Европа смени Русия с Америка и пак се подлага на енергиен риск

Дори в облачни дни от къщата си Джон Биърд може да види факли от далечните инсталации за изкопаеми горива, където някога е изкарвал прехраната си като техник.

Огненото изхвърляне на излишния газ е постоянно напомняне за индустрията, която доминира в живота на Биърд и неговите съседи в Порт Артър, Тексас. Там всеки четвърти човек живее в бедност и процентът на рак, сърдечни и белодробни заболявания е доста над щатския средно аритметично. Местните жители обвиняват тъмните комини, които бълват денонощно, пише Politico.

„Тексас е известен с две неща: барбекю и газ“, казва Биърд. „Правят се пари и хората, които правят парите, не приличат на мен и не живеят в Порт Артър", допълва той.

Lone Star State е най-големият американски производител на втечнен природен газ (LNG), голяма част от който се доставя в Европа. Притеснително за Европейския съюз (ЕС) е, че се засилва протестното движение, което оказва натиск върху Вашингтон да прекрати този износ, за да спаси климата.

Преди президентските избори през ноември президентът на САЩ Джо Байдън нареди временна пауза за одобряване на нови проекти за втечнен природен газ. Той ефективно замрази разширяването на експортната инфраструктура на страната в знак на внимание към избирателите, загрижени за климата.

Зелените групи похвалиха решението, но европейците се притесняват все повече от свиването на предлагането и повишаването на цените. ЕС заложи на американски LNG през 2022 г., с който замени евтините руски енергоносители, на които разчиташе години наред. Блокът похарчи милиарди за LNG инфраструктура и подписа десетки нови договори.

Тези решения сега се поставят под въпрос: Дали Европа размени погрешно създадената си зависимост от Русия с недалновидна зависимост от Америка? Понастоящем САЩ доставят на Европа почти 50 процента от втечнения природен газ, който произвеждат, и втечненият природен газ изпревари традиционния природен газ, доставян по газопроводи, като най-важен източник на доставки.

„След като е изпитала опасностите от риск за сигурността на енергийните доставки заради твърде голяма зависимост от един източник, Европа трябва да се поучи от миналите си грешки и да избягва да разчита прекалено много на САЩ“, предупреждава Ана Мария Джалер-Макаревич, анализатор в Института за Икономика на енергията и финансов анализ, в скорошен доклад, който установява, че търсенето на LNG в Европа все още нараства.

От началото на войната на Русия в Украйна ЕС и Обединеното кралство се надпреварваха да заменят газа на Москва – до голяма степен доставян чрез тръбопроводи из целия континент – с доставки по море на американски LNG. Днес места като Порт Артър, а не Сибир, отопляват домовете в Европа и захранват тежките енергийни индустрии.

Ето защо решението на Байдън потенциално да намали производството на втечнен природен газ разтърси европейската индустрия, въпреки че паузата – дори ако се удължи след изборите, ще се усети едва след 10 до 15 години. Търговската асоциация EuroGas призова Белия дом да промени решението си, като предупреди за връщане към „рекордно високи цени, причинени от спада на руските доставки“.

След началото на войната европейските фирми бързо разшириха своята пристанищна инфраструктура и изградиха инсталации за регазификация, които превръщат течния газ обратно в използваема форма, заради плановете за дългосрочен внос от САЩ. Компаниите също подписаха множество краткосрочни договори за доставки на втечнен природен газ с фирми от САЩ, за да си осигурят гъвкавост, тъй като възобновяемите енергийни източници се разпространяват, но затрудняват осигуряването на ниски цени и знанието откъде ще идва енергията след 5 или 10 години.

„Не сме оптимисти, но бих казал, че в сравнение с това, което беше преди две години, сме поне в неутрално състояние“, посочва Торбен Брабо, президент на Gas Infrastructure Europe, която представлява операторите и индустрията на целия континент. „Ако искаме да имаме надеждни доставки от САЩ, трябва да приемем някои средносрочни договори“, допълва той.

На голяма нефтена и газова конференция в Хюстън миналия месец шефове на енергийни компании, включително вицепрезидентът на ExxonMobil Джон Ардил, чиято фирма иска да започне сондажи за газ в Източното Средиземноморие, предупредиха Европа, че трябва да стане по-самостоятелна. „Пренасочването на втечнения природен газ и изграждането на терминали [за регазификация] не са дългосрочни решения“, коментира Ардил.

Изправени пред призивите към енергийния сектор да осигури повече втечнен природен газ от САЩ и да увеличи местното производство на природен газ, европейските борци за климата казват, че са скептични относно това дали и двете опции са наистина необходими. Естер Болендорф, експерт по газовата политика в Climate Action Network Europe, коментира, че Европа е претърпяла „тектонична промяна“ след нахлуването на Русия в Украйна. Тя подчертава, че средното потребление на газ в ЕС е спаднало с около една пета, а ЕС непрекъснато увеличава възобновяемата си енергия и има за цел да намали с допълнителни 30 процента потреблението на газ до 2030 г.

Тя допълва, че има свръхкапацитет при LNG терминалите, като е вероятно те да станат излишни активи, тъй като степента на използване на съществуващия капацитет днес е под 60 процента.

Според Николас Гонсалес Касарес, евродепутат от управляващата Социалистическа партия на Испания, която ръководи изграждането на значителна нова инфраструктура за втечнен природен газ, разширяването „не е грешка“, защото „имахме нужда от тази енергия и нашата зависимост от Русия беше толкова силна, че не можехме да кажем „не“ на LNG през тези две години“.

Според него обаче приоритетът сега трябва да бъде замяната на газа с възобновяеми източници.

Представители на индустрията предупреждават да не изоставяме изкопаемите горива твърде бързо. Те настояват, че дори и според плановете на ЕС за намаляване на газа, все още има нужда да се осигурят допълнителни доставки на втечнен природен газ, особено като се има предвид натискът за пълен отказ от руски изкопаеми горива.

Числата рисуват смесена картина. Търсенето на газ в Европа достигна рекордно ниско ниво за десетилетието през миналата година, според Института за енергийна икономика и финансови анализи. Спадът обаче се дължи главно на три страни: Германия, Италия и Великобритания. Като цяло търсенето на втечнен природен газ в Европа няма да достигне своя пик до 2025 г., заключава институтът.

Междувременно газовата индустрия твърди, че допълнителните инвестиции в LNG не ограничават Европа до доставките от САЩ. Може също така да се получава втечнен природен газ от производители като Норвегия и Катар, казва Брабо, шеф на Gas Infrastructure Europe. Според него пристанищата могат дори да бъдат преработени за по-малко въглеродно интензивни горива, добавя той.

Брабо е категоричен, че инфраструктурата може да се ползва за биометан и зелен водород.

Засега ЕС не навлиза в подробности и коментари. „Що се отнася до всички хипотетични сценарии, ние няма да спекулираме с потенциални съкращения на производството или доставките за ЕС от страна на САЩ“, казва високопоставен политик пред Politico при условие на запазване на неговата анонимност.

Представители на ЕС и САЩ се срещнаха във Вашингтон миналия месец за разговори като част от Енергийния съвет ЕС-САЩ, но въпросът за разрешителните за втечнен природен газ не е бил в официалния дневен ред или в по-широк списък от теми.

Другият фактор е Доналд Тръмп. Ако той се върне в Белия дом, почти сигурно е, че ще настоява за масивна експанзия на изкопаемите горива, като същевременно пренебрегва конвенционалната наука за климата.

Въпреки че американският бум на производството на LNG вероятно ще намали цените, особено за краткосрочните договори, които ЕС предпочита, това ще повдигне неудобни въпроси за това дали европейските страни позволяват антиекологичен кръстоносен поход. Другият щекотлив въпрос е дали континентът е отнел контрола над своите енергийни пазари от руския президент Владимир Путин и го е дал на евентуалния президент Тръмп.

„Бих казал на европейците, че те трябва да разберат, че се плаща много, много висока човешка цена за този газ“, казва Биърд, жител на Порт Артър, който може да изброи набързо имената на съседи с хронични заболявания като рак и белодробни състояния. „Стига толкова. Отказваме да бъдем жертвани повече“, допълва той.