Иранският износ на петрол е най-голям за последните шест години

Иран изнася повече петрол от когато и да било за последните шест години, като дава тласък на икономиката си с 35 млрд. долара годишно въпреки санкциите.

Техеран е продавал средно 1,56 млн. барела на ден през първите три месеца на годината – почти всички на Китай, което е най-голямо количество от третото тримесечие на 2018 г., според компанията за данни Vortexa, цитирана от FT.

Успехът на Иран в износа на суров петрол подчертава трудностите, пред които са изправени САЩ и Европейския съюз (ЕС) в стремежа им да притиснат ислямската република след атаката с ракети и дронове срещу Израел.

„Иранците са усвоили изкуството да заобикалят санкциите“, коментира Фернандо Ферейра, ръководител на службата за геополитически риск в Rapidan Energy Group в САЩ. „Ако администрацията на президента на САЩ Джо Байдън наистина иска да окаже влияние върху Иран, тя трябва да измести фокуса си към Китай“, допълва Ферейра.

Вашингтон и ЕС подготвят нови санкции срещу Иран, отчасти за да разубедят Израел да ескалира конфликта с Техеран, като осъществи ответен удар на нападението. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън коментира тази седмица, че Иран продължава да изнася своя петрол и че има „още какво да се направи“, за да се ограничи търговията.

Анализатори казват обаче, че Вашингтон не е склонен да приложи стриктно санкционен режим за максимален натиск, какъвто въведе през 2018 г. тогавашният президент Доналд Тръмп. Администрацията на Байдън не желае да въведе инфлационно задушаване на глобалното предлагане на петрол в изборна година в САЩ.

В Техеран държавната информационна агенция Tasnim съобщи в сряда, че петролната индустрия на страната е намерила начини да заобиколи санкциите и че основният клиент на Иран е Китай. Изводът на агенцията е, че това до голяма степен защитава страната от западните санкции.

Израелските сили свалиха баража от около 300 ракети и дронове, изстреляни от Иран през почивните дни. Атаката обаче - първият път, когато Техеран директно се насочва към еврейската държава, засилва опасенията, че регионът се плъзга към по-широк конфликт.

Иран предприе атаката като отмъщение за предполагаем израелски удар по консулството му в Дамаск, при който бяха убити няколко висши командири от Революционната гвардия.

Нарастващото напрежение след атаката на групировката „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври и последвалата война в Ивицата Газа спомогна за покачването на цените на петрола с повече от 15 процента тази година до около 90 долара за барел. Цените спаднаха след иранската атака, тъй като търговците залагат, че няма да има прекъсване на доставките от региона. Суровият петрол сорт Брент поевтиня с 3 процента до 87,37 долара за барел в сряда.

Армен Азизян, старши анализатор и специалист по санкции във Vortexa, коментира, че САЩ наскоро са започнали да се целят отделни танкери, заподозрени, че превозват ирански суров петрол. През февруари са санкционирани два танкера, а през април – още 13. Въздействието от мерките върху иранския износ на нефт обаче е минимално, подчертава Азизян.

„Иранците са много добри в намирането на вратички. Сега те подправят AIS [системата за проследяване на кораби] и се преструват, че са на едно място, когато са на друго, и това затруднява проследяването на действията“, допълва той.

По оценки на Азизян флотът, използван от Иран за транспортиране на петрол, е нараснал с една пета през последната година до 253 кораба. Броят на супертанкерите, превозващи до 2 млн. барела петрол, се е удвоил от 2021 г. насам.

На практика целият ирански петрол, продаден тази година, е отишъл в Китай, според Kpler, която проследява танкерите по света. Агресивните санкции могат не само да дестабилизират петролния пазар, но и отношенията между САЩ и Китай.

Китай разчита на Иран за около една десета от своя внос на петрол, но преработва петрола не чрез своите държавни нефтени и газови компании, а чрез по-малки, частни рафинерии. Иранският министър на петрола Джавад Оуджи каза миналия месец, че износът на петрол е „генерирал повече от 35 млрд. долара“ през предходната година. При друг случай той коментира, че враговете на Иран искат да спрат износа, но страната може „да изнася петрол навсякъде, където пожелае, и то с минимални отстъпки“.

Нарастващият добив на шистов петрол през последното десетилетие превърна САЩ в най-големия производител в света и освободи ръцете на Вашингтон да бъде по-агресивен със санкции срещу други износители. В сряда САЩ отново наложиха санкции на Венецуела, друг член на картела ОПЕК.

Администрацията на Байдън сигнализира също така, че е готова отново да освободи суров петрол от стратегическите си запаси при ръст на световните цени. Въпреки това има нарастващ натиск на републиканците върху Белия дом да предприеме действия срещу продажбите на петрол от Иран, заедно с критики към администрацията за меко прилагане на съществуващите мерки.

Лидерите на ЕС междувременно решиха в сряда да засилят санкциите срещу Иран заради атаката срещу Израел, съобщава Ройтерс. Срещата на върха в Брюксел е първата среща на 27-те национални лидери на страните от ЕС след нападението в събота, повече от шест месеца след началото на войната между Израел и подкрепяната от Иран палестинска въоръжена групировка „Хамас“.

Лидерите на ЕС осъждат иранската атака, потвърждават ангажимента си към сигурността на Израел и призовават всички страни да предотвратят ескалация на напрежението, включително Ливан. Германският канцлер Олаф Шолц коментира след заседанието, че е важно Израел "да не отговори със собствена масирана атака".

Италия се изказа отделно преди преговорите на Г-7 в полза на санкции срещу доставчици на оръжия, свързани с атаката срещу Израел, както и тези, които стоят зад атаките срещу кораби в Червено море.

Министрите на външните работи на ЕС трябва да продължат работата по санкциите в понеделник. ЕС вече има множество програми, насочени към Иран заради нарушения на човешките права, разпространение на оръжия за масово унищожение и подкрепата на Техеран за войната на Русия в Украйна. Германия, Франция и няколко държави от ЕС обмислят разширяване на схема, която се стреми да ограничи доставките на ирански безпилотни самолети за Русия. Планира се включване и на ракетите в тази програма и тя да се разшири и върху доставките до ирански подставени лица в Близкия изток.

Белгия подкрепя въвеждането на санкции срещу Революционната гвардия на Иран, но Шолц смята, че това изисква допълнителни правни проверки. Според върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел това ще се случи само ако национален орган на ЕС установи, че групата е участвала в терористична дейност на територията на блока.

Анализаторите казват, че е малко вероятно Иран да бъде изправен пред по-строго икономическо наказание поради притеснения за повишаване на цените на петрола и гнева на най-големия купувач на ирански петрол – Китай.