Преди около десетилетие Румъния затвори своята въглищна централа в Дойчещи (Дъмбовица). В нея работеха 3000 души, които един по един бяха освободени. "Беше тотален колапс, липса на вяра в бъдещето, никаква перспектива", разказва пред Politico днес кметът на съседното населено място Шотага Константин Строе.
Самият той е израстнал в апартамент, гледащ към двора на въглищния комплекс.
Много скоро след затварянето на централата 1/4 от населението в Шотанга, наброяващо около 7000 души, напуска в търсене на работа - голяма част заминават в чужбина.
Местните власти обаче се надяват, че регионът отново ще се възстанови чрез проект за малки модулни реактори, разработван от правителството. На теория всичко изглежда чудесно - шест малки реактора, които ще използват изградената инфраструктура на въглищната централа, развитието на индустриални центрове, които да използват евтината електроенергия, и завръщането на хиляди работници. Също така този проект би намалил въглеродните емисии, което Румъния се опитва данаправи.
Строе е категоричен - с ядрените реактори регионът става атрактивен и даже вече има интерес от инвеститор за изграждане на фабрика за преработка на отпадъци, както и за изграждане на магистрала.
Ако обаче проектът пропадне, това ще означава загубата на публични средства и вероятно още по-голямо предизвикателство за намаляване на емисиите в Румъния, посочва Politico.
Малките модулни реактори на този етап изглеждат с голям потенциал, но не е ясно в какви срокове могат да бъдат реализирани, коментират анализатори. Спрямо традционните реактори мощта им е ограничена до 300 мегавата - между 1/3 и 1/5 от тази на конвенционалните реактори.
Това означава по-малко притеснения относно балансирането на мрежата и са идеални за инсталиране на мястото на затворени въглищни централи, чиято инфраструктура е запазена. Според очакванията малките модулни реактори могат да помогнат при липсата на условия за производство на зелена енергия.
Сред предимствата на тези реактори е малкият им размер, който не изисква такава голяма зона за сигурност, и те могат да бъдат изградени в близост до индустрията, където и търсенето на енергия е голямо.
Всичко това е чудесно, но малките модулни реактори все още никъде не са въведени в техническа експлоатация. Досега технологията се използва за захранване на ядрени подводници и ледоразбивачи.
Очакванията са, че в Дойчещи първият малък реактор ще бъде включен най-рано след 6 години. Той ще изисква милиарди евро държавна подкрепа, а шансовете за забавяне след 2030 година и по отношение на плащането са между 70% и 80%.
Румънското правителство е много ентусиазирано, разказват местни анализатори. Според тях обаче страната не е завършвала в срок нито един голям енергиен проект. Освен това еколози отбелязват, че не е вярна тезата, че малките модулни реактори ще могат да бъдат включвани и изключвани при внезапна промяна във времето, която да влияе върху производството от ВЕИ.
След началото на войната, която Русия започна в Украйна като цяло ядрената енергетика е във възход в Европа след дълги години на ограничени инвестиции. Коалиция, водена от Франция, в която участват и Румъния, и България, настоява за увеличаване на ядрените мощности в ЕС с 50% до 2050 година. Сред възможностите са и малките модулни реактори, към които интерес проявява индустрията в страни като Швеция, Франция, Финландия, Нидерландия, Италия, България, Чехия, Полша, Естония и Белгия.
Скептици са Германия, Австрия и Люксембург.
Лидер обаче определено е Румъния, която е първата европейска държава, чиито ядрен регулатор даде одобрение за развитието на новите технологии и изграждането на шест реактора в Дойчещи до 2030 година.
Опитваме се бързо да се откажем от въглищата, коментира министърът на енергетиката Себастиан Бурдужа пред Politico. Другото предизвикателство е навлизането на електромобилите, особено след като бъдат забранени конвенционалните двигатели.
За ЕС малките модулни реактори означат още един сблъск в битката със САЩ и Китай за лидерство в чистите технологии. Общността не успя да запази предимството си в соларната индустрия, а е напът да предаде и вятърната. Ако се съди по думите на комисаря по енергетика Кадри Симсон, цитирани от Politico, европейските компании имат обещаващи технологични решения за малките модулни реактори и Брюксел планира да ги подкрепи.
Комисарят Марош Шефчович също инструктура Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да създаде "точните условия" за развитието на технологията в ЕС. Но може да се окаже, че общността е закъсняла - дизайнерите извън Европа вече имат успехи. Показателно - двата най-големи проекта за малки модулни реактори - румъския Дойчещи и в Полша използват американските разработки на GE Hitachi и NuScale.
Европейският отговор е Newcleo, френско-италианско-британски стартъп, който разработва малък реактор, струващ към 1/6 от цената на конвенционалния и емитиращ 0,5% от ядрения отпадък на конвенционалния реактор.
Румънският енергиен министър не се притеснява от изоставането на европейците. "Ако технологията се развива по-бързо в САЩ или в ЕС, то ЕС или САЩ могат да се възползват от това. Мисля, че това е за добро", смята още Бурдужа.