Западните петролни гиганти биват брулени от противоположни ветрове. Някои акционери - и политици - искат те да добиват повече петрол; други, заедно с климатичните активисти, искат да ускорят преминаването им към чиста енергия. Акциите на предимно европейските компании, които се опитват да дадат своя принос за справяне с изменението на климата, се търгуват със сериозна отстъпка от тези на американските им конкуренти, които твърдо се придържат към петрола и газа. Акциите на базираната във Великобритания BP (наследник на British Petroleum) поскъпнаха с повече от 10 процента за два дни, след като компанията заяви, че ще забави планираните съкращения в добива на суров петрол, но също така е изправена пред бунт от страна на недоволните британски пенсионни фондове на предстоящото си годишно събрание. Може би не е чудно тогава, че компании като BP и (англо-нидерландската – бел. прев.) Shell променят зелените си цели. Но връщането към обичайния им бизнес би било грешна стратегия, пише Financial Times в редакционен коментар.
Съществуват опасности при екстраполирането на краткосрочната динамика към бъдещето в условията на изключително необичайна среда. Преди няколко години, когато ESG инвестирането (отчитащо екологичните, социалните и управленските фактори – бел. прев.) набираше скорост, а след това Covid-19 смаза търсенето на петрол, производителите, които обещаха да станат зелени, не бяха наказани от пазарите. Енергиен шок, който се случва веднъж на поколение, причинен от войната на Русия в Украйна, повиши отново цените, доведе до рекордни печалби в индустрията и оказа натиск за увеличаване на производството, за да се подобри сигурността и да се облекчи издръжката на живота. Колелото със сигурност ще се завърти отново.
Компаниите, които искат да процъфтяват в дългосрочен план - и техните инвеститори - трябва да имат хоризонт от над 10 години. Малцина в индустрията се съмняват, че търсенето на петрол ще премине своя пик, вероятно след десетилетие. Американски петролни гиганти като ExxonMobil възприеха нещо като стратегия на „последния оцелял“. Но те ще имат трудности, на свиващ се пазар, да се конкурират с гиганти с ниски разходи като Саудитска Арабия. Петролните компании, които дотогава не са развили солидни позиции във вятърните, слънчевите и чистите технологии, рискуват бавно да залязат.
Като генериращи пари бизнеси с технологична и инженерна мощ, днешните петролни и газови гиганти трябва да имат полезна роля в енергийния преход. Някои ръководители в индустрията казват, че техните основни инвеститори, свикнали със стабилна двуцифрена възвръщаемост от петролни и газови проекти, насаме не показват ентусиазъм, че средства се насочват към предприятия за чиста енергия, които носят около 5%. Може да се каже обаче, че никога не е имало по-добро време за инвестиране във възобновяемия сектор.
Законът за намаляване на инфлацията (IRA) в САЩ и индустриалният план на ЕС за зелената сделка създават нови стимули за инвестиции в нисковъглеродна енергия; Коригиращият митнически механизъм на ЕС, прилаган върху въглеродоемки вносни продукти, има потенциала да засили промяната. А някои нови технологии, като улавяне, оползотворяване и съхранение на въглерод, наистина предлагат потенциално значителна доходност. Ако дейностите на петролните групи започнат да се променят, с времето ще се промени и тяхната инвеститорска база.
Активистите и инвеститорите е добре да се съсредоточават по-малко върху това дали западните петролни гиганти намаляват добива; докато търсенето продължава, други (като националните петролни компании на петродържавите) ще се радват да го посрещнат. По-добрата цел е каква част от печалбите от петрола те инвестират в чиста енергия. Въпреки че забавя намаляването на производството на петрол до 2030 г., BP казва, че ще похарчи още 8 милиарда долара за своите бизнеси, свързани с енергийния преход. Както отбелязва консултантската компания Wood Mackenzie, международни петролни групи и големи добивни компании са отделили 157 милиарда долара, или цели 30 процента от оперативния си паричен поток, за обратно изкупуване на собствени акции през 2022 г.
Отчасти може да зависи от правителствата да намерят повече начини да подтикнат петролните компании и други да инвестират повече и да участват по-малко в обратни изкупувания. Със сигурност е роля на правителствата, а не на петролните компании, да ограничат търсенето на изкопаеми горива, като възприемат по-амбициозни политики. Климатичната криза ще бъде разрешена само чрез мащабни колективни действия. Но е в интерес на обществото, както и в техен собствен, петролните компании да играят роля.