Подновените усилия на Саудитска Арабия и Русия да повишат цената на петрола към 100 долара за барел могат да създадат нови проблеми на президента на САЩ Джо Байдън заради риска от ново възпламеняване на инфлацията.
Битката с ръста на потребителските цени е в основата на бъдещата кампания на Байдън за нов мандат на поста, пише FT.
Суровият петрол сорт Брент тази седмица надхвърли 90 долара за барел за първи път през 2023 г., след като Рияд и Москва удължиха съкращенията на доставките до края на годината. Петролът отбеляза ценови ръст от 25% през юни, тъй като световното търсене достигна рекордно високо ниво.
Плановете на Саудитска Арабия да повиши цените на петрола рискуват подновяване на дрязгите между Рияд и Вашингтон точно когато САЩ преследват историческа сделка за нормализиране на отношенията между Израел и кралството и се опитват да укрепят съюз срещу Русия на срещата на Г-20.
„Саудитците нямат много приятели във Вашингтон в момента. Съществува абсолютен риск те да започнат да се превръщат в „доказателство А“, ако Вашингтон иска отново да обвини някого за високите цени на петрола или за забавящата се икономика“, коментира Раад Алкадири, анализатор в Eurasia Group във Вашингтон.
Удължаването на срока на намалените доставки също идва в деликатен момент във вътрешен план за Белия дом, който подчертава укрепването на икономиката и забавянето на инфлацията като знак, че Байдъномиката работи.
Цените на петрола обикновено играят огромна роля във възприятията на гласоподавателите за икономиката и анализаторите казват, че затягащият се петролен пазар може да тласне суровия петрол до 100 долара за барел преди края на годината. Това ще повиши и цените на горивата и най-вероятно ще върне инфлацията към растеж.
„Опасността за Белия дом е, че нарастващите цени на бензина имат силата да обърнат усещането, че ситуацията се подобрява и инфлацията намалява“, коментира Ричард Бронз, съосновател на консултантската компания Energy Aspects.
Ръст на цените на петрола ще усложни и работата на Федералния резерв на САЩ. Лихвите в САЩ са вече на 22-годишен връх, за да се окаже натиск на инфлацията, а при поскъпване на нефта и на горивата американската централна банка ще бъде принудена да продължи да ги увеличава.
Алън Детмайстър, икономист в UBS и бивш служител на Фед, очаква „доста голямо“ увеличение на индекса на потребителските цени за август. Данните ще бъдат публикувани следващата седмица. Той очаква ръст на инфлацията и през септември.
По-бавното покачване на цените в други сектори може да помогне за компенсиране на инфлацията, подхранвана от енергоносителите. Според Детмайстър обаче ръст на цените на петрола може лесно да ускори годишната инфлация в САЩ до поне 4% през септември.
Цените на горивата в САЩ се повишиха с почти една четвърт тази година до 3,80 долара за галон (малко под 4 литра). Цените на горивата все пак са под рекорда от 5 долара за галон, достигнат миналото лято, но са и с 60% над нивата, когато Байдън встъпи в длъжност през януари 2021 г.
Инфлацията при горивата осигури на опонентите републиканци на Байдън линии за атака преди президентските избори следващата година. Те обвиняват Белия дом, че дава приоритет на климатичната политика пред вътрешното производство на петрол.
Миналата година, когато се разрази глобална енергийна криза заради войната в Украйна, Белият дом оттегли някои ограничения пред индустрията заради ръстовете на цените на горивата. Цена от 4 долара за галон се счита за политически чувствителен праг.
Байдън тогава призова за увеличаване на добивите от шистовите сондажи и освободи рекордни обеми суров петрол от федералните запаси за извънредни ситуации. Тези лостове обаче не са особено ефективни. Шистовият сектор се разраства бавно, а Стратегическият петролен резерв е сведен до най-малки обеми от 1983 г. Това затяга петролните пазари, тъй като търсенето на горива в световен мащаб нараства, което дава на Саудитска Арабия повече влияние върху цените.
Крис Кристи, бившият губернатор на Ню Джърси, който сега участва в първичните избори на Републиканската партия, коментира, че хладните отношения на Байдън с Рияд са виновни за това, че престолонаследникът Мохамед бин Салман „сключи тази сделка с Русия“, за да намали доставките на петрол.
„Престолонаследникът изпраща съобщение до Джо Байдън“, каза Кристи пред Fox Business в сряда. „Няма да имате добри отношения с нас, добре, ние ще имаме добри отношения с Русия“, допълва той.
Търговците на енергоносители също се питат защо Саудитска Арабия удължава ограниченията на доставките, след като цените се повишиха рязко в последните три месеца.
Наблюдатели от ОПЕК казват, че позицията на кралството е нюансирана, въпреки че се въртят спекулации относно ролята, която Рияд потенциално може да играе в напрегнатите президентски избори в САЩ. Престолонаследникът се е насочил към по-висока цена на петрола заради своя скъпоструващ проект за реформа Vision 2030. Част от този проект е строителството на концептуалния град Неом на Червено море, както и закупуването на суперзвездни футболисти като Кристиано Роналдо.
„Реалността е, че саудитският бюджет и дългосрочните амбиции на Мохамед бин Салман ще изискват цена на петрола от около 85 долара и повече“, казва Алкадири. „Проекти като Neom не се изграждат от цена на петрола от 70 долара за барел“, допълва той.
Усилията на Белия дом да възстанови връзките си с Рияд са една от причините американската администрация да реагира по-умерено в отговор на съкращенията на добивите. Това е в рязък контраст с миналия октомври, когато Саудитска Арабия за първи път поведе ОПЕК и нейните съюзници към свиване на добивите и доставките. Тогава САЩ обвиниха картела в „съгласуване“ с Русия на фона на енергийната криза в Европа.
Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на Байдън, каза във вторник, след като Рияд обяви допълнителните съкращения, че Белият дом ще продължи „редовния си ангажимент със саудитците“. Той допълва обаче, че „крайният показател“ за оценка на успеха на Байдън ще бъде „цената на галон гориво за американския потребител“.
Саудитска Арабия също се надява да спечели влияние в дискусиите си с Белия дом. Кралството има дълъг списък от искания, от по-силна военна подкрепа до подкрепа за гражданска ядрена програма.