Войната в Украйна накара Европейския съюз да обърне по-голямо внимание на своите алтернативни енергийни доставчици. Сред тях е Азербайджан, който доставя природен газ за общността през Южния газов коридор. За България това са първите алтернативни доставки на природен газ, пристигнали по различно от руското трасе.
На фона на договорите на европейските страни с "Газпром"(за 155 млрд. куб. метра през 2021 г.) доставките на около 10 млрд. куб. метра годишно от находището "Шах Дениз ІІ" в Каспийско море бяха пренебрижими. През 2022 г. ЕК договори удвояване на количествата до 2027 г. и Азербайджан се превърна в един от европейските източници на тръбен газ, чиито доставки се влияят по-малко от пазарните условия, отколкото втечненият газ.
През април Азербайджан подписа договор с няколко държави от ЕС по време на церемония в София за участие в инициативата Solidarity Ring, чрез която ще бъдат осъществени увеличените доставки на газ. В нея участват България, Румъния, Словакия и Унгария.
Но Азербайджан не спира дотук - страната дискутира и възможностите да се превърне в транзитьор на газа от Туркменистан за ЕС. В Каспийско море има богати залежи от природен газ, които засега остават неразработени.
През лятото Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария подписаха Меморандум за изграждането на енергиен коридор за зелена енергия. По план трасето трябва да е с дължина от 1195 километра, от които 1100 километра по морското дъно.
По време на среща в Будапеща вчера (22 ноември) енергийният министър на Азербайджан Парвиз Шахбазов коментира, че Узбекистан и Казахстан имат интерес за доставка на електроенергия от Централна Азия през този коридор до Европа. Възможността да пренася зелена енергия е от съществено значение за жизнеспособността на този проект, е отбелязал външният министър на Унгария Петер Сиярто, допълват от Министерството на енергетиката на Азербайджан.
Желанието на Баку е с развитието на този проект да бъдат привлечени инвеститори в зеления енергиен сектор. През юли Баку подписа меморандум с китайската Gezhouba Group Overseas Investment за изграждането на зелени мощности с капацитет 2 гигавата. Документът обхваща широк кръг от дейности - от изграждане на соларни и вятърни паркове до проекти за съхранение на енергия, производство на зелен водород и оборудване за смарт мрежи.
Според проучвания на Министерството на енергетиката на Азербайджан в страната има голям неизползван потенциал за възобновяеми енергийни източници - например за офшорни вятърни паркове с капацитет 157 гигавата.
Централите в страната, използващи ВЕИ, са с мощност от 1,3 гигавата и през 2022 година са произвели около 7% от електроенергията в страната. През 2022 г. Азербайджан е произвел почти 29 тераватчаса електроенергия. Инсталираният енергиен капацитет на Азербайджан е почти 8 гигавата.