Енергетиката е на прага на голяма трансформация, която посреща без подготвени кадри

Цената на електроенергията в Европейския съюз (ЕС) е ниска и нагласите са, че големите проблеми от последните години са преодоляни. Тепърва обаче предстои Зелената сделка да се разгърне и секторът е пред мащабна трансформация. Компаниите от електроенергийната индустрия у нас обаче се оплакват, че ще им се наложи да посрещнат всички предизвикателства без достатъчно подготвени кадри.

Липсва стратегия за стимулиране на работната ръка като цяло, не само за енергийния сектор, държавата не определя стратегическите сектори, както и какви специалисти ще са необходими, коментира председателят на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) д-р инж. Димитър Белелиев по време на форума "Електроенергетика 2024".

"Всички в нашия бранш са изправени пред липса на достатъчно кадри, крадем си ги един от друг", допълни още той пред Investor.bg. Секторът е структуроопределящ - компаниите държат дял от 12% от целия износ на България през 2023 година.

В сектора се оплакаха и от непрекъснатите промени в нормативната уредба, касаеща работата им. Електроразпределителните дружества посочиха още, че мрежата е много остаряла - около 40-55% от инфраструктурата е на повече от 40 години, което е проблем за очакваните трансформации, свързани с енергийния преход. Според Минко Радевски от "ЕРМ Запад" предизвикателствата за дружествата освен старите мрежи са свързани основно с електрификацията, децентрализацията, промените в климата, киберзаплахите и все по-растящите очаквания на потребителите.

Според него дигитализацията е един от начините да бъдат решени голяма част от предизвикателствата. Чрез нея общуването с клиентите е вече на различно ниво и хората, които искат да бъдат активни потребители, могат да получават данни и статистики от смарт електромери, което да насочва и потреблението им. Дигитализацията подобрява услугата, но изисква повече инвестиции, допълни още Радевски.

В Електроенергийния оператор (ЕСО) почти всички подстанции са дигитализирани и това помага за балансирането на системата, разказа Димитър Зарчев, директор на "Централното диспечерско управление" в ЕСО. Той обясни, че голяма част от предизвикателствата за мрежата у нас е рязкото преминаване към възобновяеми енергийни източници. В обедните часове на 11 април товарът в системата е около 3500 мегавата, а от ВЕИ идват към 2100 мегавата. "Това е огромно предизвикателство за балансиране", допълни още той.

Посоката преди беше една - от производствените мощности към потребителите. Днес обаче много подстанции се превръщат в производители и изнасят електроенергия към ЕСО, разказа Зарчев.

С дигитализацията системата обаче се управлява по-лесно, а скоростта на споделяне на данни се увеличава няколко пъти и вече е съизмерима с тази на комуникационните компании, посочи той. Спред него агресивното навлизане на ВЕИ е проблем за целия регион и все по-често се случва колегите им в Гърция да ограничават зелените централи, когато няма търсене, за да съхранят системата.

Промените, свързани с енергийния преход, не се налагат от ЕС, а от желанието ни да имаме сигурност за живота си, коментира Атанас Добрев, от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ). Той е категоричен, че зелените централи са по-безопасни от ТЕЦ или ядрените мощности, по-малки са и са по-лесни за защита спрямо базовите мощности, както сочи опитът от войната в Украйна.

По време на дискусиите за зеления преход  д-р инж. Иван Желязков, зам.-председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ), коментира, че цената на електроенергията на пазарите е ниска, но това е защото още липсва търсене.

Той прогозира поскъпване, свързано с електрификацията на нови индустрии и най-вече електромобилите, които ще бъдат голям потребител. Д-р инж. Веселин Тодоров, председател на УС на Соларна академия България, пък допълни, че към 2030 година 1/3 от произвежданата в света електроенергия ще отива за захранване на центрове за данни и изкуствен интелект (AI).

Според него през 2026 година на пазара ще се завърне и тежката индустрия на Европа, която затвори врати заради енергийната криза преди две години. Тодоров прогнозира плавно стабилизиране на енергийните пазари до 2030 година, но допълни и че не очаква връщането на цените на електроенергията до нивата от зимата на 2018 година.

Според него енергийният сектор ще се развива в посока енергийна ефективност и намиране на нови нисковъглеродни източници за производство на електроенергия.

Най-важното за енергийния сектор е сигурността - потребителите очакват услугата да е с високо качество и да е постоянна, категорични бяха участниците във форума. Според тях обаче има неизползван капацитет у нас, който би помогнал за по-голямата сигурност на доставките.

Иван Желязков посочи например неизползваните покривни пространства в градовете, водните площи, както и вятърните турбини - у нас приоритетно се развиват соларни инсталации. Не се работи и за поставяне на батерии, които да изглаждат пиковете в производството.

Веселин Тодоров пък е категоричен, че преходът трябва да бъде плавен, да се развива спрямо нуждите на потребителите и бизнеса. Той призова за законодателни промени, които да позволяват на потребителите да търгуват помежду си (в момента всички сделки минават през Българската независима енергийна борса) и прогнозира, че след време ще бъде много по-изгодно покривните соларни инсталации да се използват за покриване на личното потребление, отколкото да се изграждат за инвестиционни цели, възползвайки се от преференциалните цени.

Но цялата тази трансформация няма бъдеще, ако мрежите не бъдат модернизирани, дигитализирани и с умни измервателни уреди, категорични бяха експертите.