Ще открият ли малките модулни реактори мястото си в енергийните мрежи?

Малките модулни реактори са все още в процес на разработка, но споровете за мястото им енергийните системи се засилват. Във визията на служебното правителство за развитието на електроенергийния сектор до 2050 година тези реактори липсват на фона на двете лицензирани площадки за конвенционални реактори.

Малките модулни реактори имат много предимства пред конвенционалните, коментират разработчиците. Те се изграждат по-бързо (между 3 и 5 години), по-гъвкави са и са решение за отдалечени региони.

Но според експерти все още има много предизвикателства пред тях. На първ хоглед тези реактори изглеждат по-безопасни, защото използват много по-малки горивни клетки. Богомил Манчев (Булатом) обаче е категоричен - тези малки касетки ги правят идеални за целите на терористи, защото могат да бъдат откраднати много по-лесно от конвенционалните клетки, тежащи над 800 килограма.

Освен физическата защита има и други предизвикателства, коментира още Манчев по време на форум, организиран от националния комитет на България в Световния енергиен съвет. Според него обаче те имат място в отдалечени региони с индустрия, където не може да бъдат изградени електропроводи, а потреблението е налице.

Малките модулни реактори могат да бъдат използвани и от групи от индустриални потребители, коментира още експертът.

За изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев обаче ролята на малките модулни реактори може да се окаже много съществена при балансирането на енергийната мрежа след затварянето на въглищни централи. Той посочи, че те имат потенциала да се ползват успешно като пикови мощности - разработчиците на тези реактори коментират, че от 0 до 100% натоварване се постига в рамките на половин час.  

В своя проект на план за развитие до 2032 година, публикуван за обществено обсъждане, от ЕСО отчитат, че има инвестиционен интерес за изграждане на 35 гигавата нови зелени централи, като повечето от тях са в отдалечени райони без изградена мрежа или с мрежа, оразмерена за по-малки товари. При толкова възобновяеми източници, които са трудни за управляване, ЕСО има нужда от повече "маневрени" базови мощности, които покриват дисбалансите, категоричен беше Цачев по време на дискусиите днес.

В момента това се извършва от водните централи и ПАВЕЦ. Тяхната работа е едва 1400 часа средногодишно, но са много прогнозируеми и работят много ефективно за покриване на дисбалансите в системата. 

България има добър потенциал за нови соларни мощности и относително добър за вятърните мощности, допълни още директорът на ЕСО. Благодарение на новите технологии някои соларни централи могат да работят до 1800 часа средногодишно, даде за пример той, цитирайки реални резултати от мощности, разположени в Пазарджишко. Вятърните мощности могат да работят 2000-2400 часа средно годишно. 

За него новите зелени мощности не са достатъчни, за да бъде осигурена адекватност на енергийната система, нито сигурност на доставките и като цяло - реализиране на целите на зеления преход. Ангелин Цачев представи изчисления, според които в целия регион на Югоизточна Европа ще се отвори недостиг на 100 тераватчаса електроенергия годишно, когато бъдат премахнати въглищата. Това се равнява на 13 гигавата инсталирани нови мощности. За него ядрените централи са решението на нуждите от източник на електроенергия с нисък въглероден отпечатък в целия регион.

Зависимостта от изкопаеми горива на ЕС може да бъде преодоляна с два метода, коментира още Ангелин Цачев - с по-ефективно използване на възобновяемите мощности, тоест споделяне на зелените източници, и чрез зелен водород. Водородът ще е от решаващо значение за зеления преход, особено за сектори, които не могат да бъдат електрифицирани, отбеляза той, и допълни, че няма достатъчно източници, за да бъдат произведени нужните количества.

Реализацията на плановете за зеления водород няма да може да стане без използването на ядрена енергия, каза още Цачев.

В момента Франция и Германия спорят на ниво ЕС именно за възможността да се включи ядрената енергия като допустим източник за производството на зелен водород. Германия, Испания и още няколко европейски държави са против, тъй като смятат, че това ще отклони средства за изграждане на ядрени мощности, които обаче са скъпи и бавни за изпълнение. Това ще застраши изпълнението на зелените цели, смятат те.

България е в другия лагер, оглавяван от Франция, който настоява за насърчаване на развитието на ядрената енергетика. Европейската комисия призна газа и ядрените мощности като допустими в усилията по постигане на зеления преход през февруари 2022 година, няколко седмици преди началото на войната в Украйна.

Сега обаче страните от общността избягват газа като транзитно гориво в прехода и се търсят аналози, като например водородът.