Как Китай успя да изгради доминираща позиция в света на соларната енергия?

Китай разгърна цялата мощ на слънчевата си енергийна индустрия миналата година. Страната инсталира повече слънчеви панели, отколкото САЩ са поставили в цялата си история. Междувременно Китай намали цената на едро на панелите, които продава, почти наполовина. И износът на напълно сглобени слънчеви панели нарасна с 38%, докато износът на ключови компоненти почти се удвои, пише New York Times.

Пекин готви още по-внушителна демонстрация на господството си при слънчевата енергия.

Докато САЩ и Европа се опитват да съживят производството на енергия от възобновяеми източници и да помогнат на компаниите да предотвратят фалит, Китай води глобалната индустрия с голяма преднина.

На годишната сесия на китайския законодателен орган тази седмица премиерът Ли Цян обяви, че страната ще ускори изграждането както на соларни паркове, така и на вятърни и водноелектрически проекти.

Тъй като китайската икономика не успява да набере инерция при възстановяването си от коронавирусните ограничителни мерки, увеличените разходи за възобновяема енергия, главно слънчева, са крайъгълен камък на големия залог върху тези технологии. Китайските политически лидери казват, че „новото индустриално трио“ – слънчеви панели, електрически автомобили и литиеви батерии – е заменило „старото трио“ от дрехи, мебели и електрически уреди.

Целта е да се помогне за компенсиране на резкия спад в сектора на жилищното строителство в Китай. Страната се надява да впрегне новите индустрии като слънчевата енергия, която президентът Си Дзинпин обича да описва като „нови продуктивни сили“, за да даде нова енергия на икономиката.

Акцентът върху слънчевата енергия е поредната глава в десетилетната програма за намаляване на зависимостта на Китай от вноса на енергия.

Износът на слънчева енергия от Китай вече предизвика остри реакции. В САЩ администрацията на президента Джо Байдън въведе субсидии, които покриват голяма част от разходите за производство на слънчеви панели и част от много по-високите разходи за инсталирането им.

Особено голяма е тревогата в Европа. Длъжностни лица са огорчени, че преди десетина години Китай субсидира своите фабрики за производство на слънчеви панели, докато европейските правителства предлагаха субсидии за закупуване на панели, произведени в различни части на света. Това доведе до експлозия на потребителски покупки от Китай, което навреди на европейската соларна индустрия. Това беше последвано от вълна от фалити, оставяйки Стария континент до голяма степен зависим от китайските продукти.

„Не сме забравили как нелоялните търговски практики на Китай засегнаха нашата слънчева индустрия – много млади фирми бяха изтласкани от силно субсидираните китайски конкуренти“, разкрива Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия (ЕК), в речта си за състоянието на Съюза миналия септември.

Останките представители на европейската соларна индустрия са изгубили своята първоначална мощ. Norwegian Crystals, важен европейски производител на суровини за соларни панели, подаде молба за защита от фалит миналото лято. Meyer Burger, швейцарска компания, обяви на 23 февруари, че ще спре производството във фабриката си във Фрайберг, Германия, през първата половина на март и ще се опита да набере пари за завършване на фабрики в Колорадо и Аризона.

Проектите на компанията в САЩ биха могли да използват субсидии за производство на възобновяема енергия, предоставени от Закона за намаляване на инфлацията (IRA) на президента Байдън.

Предимството на Китай по отношение на разходите е огромно. Отдел на ЕК изчисли в доклад от януари, че китайските компании могат да произвеждат слънчеви панели за 16 до 18,9 цента на ват генериращ капацитет. За разлика от това, на европейските компании производството достига от 24,3 до 30 цента на ват, а на американските компании около 28 цента.

Разликата отчасти отразява по-ниските заплати в Китай. Китайските градове също са предоставили земя за фабрики и соларни само за част от пазарните цени. Държавните банки отпускат големи заеми при ниски лихви, въпреки че соларните компании са загубили пари, а някои вече са обявили фалит.

Междувременно китайските компании са измислили начин как да изграждат и оборудват фабриките си евтино.

Ниските цени на електроенергията в Китай осигуряват голямата разлика.

Производството на основната суровина за слънчевите панели, полисилиций, изисква огромни количества енергия. Слънчевите панели обикновено трябва да генерират електричество най-малко седем месеца, за да компенсират напълно енергията, необходимо за производството им.

Въглищата осигуряват две трети от електроенергията на Китай и производството им поддържа ниски цени. Но китайските компании намаляват допълнително разходите, като инсталират слънчеви паркове в пустините на Западен Китай, където обществената земя е по същество безплатна. След това компаниите използват електричеството от тези паркове, за да произвеждат повече полисилиций.

От друга страна Европа е притисната от скъпо електричество, особено след като спря да купува природен газ от Русия по време на войната в Украйна. Земята, използвана в Европа за соларни паркове, също е скъпа. В югозападните щати в Америка опасенията за околната среда забавиха инсталирането на нов соларен капацитет, докато проблемите със зонирането блокираха разрешителните за пренос на възобновяема енергия.

Потреблението на въглища в Китай превърна страната в най-големия годишен източник на емисии на парникови газове в света. Но водещата роля на Пекин при ниските разходи за изграждане на слънчеви панели забавя увеличаването на емисиите.

„Ако китайските производители не бяха намалили цената на панелите с повече от 95 процента, не бихме могли да видим толкова много инсталации по целия свят“, коментира Кевин Ту, енергиен експерт и чуждестранен сътрудник в Центъра за глобална енергийна политика в Колумбийския университет.

Годишните инсталации на слънчеви панели са се увеличили почти четирикратно в световен мащаб от 2018 г. насам.

Някои от новите соларни паркове, генериращи електричество за производство на полисилиций, се намират в две провинции в Югозападен Китай, Цинхай и Юнан. Но голяма част от полисилиция се произвежда в района на Сицзян в Северозападен Китай. САЩ забраняват вноса на материали или компоненти, произведени от принудителен труд в автономната зона , където Китай репресира предимно мюсюлмански малцинства като уйгурите.

Това накара САЩ да блокират някои доставки на слънчеви панели от Китай, като ЕС обмисля подобни действия.

Китайските компании все по-често извършват началните етапи с висока стойност на производството на слънчеви панели в Китай и след това изпращат компонентите до фабрики в чужбина за окончателно сглобяване. Това позволява на пратките да избягват търговски бариери, като митата, наложени върху голямо количество вноски китайски стоки от бившия американския президент Доналд Тръмп. Няколко от най-големите китайски производители на слънчеви панели изграждат заводи за окончателно сглобяване в САЩ, за да използват субсидиите, предлагани като част от IRA.

Законът включва мащабни субсидии за съживяване на американския сектор за соларни панели, който почти напълно се срина преди десетилетие в лицето на евтиния внос от Китай. Но изграждането на индустрия, която може да се издържа сама, ще бъде трудно.

Китай произвежда почти цялото глобално оборудване за производство на слънчеви панели и стои зад почти всички доставки на всеки компонент на слънчевите панели, от пластини до специално стъкло.

„Има ноу-хау за това и всичко е в Китай“, изтъква Оушън Юан, главен изпълнителен директор на Grape Solar, базирана в Юджийн, Орегон, компания, която работи с китайски фирми за соларно оборудване, които изграждат обекти за сглобяване в САЩ.

Това ноу-хау преди беше в САЩ. Още през 2010 г. китайските производители на слънчеви панели разчитаха главно на вносно оборудване и бяха изправени пред дълги и скъпи забавяния, ако нещо се повреди.

„Отнемаше дни или седмици, за да получим резервни части и инженери“, спомня си Франк Хаугвиц, дългогодишен консултант по слънчева енергия, специализиран в китайската индустрия.

През 2010 г. Applied Materials, компания от Силициевата долина, строи две обширни лаборатории в Сиан, град в Западен Китай, известен с теракотената армия. Всяка лаборатория е с размерите на две футболни игрища. Те са предназначени да направят окончателно тестване на поточни линии с роботи, които могат да произвеждат слънчеви панели практически без човешки труд.

Но в рамките на няколко години китайските компании откриха начин как да направят подобна технология само. Applied Materials значително намали производството на инструменти за слънчеви панели и се фокусира върху производството на подобно оборудване, което произвежда полупроводници.

Днес всеки, който се опитва да направи слънчеви панели извън Китай, се сблъсква с потенциални забавяния при инсталирането или ремонта на оборудването.