Големият ВЕИ бум и голямото предизвикателство за присъединяване към мрежата

Бумът в реализирането на проекти за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България създаде големи предизвикателства при присъединяването им към електроенергийната мрежа, но носи и много възможности, които трябва да се използват разумно. Това коментираха участници в дискусия по време на форума Energy of Tomorrow, организиран от Investor.bg.

"Процесът на присъединяване на ВЕИ към електроенергийната мрежа е голямо предизвикателство не само за нас, а и за разпределителните дружества. Изисква се направата на нови трасета, подстанции, подробни устройствени планове, съгласуване, разрешения за строеж и т.н. - процес, който трае 4-5 години, ние се опитваме за 2-3 години да го направим, за да наваксаме развитието на ВЕИ у нас", коментира Ангелин Цачев, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

Той отбеляза, че в последните две години към мрежата са присъединени над 2 GW нови ВЕИ мощности, като те са преобладаващо фотоволтаични централи, защото там инвестиционният процес е по-съкратен от този при вятърните и по-бързо се стига до въвеждане в експлоатация. Цачев обаче допълни, че има и сериозен интерес за присъединяване на вятърни централи - в ЕСО са подадени заявления за присъединяването на вятърни централи с мощност между 6 и 7 GW в Североизточна България.

Ангелин Цачев. Снимка: Investor Media Group

ЕСО работи по различни проекти, които предвиждат реконструкция на електропроводи, за да се увеличи преносният им капацитет, подмяна на силови трансформатори заради присъединяването на нови мощности, рехабилитация на много подстанции, както и изграждането на 4 нови подстанции и нови електропроводи в Североизточна България заради присъединяването на нови вятърни централи. През последните години операторът е инвестирал над 1,2 млрд. лв. в мрежата.

Според Цачев разширяването на мрежата заради присъединяване само на една соларна или вятърна централа носи само загуби, защото няма да се използва ползотворно през цялата година поради непостоянния характер на източниците. Тези загуби се заплащат от всички потребители, коментира той.

Разширението на мрежата е голямо предизвикателство, но и носи голям позитив за страната, обобщи Цачев.

"Свидетели сме на голям бум в изграждането на фотоволтаични централи с различна мощност, който създаде трудности в управлението на електроенергийната система", отбеляза д-р инж. Иван Желязков, член на СД на Централна енергоремонтна база ЕАД (ЦЕРБ).

Според него при слънчевата енергия трябва да се оползотворят максимално покривните и фасадните пространства. България е облагодетелствана от слънчев ресурс и соларните централи имат подобаващо място в енергийния микс на страната, но трябва да се усвояват разумно, посочи той.

Иван Желязков. Снимка: Investor Media Group

Инвеститорите във ВЕИ срещат много трудности като административни спънки и допълнителни изисквания от операторите, като някои инвеститори чакат до 2 години за присъединяване към мрежата, коментира той.

Според него след като вече натрупахме и положителен, и отрицателен опит в областта, ВЕИ се нуждаят от нова регулация, която да е правилно определена.

Бюрократичните спънки у нас коментира и Елена Педова, управител на "Евклипс Енерджи", което изгражда соларни паркове в България и в чужбина. Тя посочи, че проектите се забавят, защото много от регулациите търпят интерпретиране. "Строим в цяла Европа, но най-трудно ни е да строим в България. Ние сме 100% българска компания и въпреки че спазваме всички изисквания, в чужбина успяваме да се преборим с бюрокрацията, а в България ни отнема повече време", каза тя.

Елена Педова. Снимка: Investor Media Group

България се превърна в своеобразен хъб на компании, които се занимават с инсталиране на фотоволтаични мощности, коментира още Педова.

Въпреки че у нас все още отсъстват неконвенционални и иновативни проекти в сектора, каквито са например плаващите соларни централи и агроволтаиците, които използват един терен за едновременно генериране на соларна електроенергия и за земеделие, към тях има интерес. Компанията има десетки запитвания за такива проекти, но пред реализацията им у нас стоят някои затруднения.

"Имаме необходимото ноу-хау за такива проекти, но не го използваме, защото България традиционно е държава, в която земеделската култура е много ценена. Не трябва да се задава въпросът дали един терен да се използва за фотоволтаичен парк, или за земеделие, а как да бъдат съчетани и двете", посочи Педова.

По думите ѝ стои и въпросът имаме ли вече регулация за такива иновативни проекти.

Тя изрази надежда скоро да имат възможност да реализират у нас проект за плаваща фотоволтаична централа. От техническа гледна точка те са много по-лесни за реализиране, отбеляза тя.

Иван Велев, портфолио мениджър в ACT Commodities, което предоставя гаранции за произход на възобновяема енергия, разясни механизма на работа на гаранциите, чрез които компаниите могат да гарантират, че използваната от тях енергия не е произведена от замърсяващи източници и избягват индиректните въглеродни емисии.

Гаранциите се търгуват отделно от енергията и се присъждат на производителите, след като произведат 1 мегаватчас. 1 гаранция за произход е равна на 1 мегаватчас, поясни той.

Иван Велев. Снимка: Investor Media Group

В България има регистър, който следи да няма двойно отчитане на гаранциите. Той се поддържа от  Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

"Имаме свръхпроизводство и го наблюдаваме всеки ден в цените на борсата", коментира Кристиян Атанасов, директор „Бизнес развитие и изкупуване на електроенергия“ в „КЕР Токи Пауър“ АД, което търгува с всички продукти на енергийната борса и предлага електронна платформа в подкрепа на клиентите на свободния пазар на електроенергия. По думите му батериите не са панацея и няма да решат проблема със свръхпроизводството.

Кристиян Атанасов. Снимка: Investor Media Group

Според него компенсацията при цени над 200 лв. за мегаватчас за бизнес потребителите трябва да отпадне, защото така те свикват да разчитат на помощ от държавата. Всяка една регулация пречи на свободния пазар, коментира той.

Генерален партньор на Energy of Tomorrow е ACT. Основни партньори са КЕР ТОКИ ПАУЪР, Електрохолд, SUNOTEC, Аурубис България, А1 България, Главболгарстрой и Shelly Group.

Събитието се организира с подкрепата на Индустриален Холдинг България, МЕТ Енерджи Трейдинг България, АмонРа Енерджи АД, „Рашев и Ко“, Електроенергийния системен оператор, Евклипс Енерджи, Devin, LATE CAFÉ & ROASTERY, Винарна Ловико Сухиндол, White Bite Catering и J Point Group.

Институционални партньори са Българската стартъп асоциация (BESCO), Българска финтех асоциация, Френско-българската търговска и индустриална камара, Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

Медийни партньори на Energy of Tomorrow са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, сп. BusinessGlobal, Money.bg и HiComm.

Още новини от Energy of Tomorrow: