Алтернативата "Александруполис - Бургас"

Войната в Украйна, започнала преди почти година, преначерта повечето енергийни маршрути в Европа. Допреди година страните на континента разчитаха на руския газ, чийто дял беше към 40% от общия внос на газ, както и на на руския петрол и рафинирани продукти (с над 30% зависимост). Днес има петролно ембарго за суровия петрол и продуктите, а делът на руския газ е под 10% от общия внос в общността.

България получи дерогация и все още внася руски петрол, но до края на 2024 г. ще трябва да намери алтернатива. В момента на най-високо ниво в държавата активно се работи за възраждане на проекта "Бургас - Александруполис", но вече с обратна посока - от юг на север, и с перспектива да доставя петрол от целия свят до българската рафинерия в Бургас.

Както много енергийни проекти у нас и това не е нова идея - датира още от 1993 г. Тогава плановете бяха да се построи тръбопровод, който да пренася руски петрол от българското пристанище Бургас към Александрополис, където с танкери да достига до целия свят. След подписването на множество двустранни и тристранни споразумения, акционерите в това начинание - България, Гърция и Русия, създадоха проектната компания Trans Balkans Pipeline със седалище в Нидерландия през 2007 г.

Очакванията бяха строителството да започне през 2011 г., а към 2013 г. петролопроводът да влезе в експлоатация. Но през 2011 г. българското правителство се отказа от проекта, сочейки за причина екологични опасения, а коментарите на министрите в първото правителство на ГЕРБ бяха, че няма икономическа целесъобразност за изграждането на тръбите.

През 2013 г. Народното събрание деанонсира споразумението за "Бургас - Александруполис", но макар и парадоксално - страната ни запази активни всички свързани с проекта компании.

Интерес към първоначалния вариант на петролопровода проявиха и гиганти като Chevron, както и казахстанската "КазМунайГаз".

Алтеранатива на алтернативата

Появата на Казахстан в картинката не е случайна. Страната има богати залежи на петрол - втори след тези на Русия в рамките на СССР,  и използва свой терминал, в близост до руския Новоросийск, през който се изнася руският "Уралс", за да транспортира своята суровина, основно извън Черно море (през Босфора).

До юни 2022 г. Казахстан продаваше своя петрол под бранда на руския "Уралс", тоест двата сорта са подобни като характеристики. След това обаче страната реши да преименува своя петрол на Kazakhstan Export Blend Crude Oil, или KEBCO, за да може да се дистанцира от руската суровина, която е подложена на ограничения.

Най-големият частен инвеститор в петролния сектор на Казахстан е Chevron - американската компания контролира най-големите находища в страната - "Тенгиз" и "Корольов", чрез TengizchevOil, в която е собственик на 50% от капитала. В компанията дял от 25% има друг американски инвеститор - Exxon, останалите два акционера са държавната "Казмунайгаз" (20%) и дъщерната компания на "Лукойл" - Lukarco (5%).

Петрол през терминали в Черно море, по-специално чрез Супса в Грузия, изнася и Азербайджан. Основната част от суровия петрол през този терминал се насочва към Турция и експортен терминал на Средиземно море, а друга - през Украйна до петролопровода "Дружба".

Икономическата целесъобразност

Първоначалните планове предвиждаха трасе с дължина от 285 километра и капацитет от 30 млн. тона на първата фаза до 50 млн. тона годишно. Сега този обем едва ли може да бъде реализиран - посоката от България до Средиземноморието, а оттам - до световните пазари, беше много по-перспективна.

Сега коментарите са, че това е важен проект за Балканите и Източна Европа, но към момента потенциалният пазар на петролопровода е България и евентуално Румъния и Молдова. Доскоро северната ни съседка също получаваше петрол от Русия, но не поиска дерогация от ЕК, тоест има друг източник на суров петрол.

"Лукойл" има малък пазарен дял в Румъния, а рафинерията на Rompetrol Rafinere, която се намира на брега на Черно море (на пристанище Мидиа, където има петролен терминал), купува петрол от Казахстан.

Страни като Унгария, която няма излаз на море и до края на 2024 г. ще продължава да разчита на петролопровода "Дружба" и руския петрол, имат много по-близка дестинация за доставки и даже вече се водят преговори за разширяването на съществуващи петролопроводи в Адриатическо море.

На този етап няма и изчисления колко би струвало изграждането на този петролопровод - оценки има от 2008 година, когато се очакваше цената да бъде около 1 млрд. долара. Тя обаче може да се окаже приемлива, ако благодарение на проекта се заобикалят задръстванията през Босфора и увеличените такси за преминаване, които се очаква да въведе турската страна.

Не бива да се забравя и цената на диверсификацията - проектът е част от големия план на ЕС да се отърве от зависимостта си от руските изкопаеми горива и този път има благословията на САЩ и Брюксел. И както пише гръцкото издание "Катимерини", позовавайки се на свои източници, бизнесът и дипломатите са мобилизирани за реанимацията на този проект.