрос за ОПЕК+ в исторически план. През 2021 г. алиансът почти се разпадна напълно, когато ОАЕ и Саудитска Арабия се сблъскаха заради амбициите на Абу Даби за експанзия. Миналата година въпросът се разпали отново и евентуалният компромис доведе до напускането на Ангола след десетилетия на членство в картела.