Европа приключва зимата с рекордни количества газ в газохранилищата

Високите температури и силните ветрове, довели до рекордно производство на вятърните централи, отново съхраниха газа в европейските газохранилища и през тази зима. Данните на Gas Infrastructure Europe (GIE) показват, че зимният сезон е напът да приключи с рекордни количества газ. Към 6 март запълнени остават 61% от капацитета на газохранилищата (700 тераватчаса), спрямо около 40% средно за периода 2011 - 2020 г.

Причината е кризата през 2022 г. и разривът с руския "Газпром", който накара много европейски държави да нагнетят колкото е възможно повече газ за съхранение и да ограничат потреблението (с поне 15%, каквито бяха препоръките и на Европейската комисия). В началото на 2023 г. ЕС имаше късмет и с по-топло време и достатъчно доставки на втечнен газ, което остави големи количества газ в съоръженията за съхранение. Към края на миналата зима в резерв останаха към 629 тераватчаса газ, което беше рекорд за последните години.

Метеорологичните условия са едни от най-притеснителните фактори за търговията с газ в ЕС в момента. По-малко от две седмици преди официалния край на зимата обаче дори и продължително необичайно застудяване едва ли ще доведе до криза на пазара.

През миналата зима газовите компании не изтеглиха газа и заради още една доста прозаична причина - резервите бяха нагнетени, когато цената на суровината стигна рекордните над 300 евро за мегаватчас. Текущите доставки бяха значително по-евтини, но именно този буфер, макар и с висока цена, донесе дългочаканото успокоение на пазарите и цените тръгнаха трайно надолу. В последните месеци цената се установи на нива под 30 евро за мегаватчас. През февруари средната цена на газа на нидерландската борса TTF беше около 26 евро за мегаватчас спрямо 46 евро през октомври 2023 г., тоест началото на газовата година и отоплителния сезон в Европа.

В очакване кризата да се повтори, както на фона на ниската цена на доставките, страните отново нагнетиха големи количества за зимата. По данните на GIE газохранилищата бяха напълнени почти до 100% от капацитета им - невиждано досега. Това принуди и някои търговци да се възползват от оферти на украинския оператор на газопреносната мрежа "Укртрансгаз" и съхраниха към 2 млрд. куб. метра в Украйна.

Тези количества бяха използвани още при първата студена вълна - в края на декември. Така Европа запази пълни газохранилищата си, а пазарите реагираха спокойно и цената даже продължи да пада.

Стигна се до парадокс за европейските газови пазари - цената на газа през зимата, когато е и най-голямото потребление, е по-ниска от летните контракти.

В България за първите три месеца на 2024 година, тоест по-голямата част от отоплителния сезон, цената на природния газ падна с почти 35%. За цялата 2023 година спадът е от 57 на сто. "Булгаргаз" се възползва от по-ниската цена на пазара и започна да изтегля известни количества от "Чирен", за да нормализира ситуацията с високата цена на  газа там (над 300 лева за мегаватчас).

Междувременно и правителството изпрати заявка за нотификация на помощ за клиентите на "Чирен" в размер на 278 млн. лева. Според Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) искането ще бъде одобрено, защото страните от ЕС бяха задължени от Брюксел да нагнетят възможно най-много газ и това подхрани цената.

Исторически газът в газохранилищата се нагнетява в края на лятото и през есента, когато потреблението е най-ниско, съответно и цените - най-изгодни. Така тези съоръжения се използват през зимата и за балансиране на пиковото потребление, и за смекчаване на ценовите флуктуации.

По данни на GIE към 6 март в газохранилището ни край Враца има 3,2 тераватчаса газ, или 54,5% от капацитета на съоръжението.

Статистиката покава, че и други европейски държави предприемат тази стъпка - газохранилищата на Хърватия и Франция например са пълни вече до 41% от капацитета им. Други пък все още задържат резервите си - португалските газохранилища са пълни до 99% от капацитета си.

Бъдещите притеснения

Но дори и да разчита все повече на газа от Норвегия (в момента водещ доставчик на тръбен газ за Европа) или на втечнен газ от Катар и САЩ, Европа все ще "хвърля" едно око и към Русия. Търговците са внимателни около края на договора за транзит на руски природен газ през Украйна.

Киев беше категоричен, че споразумението, подписано в края на 2019 година след преговори между двамата президент Владимир Путин и Володимир Зеленски, няма да бъде удължено. Ситуацията между двете държави е такава, че преговори на каквото и да е ниво изглеждат почти невъзможни - те с мъка успяват да уговорят и обмен на военнопленници, дори и с активното посредничество на Катар, Турция и Саудитска Арабия.

През 2023 г. през територията на Украйна са доставени почти 15 млрд. куб. метра газ, при договорен капацитет от 40 млрд. куб. метра. Тези доставки са основно за Унгария, Словакия и Австрия. Тези държави могат да използват алтернативи - през България или през Германия. Но Берлин, както и България през есента, наложи такса за транзита, с която да насърчи Източна Европа да се откаже от руския газ. София беше принудена да се откаже от таксата заради заплахата на Унгария да блокира членството ни в Шенген.

Но не е ясно дали унгарският премиер Виктор Орбан или словашкият Роберт Фицо ще успеят да окажат влияние на германските си колеги да се откажат от таксата.