Прогресът към нетната нула е бавен, но стабилен

Лошите новини за климата и енергийния преход е невъзможно да бъдат игнорирани тази есен, пише колумнистът на Financial Times Крис Джайлс. Опустошителни наводнения разтърсиха Либия, Словения, Гърция и Хонконг, докато сушата възпрепятства търговията през Панамския канал. Тези природни бедствия са отчасти следствие от глобалните температури, които счупиха нови рекорди тази година.

Сякаш новините за климата не са достатъчно мрачни, та екологичните политики изглеждат изпълнени с препятствия и дребни спорове. Тази есен ЕС отстъпи от плановете си за по-строго намаляване на емисиите, Германия върна в експлоатация за зимата допълнителни въглищни електроцентрали, като нейните министри бяха въвлечени в битки с Франция, опитвайки се да ѝ попречат да запази и разшири своята сила в чистата ядрена енергия.

Годишните срещи на МВФ и Световната банка през октомври приложиха най-лошата форма на йезуитство относно климата, обещавайки да се „действа колективно, където е подходящо, в подкрепа на климатичните преходи, но като се вземат предвид специфичните за страните обстоятелства“. Това далеч не отговаря на необходимата промяна във финансите, за да се сложи край на зависимостта на по-бедните държави от изкопаемите горива.

И докато политиците се карат преди климатичната конференция на ООН в Дубай (COP 28) в края на ноември, секторът на възобновяемата енергия е затормозен от проблеми с финансирането на фона на нарастващите разходи и високите лихви. Капиталоемкият подсектор на вятърната енергия се сблъсква с турбуленция, като Siemens търси правителствена подкрепа, а Ørsted, най-големият разработчик на офшорни вятърни системи в света, изоставя два проекта в САЩ.

Последствията изглеждат неизбежни и ужасни: продължаващо покачване на глобалните температури и глобална неспособност да се посрещне предизвикателството.

Момент обаче. Всичко по-горе е депресиращо и вярно, но е само половината от историята. По-внимателният поглед показва, че напредъкът към декарбонизация все още върви, подпомогнат от продължаващото рязко намаляване на разходите за смекчаване на глобалното затопляне.

Вземете Германия. Политиците ѝ бяха правилно критикувани, че пречат на решението на Франция да се декарбонизира, използвайки ядрена енергия. Но Берлин капитулира в този спор. А страхът, че Германия ще стане голям потребител на въглища, не се подкрепя от статистиката за производството на електроенергия. Използването на въглища от енергийния сектор на страната е намаляло с повече от 20 процента през първата половина на тази година.

Цифрите са също толкова впечатляващи в ЕС, САЩ и Китай, където производството на електроенергия от изкопаеми горива се е повишило незначително през първата половина на 2023 г. Като цяло в енергийния сектор използването на изкопаеми горива вероятно ще достигне своя връх тази година и ще започне да намалява от следващата с ускорени темпове.

Инсталирането на соларни панели все така расте бързо, като капацитетът за производството им е нараснал със 70 процента през 2022 г. и е на път да се удвои през тази. Последните данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ) показват увеличение от 268 тераватчаса в производството на слънчева фотоволтаична електроенергия през 2022 г. - повече от два пъти повече от нивото, очаквано само преди пет години. Всяка година МАЕ прогнозира, че соларните инсталации да бъдат съвсем малко по-високи от предишната и всеки път се оказва изключително песимистична. Това е грешка, за която всеки може да се радва.

Заедно с бързото преминаване към възобновяема електроенергия, станахме свидетели и как ценовите ефекти от енергийната криза подобряват ефективността при използването на енергията, което ни дава известно пространство за подобряване на мрежите, което пък е от съществено значение за напредъка към нетни нулеви емисии. За да се стигне дотам, МАЕ препоръчва ясен фокус върху производството на енергия от възобновяеми източници и по-висока енергийна ефективност до 2030 г. Добрата новина е, че тази част от процеса е „добре разбирана, обикновено рентабилна и протичаща с ускоряващ се темп“.

Ясно е, че светът все още е далеч от победа над глобалното затопляне. Има още много работа. Но въпреки безмилостните трудности, компромисните решения всъщност стават все по-лесни. Нека това продължи, завършва Джайлс.