Очертава се несигурна ера за петролния сектор

Министърът на енергетиката на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман смята, че връщането на петролните мегасделки е „свидетелство“, че „въглеводородите ще са тук за дълго“, пише енергийният и екологичен коментатор на Financial Times Дейвид Шепърд.

Неговото мнение, подкрепено от мнозина в петролния сектор, е защо Chevron и ExxonMobil биха похарчили общо над 120 милиарда долара за закупуването съответно на Hess и Pioneer, ако смятат, че търсенето на петрол е изложено на риск от спад?

„Не мисля, че някой би купил актив, който ще трябва да замрази и да не го използва“, изтъкна принц Абдулазиз на конференция в Саудитска Арабия наскоро.

Майк Вирт, главен изпълнителен директор на Chevron, естествено казва, че не вижда предстоящ пик в търсенето на петрол, описвайки себе си като реалист сред това, което нарича нарастваща група екологични идеолози.

Международната агенция по енергетика (МАЕ), петролният наблюдател на Запада, „далеч не е права“, че всички изкопаеми горива, включително нефт и газ, ще достигнат пик в търсенето преди края на това десетилетие, според Вирт.

„Можете да чертаете сценарии, но ние живеем в реалния свят и трябва да насочим капитал, за да отговорим на неговите изисквания“, каза той пред Financial Times през септември.

ОПЕК, картелът в който Саудитска Арабия все повече доминира, прогнозира неотдавна, че вместо да достигне своя връх, търсенето на петрол ще нарасне с около 15 процента до 2045 г., за да достигне 116 милиона барела на ден.

Членовете на картела обвиняват МАЕ, че се е политизирала и твърдят, че е предизвикала нестабилност на петролните пазари.

За една индустрия, която беше ударена от всички посоки през последните години, от екологични активисти до неуверени инвеститори, несигурни за дългосрочното си бъдеще, със сигурност е изкушаващо да се вярва, че петролният сектор си е върнал самочувствието.

Пик в търсенето? Може би не през нашия живот, казват те. Вижте само къде големите петролни компании влагат парите си. По-добре експлоатирайте сондите, освен ако не искате да четете за последния арест на Грета Тунберг (климатичната активистка – бел. прев.) на свещи.

Но може би е добра идея да се направи пауза и да се помисли от кого идват посланията. Министрите на енергетиката от ОПЕК и шефовете на петролните компании може и да не са напълно свободни от пристрастия.

Противоположното мнение е, че скъпите придобивания от страна на Chevron и Exxon не вещаят удължаване епохата на петрола, а вместо това отразяват това, което може да се нарече „нова ера на енергийна несигурност“.

Изграждането на мащаб на фона на съмнително бъдеще може да бъде защитна позиция за петролните гиганти. По-малките компании изглеждат щастливи да бъдат погълнати. Най-големите производители няма непременно да бъдат сериозно засегнати от спад в търсенето, ако могат да добиват барелите, които са необходими, по-ефективно от своите конкуренти.

Но несигурността поражда страх. И МАЕ - някога разглеждана като златен стандарт в прогнозите - беше нападната от много петролни апологети.

Фатих Бирол, нейният изпълнителен директор - самият някога работил за ОПЕК - е възприеман от някои като ренегат, откакто през 2021 г. заяви, че не е необходими нов капацитет за петрол и газ, ако светът иска да ограничи глобалното затопляне до 1,5ºС (спрямо прединдустриалното ниво – бел. прев.) съгласно Парижкото споразумение.

Критиците и поддръжниците на гледната точка на Бирол са склонни да премълчават нюанса, че тя е приложима само ако правителствата действат, за да ограничат търсенето на изкопаеми горива в достатъчна степен, за да намалят емисиите - което до момента не са направили.

Без да се повлияе, наскоро МАЕ публикува годишните си „сценарии“ за това накъде според нея върви търсенето на петрол. Въпреки че се опитва да отчете огромната несигурност за това как енергийните пазари могат да изглеждат след три десетилетия, това все пак трябва да бъде отрезвяващо четиво за петролните инвеститори.

Агенцията казва, че дори правителствата да се придържат към настоящите си политики, търсенето на петрол все пак ще достигне своя връх през това десетилетие, благодарение на бързото увеличаване на електрическите превозни средства в Китай. Но потреблението няма да спадне значително, вместо това до голяма степен ще се стабилизира през следващите 30 години.

Но в сценария, при който правителствата изпълняват вече поетите ангажименти за опазване на околната среда - но все още не напълно приложени като политики - картината се променя драстично. Търсенето на петрол ще намалее почти наполовина до 2050 г. до едва 55 милиона барела на ден.

Отивайки още една крачка напред, в най-амбициозния сценарий на МАЕ за „нетна нула“, ако правителствата се заемат сериозно с целта за ограничаване на затоплянето до 1,5ºC, тогава търсенето на петрол на практика ще се срине през следващите 25 години, падайки до приблизително една четвърт от сегашното си ниво.

Можете, разбира се, да приемете, че МАЕ греши сериозно. Или че правителствата ще се уморят да се борят с изменението на климата, ако населението им го сметне за твърде сложно или скъпо.

Но в рамките на несигурността при сценариите на МАЕ съществува поглед към вероятния път за петролния сектор. Инвеститорите не трябва да прекаляват с оптимизма спрямо "черното злато".