Европа няма да постигне въглеродна неутралност с настоящите си реформи

Европейският съюз (ЕС) отдавна зае водеща роля в глобалния преход към зелена енергия. След зима, в която Русия тества енергийната сигурност на региона, ЕС е изправен пред момент на истината: ще продължи ли да води по пътя към въглеродна неутралност или ще позволи на една криза да го отклони от курса, пише Bloomberg.

Посрещането на предизвикателството в лицето на изменението на климата ще доведе до нова ера за електрическата енергия — генерирането ѝ от слънцето и вятъра, препроектиране на преносните ѝ маршрути, използване на повече от нея, когато е най-изобилна. За тази цел ще са необходими значителни инвестиции във всичко - от офшорни вятърни паркове до интелигентни енергийни системи за домовете.

ЕС направи големи крачки в правилната посока. Политиците трансформираха набор от национални монополи в най-големия обединен пазар в света, със стабилна ежедневна търговия на енергия, която се доставя където е необходимо. Тази система вече спестява десетки милиарди евро годишно, като позволява на държавите да споделят ресурси. И все пак това е едва началото. За да постигне целта на Парижкото споразумение за нулеви емисии до 2050 г., регионът ще трябва почти да удвои общата си дължина на електроразпределителната си мрежа и да утрои дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в своя енергиен микс. Цената може да надхвърли 6 трлн. долара.

Голямото предизвикателство при инвестициите в нов капацитет за възобновяема енергия и в разширяване на електроразпределителната мрежа в ЕС. Източник: Bloomberg

Пазарът определено е най-добрият механизъм за привличане на такива инвестиции и за гарантиране, че най-обещаващите технологии преобладават. И все пак има проблем: електричеството не може да се съхранява в значителни количества, което означава, че производството трябва точно да отговаря на търсенето или ще настъпят прекъсвания. Непостоянното слънце и вятър само ще усложнят това предизвикателство. Високите пикови цени са естественото и необходимо решение: те оправдават разходите за поддържане на капацитет, който може да се увеличи бързо и да гарантира приходите, необходими за превръщането на капиталоемките проекти за възобновяеми източници в печалба.

Миналогодишната енергийна криза беше решаващ тест за тази система. Тъй като Русия прекъсна доставките на газ, спот цените на едро скочиха с повече от 10 пъти над нормалното си ниво. Впечатляващо, светлините останаха включени: бързо се появи ново предлагане и потребителите рязко намалиха търсенето. И все пак държавите членки не бяха достатъчно подготвени да облекчат удара върху своите икономики и върху най-уязвимите. В резултат на това те прибягнаха до отчаяни мерки, като контрол на цените и ограничения за „свръхпечалбите“, нанасяйки трайни щети на стимулите за опазване и инвестиране.

В края на миналата година ЕС се сблъска със силно волатилен пазар на електроенергия заради спрените доставки на руски газ. Източник: Bloomberg

Поуката трябва да е ясна: следващия път Европа трябва да е готова да остави пазара да си свърши работата. Държавите членки се нуждаят от системи за предоставяне на целева спешна помощ. Те трябва да приемат финансови мерки, които могат да предпазят потребителите и доставчиците на електроенергия от скок на цените, без да изкривяват стимулите. Също така трябва да се създадат модели за таксуване на дребно, които насърчават хората да намалят потреблението, когато цените са високи. Необходимо е и подобряване на дизайна на пазара - например чрез въвеждане на правила за ценообразуване, способни да разкрият тесните места и да посочат къде са най-необходими инвестиции.

За съжаление, докато европейските лидери се опитват да постигнат споразумение за нови реформи на пазара на електроенергия, такива планове не са на масата. Основното им постижение досега беше да се откажат от очевидно лоши идеи, като например ефективното разрушаване на пазара чрез постоянно ограничаване на цената на възобновяемите източници. Освен това няма какво да празнуваме. Те препоръчват повече договори с фиксирана цена - които могат да изгладят нестабилността, ако са добре проектирани, но твърде често насърчават лошо поведение (като изключване на генератори, когато търсенето е високо). Налице е обмислянето на безброй механизми за изкривяване на пазара. Още по-лоша е идеята да се позволи на страните членки да налагат ценови контрол по време на официално обявени кризи.

Желанието да се предотврати изменението на климата не трябва да създава предпоставки за подобна бъркотия. Европа прекара десетилетия в изграждането на добре функциониращ пазар на електроенергия, който може да се превърне в модел за останалия свят. Досега тя избягваше да  направи следващата стъпка в тази посока под натиска на енергийната война на Русия. Това обаче трябва да се случи.