България ще построи две нови големи ПАВЕЦ до 2032 г.

България ще изгради две нови ПАВЕЦ с обща мощност 1600 мегавата до 2032 г. на яз. Доспат и яз. Батак, съобщи от трибуната на Народното събрание енергийният министър Румен Радев. Той запозна депутатите с действията на правителството в енергийната сфера по повод внесения от "Възраждане" и подкрепен от "БСП за България" и "Има такъв народ" (ИТН) вот на недоверие заради действията в областта на енергетиката.

Радев обясни, че се подготвя документацията двете нови помпено-акумулиращи водноелектрически централи да бъдат включени в списъка с проекти от общностно значение на Европейския съюз. По отношение на ПАВЕЦ "Чаира" министърът посочи, че са подновени преговорите с конструкторите на централата и се очаква част от спрените мощности да заработят отново до края на 2024 година, а в пълен обем работата ще бъде подновена до края на 2025 г.

ПАВЕЦ са част от плановете за енергийния преход на българската енергетика, стана ясно от думите на Радев. Идеите на правителството са свързани с увеличаването на възобновяемите енергийни източници, което ще бъде балансирано с ядрени мощности, ПАВЕЦ и други съоръжения за съхранение на енергия. Според плановете до 2025 г. инсталираните мощности в страната ще бъдат 15,7 гигавата, а към 2040 година - 30,3 гигавата.

Основната цел е да бъде запазен положителният нетен експортен потенциал на България, което е от значение и за баланса на целия регион, каза Радев.

В момента се водят консултации на различно ниво за поддържането на работата на V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй" без руската корпорация "Росатом". Търсят се начини за доставката на резервни части и се споделя опит с други оператори на реактори от типа ВВЕР 1000, както и се водят преговори с европейски конструктори - Framatome и Skoda, за развитието на ядрения сектор у нас. Споделя се опит с Финландия за съхранение на отработеното ядрено гориво, допълни още Радев.

С решение на Министерския съвет от 11 октомври беше спряно строителството на АЕЦ "Белене", но плановете на правителството са да бъдат изградени два нови реактора в АЕЦ "Козлодуй". За VІІ блок се водят преговори с американската Westinghouse за реактор от типа AP 1000, каквото е решението на Народното събрание.

Диверсификацията на ядреното гориво за V блок също се движи в срок - централата вече е внесла цялата необходима документация в Агенцията по ядрено регулиране (АЯР) преди крайния срок 15 октомври. В средата на септември от АЯР коментираха пред журналисти, че си поставят краен срок да се произнесат за американското гориво до края на март 2024 г. Очакванията са през април 2024 г. първите доставки на ядрено гориво от Westinghouse да бъдат реализирани, а плановият ремонт на V блок и зареждането със свежо гориво по традиция е към края на април/началото на май.

Румен Радев отбеляза още, че срокът за водене на преговорите с Украйна за продажбата на оборудването на АЕЦ "Белене" е удължен и в момента се подготвя визита на украински специалисти, които да направят оглед на оборудването.

През 2022 г. цената на електроенергията беше толкова висока, че дори нискотехнологични централи успяха да излязат на пазара и да реализират печалба. Износът действително намалява, на това се дължи на промяната на пазара, а като цяло България е нетен износител на електроенергия, категоричен беше Радев.

Дебатите по вота в Народното събрание започнаха с размяна на остри реплики, след като стана ясно, че в медиите са изтекли насоки от медийни съветници към правителството и депутатите от управляващите партии за излагане на позициите за енергетиката.

При представянето на мотивите от "Възраждане" отбелязаха, че внасят вот на недоверие за цялостната политика на кабинета "Денков" в областта на енергетиката и по-специално за въглищните региони. Закриването на въглищните мощности ще доведе до загубата на 51 хил. работни места, което е повече от половината на всички работни места в региона. Засегнати ще бъдат 140 хил. души, или 45% от населението в региона. От опозицията заявиха, че няма сигнали за желание на инвеститори да откриват нови работни места и прогнозираха икономически и демографски срив на Старозагорска област.

Корнелия Нинова (БСП) коментира, че правителството на акад. Николай Денков е "риск за националната сигурност" на страната и поиска оставката му. Тя отхвърли коментарите на бившия министър на енергетиката Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС), че първите стъпки за закриването на въглищните мощности реално прави предишният редовен кабинет "Петков" с приемането на целите за намаляване с 40% на въглеродните емисии до 2026 година. Корнелия Нинова беше вицепремиер в това правителство, но днес отбеляза, че то не е приемало никакви териториални планове.

Опозицията настоява за изтеглянето на териториалните планове и за ново обсъждане на бъдещето на мините и термичните централи в страната. Крайният срок за внасянето изтече през юли, но правителството успя да договори отлагане, докато бъдат завършени всички анализи.

В плановете, внесени от правителството в Брюксел, е предвидено въглищните мощности да могат да работят на пазарен принцип до 2038 г.

Изтеглянето на териториалните планове ще доведе до загубата на 1,6 млрд. лева, отбеляза един от лидерите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков. Тези средства могат да бъдат използвани за преквалификация на работещите във въглищната индустрия, подкрепа за местните общности и регионалната икономика, допълни той.

Бившият премиер отбеляза към вносителите на вота за недоверие, че нямат визия за развитието на българската енергетика и използват само пропаганда, основана на страх, като мотиви за внасянето на вота. "Вашите избиратели заслужават повече", каза Петков.

Енергийният министър Румен Радев припомни, че внесените териториални планове са само част от обновения План за възстановяване, чиято обновена визия ще бъде внесена догодина. На коментарите, че няма видим инвестиционен интерес за нови работни места в Стара Загора, той отговори, че работата на държавата е да създаде условия за развитието на нови компании, а не да отваря такива.