Руският уран от "Мегатони към мегавати" до опасения за новото геополитическо оръжие на Москва

Около 1/4 от горивото за 93-те ядрени реактора на САЩ се произвежда от уран, идващ от Русия, пише Foreign Policy. Това е дипломатически триумф от времената след Студената война - връзката между двете страни започва с програмата "Мегатони към мегавати", по която след разпада на СССР Москва изпраща урана от подлежащите на утилизация ядрени ракети в САЩ, където то се използва за гориво за ядрените реактори.

Споразумението е подписано през 1993 година и предвижда преработката на 500 тона обогатен уран от бойни глави в горивни касетки за реактори. То вече не действа - срокът му изтича през 2013 година, но и войната в Украйна така обтегна отношенията на Запада с Русия и опасенията са, че Москва ще започне да използва и урана както другите енергийни продукти като петрол и газ, като геополитическо оръжие.

Русия е основен играч на пазара за ядрено гориво с дял от 40%. Но нещо повече - "Росатом" е една от много малкото компании, предлагащи пълния набор от стоки и услуги, необходими за изграждането на ядрени централи - от строителство, технологията, горивото и последващата му преработка.

Досега Русия не си е позволявала да се възползва от този факт и "Росатом" има репутацията на наистина надежден партньор. В САЩ обаче са предпазливи - след като видяхме какво направи руският президент Владимир Путин с газа в Европа, нямаме основание да вярваме, че всичко ще бъде наред, коментира Кети Макморис Роджърс, председател на комисията  по енергетика в Камарата на представителите (долната камара на американския Сенат).

Уран се добива в много държави, включително и в Канада и Казахстан. Но процедурите по обогатяване се извършват от само четири компании - руската "Росатом", китайската CNNC, както и западния консорциум Urenco (в който участват Великобритания, Нидерландия, Германия и САЩ) и френската Orano. Приходите от продажбата на уран на "Росатом" се изчисляват на около 3 млрд. долара годишно.

Русия обаче има монопол при производството на уран за горивото на малките реактори, включително и за смятаните за бъдещето на ядрената индустрия - малки модулни реактори. Това е една от причините страните в Източна Европа да са против санкции срещу ядрения сектор на Русия - за блоковете от типа ВВЕР 440 няма алтернатива, както е при ВВЕР 1000, например. Такива реактори все още работят в Унгария, Чехия, Словакия и Финландия.

На тази база санкции срещу ядрения сектор на Русия изглеждат нереални в момента. Според един от европейските чиновници, който отговаря за санкциите срещу Русия, Дейвид О`Съливан, ограничения би трябвало да има, както бяха наложени такива срещу петрола, например. "За съжаление зависимостта е на такова ниво, че това би било много трудно", допълни той по време на визита във Вашингтон.

Но в същото време САЩ, Великобритания, Франция и други големи производители на ядрено гориво в западния свят обявиха намерението си за намаляване на зависимостта си от Русия. Сред тях е например програма на стойност 2,7 млрд. долара на правителството на САЩ. Плановете на Конгреса са забрана на руския уран през 2028 година.

Франция пък вече съобщи, че увеличава капацитета си за производството на ядрено гориво.

В момента ядрената енергетика е във възход и много държави планират изграждането на нови блокове. Това е в съзвучие с европейските насоки за енергийния преход и климатичните цели. Русия и Китай доминират на пазара на ядрено гориво, коментира и Линдзи Уолтър, директор на звеното, занимаващо се с климат и енергетика към мозъчни тръст Third Way. Експертът допълва, че е притеснителен фактът, че Русия е доказала, че има желание да използва енергетиката като оръжие за постигане на геополитически цели.