Изпускаме ли благоприятен период за либерализацията на енергийния пазар?

Със спадащи цени на електроенергията и големи излишъци през почивните дни периодът е много благоприятен за началото на либерализацията на електроенергийния пазар у нас, смятат бившите управляващи от "Продължаваме промяната" – "Демократична България" (ПП-ДБ). От ГЕРБ-СДС, ДПС и бившите опозиционни партии в 49-ото Народно събрание обаче се опасяват от липсата на яснота как ще се случи процесът и настояха за отлагане с една година на отварянето на енергийния пазар.

Това ще се случи с промени в Закона за енергетиката, гласувани на първо четене и подкрепени с голямо мнозинство в Народното събрание. След промените в Конституцията и след оставката на правителството парламентът продължава да работи и предстои нова скоростна промяна в Закона за енергетиката. Депутатите подкрепиха три различни законопроекта за това, които ще бъдат обединени и ще има съкратени срокове за предложения между първо и второ четене. 

В края на март председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов прогнозира такъв сценарий по време на събитието на Investor.bg Energy of Tomorrow.

От ПП-ДБ са категорични, че отлагането ще застраши плащанията по Плана за възстановяване, тъй като либерализацията е вписана като планирана реформа, свързана с финансирането с европейските средства от този фонд. Бившите управляващи също така смятат, че промяната е от полза не на потребителите, а на крайните снабдители. Те отчетоха, че години наред нищо не е правено за отварянето на пазара, докато либерализацията не е внесена в Плана за възстановяване.

Периодът сега е много благоприятен за реформата, защото цените на електроенергията вървят надолу и има големи излишъци (до 2 хил. мегавата товар в определени периоди), категорични бяха бившите управляващи.

Регулираната цена на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за този регулаторен период (който приключва на 30 юни 2024 г.) е 115 лева за мегаватчас, а цените на енергийната борса в последните седмици са около 50-60 лева за мегаватчас. През уикендите цените са още по-ниски, коментират още бившите управляващи.

Опозиционните партии в парламента изтъкнаха, че Фондът "Сигурност за електроенергийната система" (ФСЕС) е "източен" от Министерството на финансите и в случай на криза ще трябва да бъдат взимани пари от бюджета, което би се отразило върху дефицита в бюджета. Подкрепилите искането за отлагане на либерализацията предупредиха за значително увеличаване на цената на електроенергията за бита, за което уязвимите потребители не са готови. В едно от последните си решения министърът на финансите Асен Василев преведе повече от 1,6 млрд. лева на Министерството на енергетиката за покриване на "дупки".

По време на дебатите от БСП изтъкнаха, че няма яснота как ще се случи либерализацията на пазара, липсват модели и механизми как правителството да определи "базовата цена" или своебразния таван на цената за бита в преходния период, предвиден в Закона за енергетиката (от 1 юли 2024 г. до края на 2025 г.).

Драгомир Стойнев беше категоричен, че крайните снабдители (електроснабдителните дружества), институциите и потребителите не са готови за промяната, защото нямат никаква информация как ще се случат нещата, включително и как ще изглеждат и как ще бъдат изпращани сметките до потребителите, нито сценарии за реакция при външни или вътрешни опасности за пазара. Той прогнозира, че ще има хаос, ще бъдат затваряни мощности и ще трябва да се разчита единствено на енергийните търговци да осигуряват електроенергията на пазара. Целта на либерализацията е единствено да бъдат взети парите по Плана за възстановяване, каза още той.

Стойнев коментира, че във Фонда "Сигурност за електроенергийната система" (ФСЕС) няма достатъчно средства за реакция при кризисно развитие на процедурата (примерно при фалит на крайни снабдители). 

От ПП-ДБ бяха категорични, че либерализацията на енергийния пазар беше предвидена с изменения в Закона за енергетиката от октомври 2023 г. Оттогава от БСП и опозицията критикуват текстовете, но не направиха нито едно конструктивно предложение, каза Радослав Рибарски. Той отхвърли коментарите, че запазването на сегашния модел ще защити въглищните централи, тъй като няма поеман такъв ангажимент от КЕВР.

Според него с предлаганите промени битовите потребители ще имат само шест месеца срок (от 1 юли 2025 г. до 1 януари 2026 г.), за да се ориентират на свободния пазар. Това означава, че от предвиденото от бившите управляващи "плавно преминаване" към либерализиран пазар, ще се стигне до резки промени.

Така и битовите потребители ще се окажат в ситуацията на част от стопанските потребители на ниско напрежение, при които имаше редица проблеми с преминаването към свободния пазар. Заради липса на информация много от малките компании останаха на т.нар. "снабдител от крайна инстанция" - търговец, за който е предвидена роля при извънредна ситуация - например фалит на доставчик, но и чиито цени са по-високи, тъй като се намесва при неочаквани за балансираната система събития.

От "Възраждане" отбелязаха, че има някои условия, които ще защитят потребителите от високата цена на електроенергията и едно от тях е въвеждането на "умни" електромери, които да следят потреблението им.

От "Има такъв народ" отбелязаха, че повече от 2,25 млн. души са "енергийно бедни" и използват електроенергията за основните си нужди на т.нар. "нощна тарифа", която ще отпадне при либерализацията на пазара. Гроздан Караджов заяви, че в подкрепа на тези хора е трябвало да бъде изготвена втора базова цена, която да е по-ниска за хората с ниски доходи и малко потребление на електроенергия.

Той беше категоричен, че социалното министерство не е изготвило определение за енергийната бедност, нито методика за подкрепата им. Според него 1,25 млн. души са под прага на енергийната бедност по европейските определения.