Какви са предизвикателствата пред процеса на либерализация на електроенергийния пазар в България?

Определянето на компенсацията за битовите потребители при разлика между борсовата цена на електроенергията и базовата, влиянието на процеса върху целия пазар на електроенергия и промените в законовите и регулаторни рамки - това са само част от предизвикателствата, които бяха очертани като предизвикателства от участниците в първи панел „Регулация и либерализация на пазара за крайни потребители“ от събитието Energy of Tomorrow с модератор редактора на Investor.bg Деляна Петкова.

Според доц. Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), преди да се стигне до пълна либерализация на пазара, според Европейската комисия (ЕК) страните трябва да предприемат и задействат мерки за защита на енергийно уязвимите и енергийно бедни потребители.

Той изтъкна и факта, че КЕВР вече е приел окончателно Наредба 6, която решава проблемите за присъединяване на потребители, производители и системи за съхранение.

Иванов засегна темата с продължаващите дискусии относно промените в Закона за енергетиката, свързани с либерализацията на пазара, като посочи, че след като Министерски съвет се разпореди и покаже по какъв начин ще се случат промените, КЕВР ще определи една компонента, която няма да бъде по-голяма от 7% от определената със закона за държавния бюджет за съответната година и/или програма, приета от Министерския съвет, базова стойност на електрическа енергия за 1 мегаватчас, която битовият краен клиент следва да заплаща за съответния регулаторен период. Тя трябва да включи както за разпределителната, така и за преносната мрежа тарифата за пренос и разпределение, както и някаква регламентирана печалба за крайните снабдители. КЕВР трябва да определи каква е разликата между двете цени – с колко трябва да бъдат компенсирани битовите потребители за това, че борсовата цена е по-висока от базовата.

Темата засегна и Николай Налбантов, директор Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ към Министерството на енергетиката. Според него това което Министерски съвет трябва да направи е да приеме програма, по която да се компенсират битовите потребители. Поради тази причина Министерството на енергетиката предлага модел, сходен с този за компенсация на небитовите крайни потребители.

Деляна Петкова, редактор на Investor.bg, Иван Иванов, председател на КЕВР, и Николай Налбантов, Министерството на енергетиката. Снимка: Investor.bg

Налбантов подчерта, че месечната регулирана цена в случая ще се образува на базата на една стойност, постигната средномесечна цена на пазара „ден напред“ и компонентата, която КЕВР ще определи. Сумата от тези стойности ще представлява регулираната месечна цена, като КЕВР ще определя и компенсации като разлика между постигнатата пазарна средномесечна цена и базовата, определена от Министерски съвет, посочи още той.

Различно мнение изрази Карел Крал, главен изпълнителен директор на „Електрохолд България“, който заяви, че „на хартия всичко е хубаво“, но „дяволът се крие в детайла“. Според него съществуват три основни проблема пред цялостната либерализация на пазара - технически, финансов, влияниена процеса върху целия пазар на електроенергия.

Крал обърна внимание на фактурирането и плащането на ДДС от битовите потребители, както и изместването на количествата електроенергия от регулиран пазар към пазар „ден напред“.

„Така както е заложена либерализацията на пазара в момента – няма да работи“, заяви категорично Крал.

Според доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет, СУ "Св. Климент Охридски", европейската енергетика е в особена ситуация, тъй като изгуби най-големия си снабдител на енергоносители.

Той посочи, че либерализацията в България не е нещото, което е най-интересно за потребителите. „По-интересна е либерализацията 2.0 – как се интегрира един потребител в мрежата, каква част от енергията произвежда сам и каква част купува“, подчерта Георгиев.

Той е категоричен, че развитието на тази либерализация може да се случи единствено чрез наличието на интелигентно измерване. И тук съществуват редица решения, включително софтуерни модели за енергийни общности и умни електромери.

Въпреки перспективите пред процеса на либерализацията обаче по всичко изглежда, че България ще изостане и в този процес.

Още по-мрачна картина обрисува Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, който заяви, че към момента търсената още преди години реформа на пазара така и не се реализира, продължително отлагана във времето с обещания за реализация в рамките на пет години.

По думите му по някакъв начин трябва да се навакса това забавяне, като е нужно участието на всички участници в процеса.

Николай Налбантов, Министерството на енергетиката, Калоян Стайков, главен икономист в ИЕМ, и Карел Крал, главен изпълнителен директор на „Електрохолд България“. Снимка: Investor.bg

Иван Иванов поясни още, че дефицитът в бюджета на българската енергетика е заличен, като 800 млн. лв. са пренасочени към „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ), откъдето са предоставени на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), докато други 800 млн. лв. са предоставени на „Булгаргаз“ заради дълговете на „Топлофикация София“.

Той обърна внимание и на процеса в Европа по диверсификацията на енергийния сектор, като посочи, че Европейският съюз (ЕС) се е справил по блестящ начин през последните две години с пренасочването си по отношение на основните си снабдители на енергоносители, отчитайки рязко увеличаване на производството на възобновяема енергия и сериозно понижаване на потреблението на природен газ.

Газохранилищата в региона са запълнени наполовина в края на март, посочи още Иванов.

Генерален партньор на Energy of Tomorrow е ACT. Основни партньори са КЕР ТОКИ ПАУЪР, Електрохолд, SUNOTEC, Аурубис България, А1 България, Главболгарстрой и Shelly Group.

Събитието се организира с подкрепата на Индустриален Холдинг България, МЕТ Енерджи Трейдинг България, АмонРа Енерджи АД, „Рашев и Ко“, Електроенергийния системен оператор, Евклипс Енерджи, Devin, LATE CAFÉ & ROASTERY, Винарна Ловико Сухиндол, White Bite Catering и J Point Group.

Институционални партньори са Българската стартъп асоциация (BESCO), Българска финтех асоциация, Френско-българската търговска и индустриална камара, Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

Медийни партньори на Energy of Tomorrow са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, сп. BusinessGlobal, Money.bg и HiComm.