България има потенциал да навакса изоставането при енергийните технологии

През последните години цифровизацията и напредналите технологии навлязоха все по-надълбоко в енергетиката. Дигиталните решения вече са в основната на редица бизнеси и при развитието на енергийната ефективност. Ролята на цифровизацията и възможностите за съхранение на енергия обсъдиха участниците във втория панел към събитието Energy of Tomorrow, организирано от Investor.bg, с модератор Бойчо Попов.

Своето мнение по темите сподели първо Константин Киров, ръководител на отдела „Опазване на околната среда и зелени проекти“ към ПроКредит Банк. По думите му технологичните решения, които съществуват на глобалния пазар, но все още не присъстват ясно в България, играят все по-важна роля в сектора на енергетиката.

„През 2018 г. цената на фотоволтаичните инсталации вече беше започнала да спада, което накара бизнеса да види икономическата логика в това решение“, коментира Киров, като добави: „През 2019 г. създадохме продукт, с който отидохме при нашите клиенти, производителите, като им показахме какви са ползите от него. Имаше голям интерес към този продукт. В момента виждаме огромен интерес към фотоволтаични инсталации през последните две години. По тази линия съществува финансиране. Въпросът е дали компаниите са готови да инвестират“. Константин Киров, Ръководител отдел "Опазване на околната среда и Зелени проекти" в "ПроКредит Банк". Снимка: Снимка: Investor.bg/Станислав Стоянов - Стан

В разговора се включи и Радослав Кошков, вицепрезидент ‚Сервизен бизнес“ в Schneider Electric. Той изрази мнение, че големите корпорации, включително и Schneider Electric, отделят част от печалбата си, за да инвестират в развойна дейност и технологии. „Търсим начин да преценим какви инвестиции може да направим, за да подобрим ефективността на нашето производство и да намалим потреблението на енергия. Това става именно чрез дигитализация“, изтъкна Кошков.

Според него е важно един бизнес да знае какво, колко и как потребява като енергия, за да си направи сметка как една подобна инвестиция може да доведе до желаната възвръщаемост.

Той даде пример с фабриката на компанията в Пловдив. Преди няколко години Schneider Electric прави проучване за инсталиране на соларни панели на покрива на сградата, като в крайна сметка се оказва, че може да бъде постигната възвръщаемост на вложенията едва след 5 години, което не е изгодно.

От своя страна Киров заяви, че след постигнатия пик през 2020 г. интересът на хората по отношение на подобни инвестиции започва да се понижава.

„През 2019 г. направихме около 300 срещи с клиенти, за да коментираме възможността за инвестиция във фотоволтаици за собствени нужди. През 2020 г. интересът беше още по-голям. През 2021 г. обаче цената на суровините за панели започна да нараства“, споделя Киров.

По думите му през последните пет месеца има затихване на този интерес, тъй като на пазара е налице пренасищане със соларни мощности. „Вече има цени, които са по-ниски от очакваните от инвеститорите“, добавя той.

Забавянето при инвестициите през последната година се дължи на очакванията за стартиране на Плана за възстановяване и устойчивост, като много клиенти отлагат подобни проекти в очакване на финансиране.

В същото време Кошков подчерта, че някои съседни на България страни се развиват по-бързо по отношение на подобни инициативи. Това важи и за Гърция и Румъния, изтъкна още той.

Според него коронавирусът успява да ускори дигитализацията, като същевременно войната в Украйна тласна нагоре цените на енергоносителите, което принуди индустрията да търси начини да засили ефективността при употребата на енергийни ресурси. Някои компании обмислят различните от соларните панели решения, като вятърна енергия и енергийна ефективност, изтъкна още Кошков. Радослав Кошков, вицепрезидент „Сервизен бизнес“ на Schneider Electric за Югоизточна Европа. Снимка: Investor.bg/Станислав Стоянов - Стан

Тези компании следват същия механизъм – как това ще подобри бъдещото им производство, добави той.

Особен проблем в България представлява липсата на един доставчик на разнообразни услуги като инсталиране на соларни панели, термопомпа и софтуер.

„Като частен инвеститор ще се сблъскате с няколко проблема – панелите, батериите и термопомпата идват с различни софтуери. Идеята е да се намери общо звено с единен софтуер“, посочи Кошков.

Електромобили

Според Константин Киров електромобилите намират своето място в България, като от близо 7 години ПроКредит Банк предлага помощ за желаещите да закупят електрическо превозно средство.

„При електромобилите виждаме голям интерес напоследък. Търсенето е нараснало двойно през 2022 г., като това се вижда и при регистрациите. Виждаме го и ние“, изтъква Киров.

От друга страна Радослав Кошков заяви, че трябва да се обърне специално внимание на стабилността на инфраструктурата, тъй като с по-сериозното навлизане на електромобилите ще се натовари значително електроразпределителната мрежа на фона на зарядните станции, които ще обслужват въпросните превозни средства.

„За съжаление ние не сме приоритет за производителите на такива автомобили в момента“, коментира Кошков. „Представете си, че сме много бързи в трансформацията и утре се оказваме с десетки хиляди електромобили. Инфраструктурно не сме подготвени за това“, добави той.

Според него въпросът е как електроразпределителните дружества ще се ориентират в тази трансформация, тъй като тя ще внесе изменение при ползването на енергия.

В дискусията взе участие и Димитър Димитров, изпълнителен директор на Allterco, който заяви, че обществената инфраструктура засега може да поеме натоварването, но въпросът стои по друг начин с домашната мрежа, където има риск от пренатоварване.

В тази връзка Димитров говори за новите чипове на Allterco, които няма да се продават като отделни компоненти, а ще вървят със софтуер, така че клиентите да не се нуждаят от услугите на разработчик. Димитър Димитров, изпълнителен директор на Allterco. Снимка: Investor.bg/Станислав Стоянов - Стан

Относно електромобилите решението на Allterco може да осигури нужната информация за балансиране на енергията, за да не се надхвърлят тарифите.

Междувременно Радослав Кошков подчерта, че макар България да изостава в много направления, технологиите са достъпни в страната. „Имаме специалисти и стартъпи, които разработват такива решения“, изтъкна той.

С това мнение се съгласи и Димитър Димитров: „Да, технологията е тук. Може би е въпрос на цена. Все пак българският потребител все още не готов да направи подобен преход. Няма субсидии за домакинствата и бизнеса за такъв преход“, допълни той.

Генерални партньори на Energy of Tomorrow са „ПроКредит Банк" и „Електрохолд". Основни партньори са „Главболгарстрой" и „Умни решения Shelly", част от „Алтерко". Събитието се организира и с подкрепата на Schneider Electric, „Аурубис България", „Индустриален холдинг България", „Конкорд Асет Мениджмънт" и „Енери".

Институционални партньори са Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стартъп асоциация (BESCO), Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI), Френско-българската търговска и индустриална камара, Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българска мрежа на Глобалния договор.

Медийни партньори са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, сп. BusinessGlobal, Webcafe.bg и Money.bg.