Мрачни перспективи за цената на тока от 1 юли

Мрачни перспективи представиха експерти и представители на институции за цената на тока след началото на либерализацията на енергийния пазар от 1 юли. Промените предвиждат първите стъпки на излизане на свободния пазар за бита, но до 1 януари 2026 година домакинствата ще бъдат частично защитени чрез компенсации за крайните снабдители (доставчиците на електроенергия и търговци), които ще доставят тока за бита.

Схемата предвижда правителството да определи базова цена, а ако цената на борсата надхвърли цената, ще бъдат изплащани компенсации за електроснабдителните дружества.

Парите за тази мярка трябва да дойдат от Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). Проблемът е, че в този фонд има дефицит от 1 млрд. лева, каза председателят на енергийната комисия към Народното събрание Делян Добрев (ГЕРБ) по време на дискусия, организирана от Института за енергиен мениджмънт. Причината е сривът в цената на на квотите въглеродни емисии - от около 100 евро на тон до около 50 евро. Рязко намалява и цената на тока, което свива приходите във фонда. Ако дефицитът бъде покрит чрез сметките за ток, това ще означава повишаване на цената за всички - и бизнес, и домакинства, от 20%. 

По закон във ФСЕС влизат средствата от продажбата на въглеродните квоти, както и 5% от приходите на производителите на електроенергия и операторите на мрежи.

Председателят на ФСЕС Диян Червенкондев обясни, че при очаквана средна цена на квотите от 88 евро за тон за регулаторния период (от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г.), през февруари тя е достигнала 49 евро. Недостигът само по този приход на фонда е 700 млн. лева.

В ЕС интересът към въглищните мощности намалява, съответно и цената на квотите върви трайно надолу, обясни още Червенкондев.

Той обаче посочи, че във ФСЕС са заделили средства и компенсации след 1 юли ще има. Става въпрос за средства предвидени, но неизплатени за компенсации за бизнеса.

От създаването на институцията през 2015 г. фондът е "подпомогнал" с над 3 млрд. лева цената на тока за бита.

Председателят на КЕВР Иван Иванов също потвърди намаляването на приходите във ФСЕС и заради по-ниската цена на тока на борсата - тя е около 150 лева за мегаватчас, а в предвижданията на енергийния регулатор за периода е записано 250 лева за мегаватчас. Според него няма как да бъде мотивирано попълването на този недостиг чрез сметките за ток и допълни, че начинът е през бюджета.

Дори и ФСЕС да не трябва да плаща компенсации - ако цената на тока на борсата не надвишава базовата, определена от Министерския съвет, дефицитът ще тежи на цялата система, изтъкна още Добрев. Според него е нужно политическо решение за покриване на дефицита от бюджета, но допълни, че средства там няма. Той не изключи вариант да бъде увеличена вноската, която се дължи от производителите към фонда.

Възможно е и да бъде върната таксата "Задължения към обществото", която присъстваше във фактурите за електроенергия преди няколко години.

Чисто технически проблеми с цената на тока за бита не би трябвало да има, категоричен е председателят на КЕВР Иван Иванов. Според него базовата цена на правителството ще "стъпи" на цената на регулатора за миналия регулаторен период с актуализиране с инфлацията.

Притесненията на крайните снабдители

На базата на изчисления и анализи на движението на енергийните борси крайните снабдители очакват цената на електроенергията, която купуват те от борсата, да се повиши с 38% спрямо цената на Националната електрическа компания (НЕК).

Карел Крал ("Електрохолд") коментира още, че дружествата очакват към 400 млн. лева компенсации от ФСЕС. Само през зимния период крайните снабдители имат нужда от 600 млн. лева, за да осигурят доставките на тока за домакинствата.

Крайните снабдители също така се оплакаха от неясноти как ще се издават фактурите за бита и какво ще съдържат те. Това не може да стане по подобие на на стопанските потребители, тъй като броят на абонатите е много голям (общо 5 млн. абоната) и фактурите не могат да бъдат издадени в един ден. По закон отчетът на домакинствата се извършва на 30 дни, което също е предизвикателство за снабдителите.

При това положение не е ясно за какъв период ще се плащат компенсациите. Нещо повече - в момента схемата предполага отложено плащане на потребената енергия (със средно 50 дни), а при излизане на борсата електроенергията ще трябва да се плаща веднага. Това може да влоши ликвидността на крайните снабдители. По тази причина и от компаниите предлагат няколко варианта, като един от тях е авансово плащане на част от компенсациите.

От ФСЕС посочиха, че законът позволява такова плащане, като при некоректно фактуриране, ще има изравняване през следващия месец.

Снабдителите предупредиха още, че покупките на борсата на сегмента "Ден напред" също е рисково по отношение на цената на тока за бита. Няма задължение електроенергията да се купува в някой определен сегмент, каза Делян Добрев и допълни, че компенсациите ще бъдат изчислявани на сегмента "Ден напред", за да бъде опазен общественият интерес.

Иван Иванов беше категоричен, че няма ограничения не само за сегмента, но и за борсата, от която да се купува електроенергията. Имаме неизползван капацитет по границите и с Румъния, и с Турция, Гърция и Северна Македония, допълни още той.

Калоян Стайков (Институт за енергиен мениджмънт) отбеляза, че в нормативните актове липсва стимул крайните снабдители да търсят ниска цена - ако намерят по-евтина електроенергия, те просто няма да получат или ще трябва да върнат компенсацията.

Към момента на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) има само производители и търговци, не и крайни снабдители, отбеляза от своя страна ръководителят на институцията Константин Константинов. Той уточни, че правилата за работата на борсата са хармонизирани и достатъчно добре защитават всички страни. Константинов успокои притесненията на крайните снабдители относно проблемите при търговията.

Крайните снабдители бяха категорични, че не биха си позволили да купуват електроенергия от друг сегмент - например по-дългосрочни договори, тъй като се опасяват, че няма да има гаранции за доставките.

Те поискаха още и широка информационна кампания, защото домакинствата не знаят какво предстои само след броени месеци. Стайков също подкрепи това искане, изтъквайки, че се губи енергия "да борим митовете" какво ще се случи на пазара след отварянето.

По закон е предвидено да има такава и тя ще бъде проведена, увери зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова.

Богомил Николов (Активни потребители) препоръча на крайните снабдители да разработят различни планове за бита, така че всеки потребител да избере най-подходящия за тях.