Европейските лидери опитват да върнат фокуса към ядрената енергетика след десетилетия на неглижиране на сектора и опасенията са, че може би са твърде закъснели, пише в анализ Bloomberg. Темата ще бъде дискутирана по време на заседанието на европейските лидери в Брюксел на 21 и 22 март.
Страните от общността заложиха амбициозни цели за намаляване на вредните емисии, а заедно с това и гарантиране на енергийната сигурност до средата на това столетие. Ядрената енергия може да помогне и в двете области, твърдят поддържниците ѝ. Но на отсрещната страна стои фактът, че ядрените централи са прекалено скъпи, изграждането им често се бави с десетилетия и дори и обещаващи нови технологии като малките модулни реактори се развиват прекалено бавно.
По тази причина много държави в ЕС се отказаха изцяло от ядрената енергетика (например Германия и Италия). Австрия също е сред големите противници на ядрените мощности. Други обаче се отказаха от първоначалните си планове за затваряне на централите - Белгия например удължава с още 10 години срока за експлоатация на последните си два работещи реактора.
Френският президент Еманюел Макрон ще опита да спре съпротивата на ЕС да бъдат стимулирани нови ядрени мощности. С него са още десетина държави (включително и България), а климатичните промени и енергийната криза в последните години подкрепят тезите на проядреното лоби в Европейския съвет.
Имаме повече от 70-годишна история, свързана с ядрената мощност, коментира премиерът на Белгия Александър де Кро, чиято страна е ротационен председател на ЕС. Според него общността се нуждае от ядрена енергия на фона на целите за въглеродна неутралност и геополитическите перспективи.
Определено войната в Украйна провокира завръщането на ядрената енергетика в ЕС, пише още Bloomberg. Според поддръжниците на сектора възобновяемите енергийни източници няма да могат да покрият нуждите от електроенергия в общността, а и те се нуждаят от базови мощности, които да покриват потреблението при безветрие или в мрачен ден.
Но след десетилетия на неглижиране ренесансът никак няма да е лесен. Например Китай има 23 реактора в различна фаза на изграждане, а в ЕС има само два - по един в Словакия и Франция.
Нещо повече - и ЕС, и САЩ все още разчитат на Русия за ядреното гориво, а и нямат възможност да затворят цикъла за производството и изграждането на ядрен ректор. Много от страните, включително и България, вече изпитват недостиг на подготвени кадри - част от експертите се пенсионират, а нови не идват заради липсата на перспективи досега.
И на фона на това стои и предизвикателството с финансирането и намирането на инвеститори. Средната цена на изграждането на един реактор във Франция е 9 млн. долара за мегават, тоест три пъти повече, отколкото в Китай. Първият проект на обещаващата иначе технология за малки модулни реактори се провали заради оскъпяване. А инвеститорите започнаха да се питат действително ли технологията си заслужава.