През уикенда ОПЕК+ изненада пазарите с заявка за намаляване на добивите с малко над 1 млн. барела на ден от май до края на 2023 година. Събрано с предишните анонси за намаляване на добивите през 2023 година, от пазара ще бъдат изтеглени 3,6 млн. барела на ден, изчисли Ройтерс.
Заради недостига цената на петрола ще достигне 100 долара за барел, прогнозират редица анализатори. Най-тежки последствия от поскъпването на петрола до това ниво ще понесе Азия, пише в анализ CNBC.
Цената от 100 долара едва ли ще бъде "дългосрочно плато", а само временно явление, прогнозира Павел Молчанов, управляващ директор на инвестиционната банка Raymond James. За него много по-вероятно е цената на петрола да се движи около нивата от 80-90 долара за барел. Неговата прогноза се споделя и от други анализатори, които оценяват и кой ще бъде най-тежко засегнат от мярката на петролния картел.
Ограничаването на добивите от ОПЕК+ няма да засегне САЩ, които имат собствени залежи от петрол. По традиция високите цени се отразяват най-сериозно на държавите без собствен добив - например Япония, Франция или Германия, както и тези, които са силно зависими от вноса на суровината.
Според анализаторите от Eurasia Group скъпият петрол ще засегне основно икономическия растеж на Азия. Страните от региона са силно зависими от вноса, а в същото време петролът заема голям дял от енергийния им микс, коментира директорът на организацията Хенинг Глойщайн пред CNBC. В този списък попадат развиващите се пазари в Югоизточна Азия, както и Япония и Южна Корея, чиито тежки индустрии са силно зависими от петрола.
Индия е третият по големина потребител на петрол в световен мащаб. В последните месеци страната се възползва от големите отстъпки, които дава Русия, и увеличава покупката на петрол. През февруари данните от индийската статистика сочат, че вносът се увеличава с 8,5% на годишна база (преди началото на пълномащабната война в Украйна).
Въпреки че Ню Делхи купува руския петрол на доста по-ниска цена, страната вече усеща ефекта от високите цени на останалите енергоресурси - въглища и природен газ, коментира Глойщайн. При поскъпване и на петрола, дори и с отстъпките на Москва, икономическият растеж на Индия ще се забави.
Япония разчита на петрола, за да покрие около 40% от енергийното си потребление, допълва още CNBC. При положение че няма собствени залежи, страната разчита основно на вноса, а 80-90% от него идва от Близкия изток, сочат данните на Международната агенция за енергетика (МАЕ). Същото е положението и в Южна Корея - петролът заема голям дял в енергийния микс на страната, а зависимостта ѝ от вноса достига 75%.
Потенциални жертви на високите цени на петрола са бързоразвиващите се икономики, сред които Турция или Южна Африка, както и Аржентина и Пакистан.
Китай е изложен много по-малко на рисковете от скъпия петрол на пазарите заради наличието на собствени запаси от суровината. Европа пък не е чак толкова зависима от петрола - основен дял в енергийния микс на континента заемат другите изкопаеми горива - природен газ и въглища, както и ядрена енергия, отбелязват още анализаторите.