Бъдещето на енергетиката през призмата на регулациите и пазара

Доц. д-р Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), коментира поетите от регулатора ангажименти относно цените на електроенергията, подчертавайки, че КЕВР поддържа една до голяма степен консервативна позиция, на базата на която предпазва енергоносителите като фактор, влияещ върху инфлацията.

„Нашите решения са антиинфлационни“, изтъкна Иванов.

Той обърна внимание на предходните решения относно либерализацията на електроенергийния пазар, при които се предвиждаше до края на 2023 г. част от битовите потребители да излязат на свободния пазар, а до края на 2025 г. да бъде прехвърлена и останалата част от тях с изключение на енергийно бедните и уязвими домакинства и мрежовите услуги поради естествения монопол на електроразпределителните дружества и Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

Впоследствие това отпадна и в момента не се очаква битовите потребители да излязат на свободния пазар преди 2026  г., изтъкна Иванов.

Европейската комисия изрично постанови, че е възможна пълна либерализация на пазара само при ясно дефиниране на енергийно уязвимите потребители и критерии, които да определят подобна група.

Председателят на КЕВР доц. д-р Иван Иванов. Снимка: Investor.bg

Поради тази причина Народното събрание зададе хоризонт след 2026 г. за постепенно прехвърляне на битовите потребители към свободния пазар, посочи още председателят на КЕВР.

По отношение на свободния пазар и присъствието на производители на възобновяема енергия Иванов изтъкна, че регулаторът не може да въздейства на този пазар. За производителите на зелена енергия с мощности над 500 киловата, ползващи преференциални цени, е създаден договор с премии. Този договор – за съответния едногодишен ценови период – осигурява на такива производители премия, която е равна на разликата между преференциалната цена и средната прогноза пазарна цена за съответния период, обясни Иванов. Премията се изплаща през 12-т месеца, когато се отчита средната пазарна цена и фючърсите на всички съседни борси, като колебанието на цената трябва да е около тази стойност.

Председателят на регулатора изтъкна, че поради липсата на стабилно правителство, което да има възможност да изкара пълен мандат, комуникацията между КЕВР и властта става трудно.

„На всеки 4-5 месеца има избори, част от депутатите се държат като в предизборна кампания и обещават на всеки всичко, което иска. Няма ясна стратегия за бъдещето“, призна Иванов. „Необходимо е държавата да има енергийна стратегия, която да е разработена по необходимия начин и да бъде приета за периода на реализация поне за 10 години“, добави ръководителят на КЕВР.

По темата за развитие на електроенергията до 2050 г. говори Мартин Владимиров, директор програма „Енергетика и климат“ към Център за изследване на демокрацията (CSD).

Той започна с критика, изтъквайки, че ЕС действа на принципа „лекуваме симптомите,  но не и болестта“. Болестта, според него, е прекомерната зависимост на Европа от вноса на природен газ и дебалансирането на газовия пазар в региона.

„Това, което Европа трябва да направи, за да преодолее кризата, е да намали драстично потреблението на газ“, категоричен е Владимиров. „Необходима е трансформация на енергийната система и масова електрификация на всички сектори – от транспорта до индустрията, навсякъде, където е възможно“, добави той.

Владимиров посочи, че анализите, направени от CSD относно намаляването на потреблението на газ в България, Румъния и Гърция до 2030 г., показват, че тези страни могат да постигнат неутрализиране на ефектите от вноса на руски газ за региона дори само чрез мерки за енергийна ефективност, включително чрез обновяване на сградите.

Той изтъкна, че са нужни дългосрочни мерки за трансформация на начина, по който се произвежда и консумира енергия.

Мартин Владимиров, директор програма „Енергетика и климат" към Център за изследване на демокрацията. Снимка: Investor.bg

Една енергийна политика или регулаторна рамка трябва да стъпва на анализи, показващи ползите от една или друга мярка. Много често в Европа се прибягва до една мярка, без да се направят изчисления за ефектите от нея, изтъкна Владимиров.

„В България сме свикнали всяко правителство да променя драстично регулаторната рамка“, посочи още той. Стратегическата визия на служебния кабинет от миналата година показа стремеж към заключване на България към стари виждания, които не съответстват на действителността, добави Владимиров.

Той определи като „мит“ изтъкването на значимостта на въглищните централи за българската енергетика и нейната стабилност, посочвайки, че няма риск за сигурността на системата при изключването на тези мощности.

Владимиров изтъкна, че могат да се използват средствата от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, които в момента възлизат на 2,5 млрд. лв. и се използват за субсидиране на въглищните централи.

„Тези средства може да бъдат активирани за финансиране на декарбонизацията в различни сектори, в насърчаване на иновативни технологии, като офшорни вятърни паркове, за които България има голям потенциал за развитие“, посочи още Владимиров.

Генерални партньори на Energy of Tomorrow са „ПроКредит Банк" и „Електрохолд". Основни партньори са „Главболгарстрой" и „Умни решения Shelly", част от „Алтерко". Събитието се организира и с подкрепата на Schneider Electric, „Аурубис България", „Индустриален холдинг България", „Конкорд Асет Мениджмънт" и „Енери".

Институционални партньори са Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стартъп асоциация (BESCO), Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI), Френско-българската търговска и индустриална камара, Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българска мрежа на Глобалния договор.

Медийни партньори са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, сп. BusinessGlobal, Webcafe.bg и Money.bg.