Зеленият преход е предизвикателство не само за производителите на електроенергия, но най-вече за енергийните мрежи. За операторите новите политики означават и съвсем нов подход при баланса и натоварването на системата. В последните години Електроенергийният системен оператор (ЕСО) целенасочено модернизира системата, за да може да осигури капацитета за присъединяването на новите ВЕИ мощности, разказа в интервю за Investor.bg директорът на оператора Ангелин Цачев.
В ЕСО работят и за реализацията на идеята за споделен капацитет за произведената енергия от вятър и слънце, което ще позволи мрежата да бъде натоварена повече часове в годината.
Ангелин Цачев е един от участниците в специализираното събитие Energy of Tomorrow, което Investor.bg организира на 28 март в "Интер Експо Център". Повече за форума вижте тук.
- Г-н Цачев, какво предизвикателство са възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) за електроенергийната мрежа в страната?
- Електроенергията, произведена от ВЕИ, е от съществено значение за постигане на целите на зеления преход, но масовото навлизане на тези беземисионни мощности и увеличаването на техния дял в производствения микс изправят системата и нейното управление пред нови предизвикателства. През последните години ЕСО целенасочено работи за развитие и модернизиране на електропреносната мрежа, за да осигурим необходимия преносен капацитет за присъединяване на новоизграждащите се мощности.
През лятото в търговска експлоатация беше въведен междусистемният електропровод 400 kV между България и Гърция. В края на 2023 г. Европейската комисия включи съвместния проект "Кармен 2" между ЕСО, румънския преносен оператор Transelectrica и разпределителното дружество Delgaz Grid S.A. в шестия списък с проекти от общ европейски интерес. В рамките на проекта ЕСО ще изпълни инвестиции от близо 1 млрд. лева за модернизиране на електропреносната мрежа и увеличаване на нейния капацитет в Северна България с цел оползотворяване на потенциала за производство на възобновяема електроенергия от над 8 GW, включително под формата на зелен водород.
ЕСО планира изграждането на нови цифровизирани подстанции 400/110 kV, както и увеличаване на капацитета на съществуващите подстанции, чрез трансформация от ниво на напрежение 220/110kV към 400/110 kV, и изграждането на 222 км нови електропроводи 400 kV. Извършваме и мащабна реконструкция на близо 1000 километра електропроводни линии 110 kV, за да осигурим необходимия капацитет за присъединяване на новоизграждащите се ВЕИ мощности.
През 2023 г. започнахме изпълнението и на проекта Greenabler, който е на обща стойност 1,5 млрд. лв. Той е насочен към реконструкция на 720 километра електропроводни линии, чрез трансформацията им от ниво на напрежение 220 kV към 400 kV. Дейностите по проекта трябва да бъдат финализирани до 2030 г.
Всички тези инвестиции ЕСО отговорно планира и изпълнява, за да осигурим устойчива електропреносна мрежа в отговор на растящия дял на новоинсталирани възобновяеми мощности.
Предизвикателство е и ефективното оползотворяване на произведената електроенергия от възобновяемите източници. Визията на ЕСО за създаване на нов енергиен коридор за споделяне на зелената електроенергия срещна широка институционална подкрепа от ЕК и ENTSO-E. Реализацията му ще осигури преноса на зелената електроенергия от страните с повишено производство към тези с по-високо потребление. ЕСО бележи напредък и в посока балансираното управление на електроенергийната система в условията на ускорено интегриране на нови ВЕИ. През 2024г. ще се присъединим към европейските балансиращи платформи.
Ангелин Цачев е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). През 1999 година се дипломира в специалност "Електроника и автоматика" в Техническия университет в София. От 2011 година започва работа в предприятие "Трафоелектроинвест" към Националната електрическа компания (НЕК).
След обособяването на ЕСО в самостоятелно дружество и отделянето му от НЕК предприятие "Трафоелектроинвест"става част от структурата на независимия преносен оператор. Ангелин Цачев продължава да работи в ЕСО като ръководител отдел "Инвеститорски контрол" в управление "Инвеститорски контрол и подготовка на обекти".
- В последните седмици промените в законодателството, свързани с офшорните вятърни паркове, предизвикаха много остри дискусии. Могат ли те да бъдат част от решението за по-добрия баланс на системата?
- Разбира се, че вятърните енергийни централи (ВяЕЦ) имат своето място в производството на електроенергия в България. При адекватна законодателна и инвестиционна политика до 2030 година у нас може да има инсталирани 6 -7 GW ВяЕЦ. Напредък има и по отношение на реализацията на общата ни идея с председателя на енергийната комисия в парламента Делян Добрев за споделен капацитет за произведената енергия от вятър и слънце, което ще позволи мрежата да бъде натоварена повече часове в годината.
В момента ЕСО изгражда много допълнителни електропроводи, които заради непостоянното производство на възобновяемите мощности работят само между 1500 и 2500 часа в годината. Колкото повече мощности, работещи в различен часови диапазон, бъдат присъединени към електропреносната мрежа, толкова по-ефективна ще бъде нейната работа.
Предстоящите законодателни промени, предложени от ЕСО и одобрени от парламентарната комисия по енергетика за облекчаване на административните процедури и удължаване на сроковете за финализиране на проектите за изграждане на ВяЕЦ ще даде тласък на развитието на вятърната енергия.
ЕСО работи активно за развитието на електропреносната мрежа в районите с потенциал за изграждане на вятърни проекти. Именно инвестициите по проекта "Кармен-2" ще осигурят възможност на територията на Северна България да бъдат присъединени 8 GW нови възобновяеми мощности.
- Преди време анонсирахте проект за изграждане на мрежа от зарядни станции за автомобили. Докъде стигна този проект?
- Бележим напредък по реализация на идеята. Тя предвижда изграждане на национална инфраструктура от зарядни станции за електромобили в близост до подстанциите на ЕСО. Започнахме поредица от срещи с кметовете на Русе, Варна, Бургас. Получихме тяхното уверение, че ще ни окажат пълно логистично съдействие.
Идеята е на ключови места в страната да бъде изградена и мрежа от зарядни станции за водород за превозните средства от обществения транспорт и за тежкотоварния транспорт. Планирано е изграждането на 11 водородни зарядни станции на входящите гранични артерии, свързващи Република България с Румъния, Гърция, Сърбия, Турция и Северна Македония, както и в градовете София, Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Варна и Бургас. Общата стойност на проекта е 93 млн. евро. За обезпечаване изпълнението на инвестицията ЕСО кандидатства за финансиране от Модернизационния фонд.
- Защо участвате в Energy of Tomorrow?
- Организираната от вашата медия конференция е поредният форум, който предоставя широка трибуна за среща на експертите и техните визии за средствата и начините за постигане на целите на зеления преход. Тенденциите недвусмислено се диктуват от целите за декарбонизация на европейската икономика. Бъдещето е на електроенергетиката. Така ролята на електропреносните оператори става подчертано важна. Развитието на ядрената енергетика и водородните технологии са ключовите средства за осигуряване на устойчивостта на сектора.
Разгръщането на беземисионните мощности водят до постигане на конкурентни цени в цяла Европа. Усилията, които вложихме през отминалите години за интегрирането на българската пазарна зона към общоевропейския пазар вече дават резултат. Всички тези аспекти на прехода към въглеродно неутрална енергетика и икономика на страните от ЕС трябва да бъдат публично дискутирани, а събития като Вашите осигуряват чудесна възможност за достигане на тази информация до широката общественост.