Защо Великобритания не се разбира с ядрената енергия?

Купол с цвят на ръжда се издига над калната земеделска земя на Хинкли Пойнт, нос с изглед към Бристълския канал в Югозападна Англия.

Когато гигантски жълт кран вдигна широката 45 метра стоманобетонна чиния на място по-рано тази зима, това беше крайъгълен камък за изграждането на първата комерсиална атомна електроцентрала, построена във Великобритания от средата на 90-те години на миналия век и основен приоритет в усилия на правителството за съживяване на индустрията, пише New York Times.

И все пак, поставянето на купола на първата от двете цилиндрични реакторни съоръжения е и напомняне за огромните и все по-скъпи усилия за изграждане на това, което трябва да бъде АЕЦ „Хинкли Пойнт Си“.

По централата се работи повече от десетилетие, но завършването ѝ остава напред в бъдещето.

Наскоро Électricité de France (EDF), френската държавна компания, която строи централата, предупреди за още забавяния. Началната дата за въвеждане в експлоатация, която преди две години беше планирана за 2027 г., бе изместена до края на това десетилетие или може би за 2031 г.

Това ще увеличи допълнително окончателната сметка, която може да достигне 47,9 млрд. паунда, или около 60 млрд. долара, предупреждава EDF. През 2016 г. цената за строеж на централата беше фиксирана на 18 млрд. паунда.

Ядрената енергия отново започва да намира широк кръг от поддръжници в Западна Европа като инструмент за намаляване на парниковите газове, а британското правителство миналия месец обяви „най-голямото разширяване на ядрената енергия от 70 години насам“.

Но резултатите от ядрената енергия в Западна Европа и САЩ не са обнадеждаващи на фона на закъсненията и редовното превишаване на разходите, които измъчват последните проекти. Съдбата на „Хинкли Пойнт“ и на още един проект, планиран за изграждане на източния бряг на Англия, може да определи дали ядреният импулс във Великобритания набира скорост или намалява.

EDF разполага с 11 хил. души в комплекса на „Хинкли Пойнт“, работещи денонощно. Заварчиците, инженерите и електротехниците, наети от множество подизпълнители, са отведени до обекта с бели автобуси от логистичен център, като живеят във временни жилища близо до индустриален град Бриджуотър.

Има „страшно много работници на място, които действат едновременно“, коментира Сюзън Гос, заместник-председател на енорийския съвет на Стогърси, малко населено място, намиращо се на пет километра от централата. „Мисля, че може да е трудно да се координира това, което правят“, добавя тя.

В миналото Великобритания е пионер в разделянето на атоми за генериране на електричество, изграждайки серия реактори през 50-те и 60-те години на миналия век. Въпреки това страната не е завършила атомна електроцентрала от почти 30 години.

„Обединеното кралство и САЩ в известен смисъл са забравили как да строят атомни електроцентрали“, изтъква Саймън Тейлър, професор в Judge Business School към Университета в Кеймбридж, който има редица трудове относно британската ядрена програма. „Може да възстановим това знание, но това ще отнеме много време“, добавя той.

Атомните електроцентрали са невероятно сложни структури и на Великобритания липсва както работна сила с правилните умения, така и изпълнители, запознати с естеството на задачите, които допринасят за добре управляван проект, изтъкват анализатори. В допълнение към това, процесът за сертифициране и предоставяне на разрешително на такава инсталация във Великобритания е старателно усложнен, което струва милиарди на потенциалните разработчици.

За една компанията това се оказва изключително много.

През 2019 г. японският конгломерат Hitachi се оттегли от ядрен проект в Уелс, след като похарчи 2 млрд. паунда. Компанията обвини нарастващите разходи по обекта.

През 2008 г., когато администрацията на министър-председателя Гордън Браун дава началото на текущия стремеж за изграждане на ядрени централи, правителствено проучване показва, че новите електроцентрали може да започнат да изпращат електричество към мрежата около 2018 г.

Оттогава само „Хинкли Пойнт“ е достигнала напреднал стадий, докато британският ядрен производствен капацитет е намалял с повече от 40 на сто, тъй като стареещите централи постепенно се извеждат от експлоатация, разкрива Асоциацията на ядрената индустрия. През изминалата година атомните електроцентрали са доставяли около 14 процента от електроенергията в страната, в сравнение с 21 процента преди десетилетие.

Но има още проблеми.