Горивото за ВВЕР 440 може да спъне санкциите за ядрения сектор на Русия

Украйна и пет държави от ЕС (Полша, Ирландия и Прибалтийските страни) настояват за затягане на санкциите срещу Русия и включването на ядрения сектор в 10-я пакет, очакван до дни. Срещу идеята публично се противопоставят България и Унгария, но вероятно не заплахата за вето ще държи далеч ограниченията срещу руския ядрен холдинг "Росатом", пише в анализ Euronews.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен коментира по-рано днес (15 февруари), че в новия пакет ще има забрана за износ на технолгоии и индустрии, които могат да бъдат използвани от Русия за производство на ракети. Ще бъде забранен и износът на части за тежкотоварни превозни средства и самолетни части, както и строителна техника.

Но не точно това очакваха да чуят в Киев. Украинският президент Володимир Зеленски подписа укази, с които наложи ограничения на дейността на "Росатом" и други руски компании от ядрения сектор (без горивната ТВЭЛ, обаче), както и срещу 200 физически лиза, свързани с този сектор. Мотивът на украинските власти е окупирането на Запорожката АЕЦ, както и действията на руските военни срещу работещите в централата, включително и депортиране на техни близки в Русия.

Може ли да си позволи ЕС санкции срещу "Росатом"?

Преди шест месеца идеята беше абсолютно немислима, споделя високопоставен европейски представител пред Euronews. Днес обаче нещата не стоят точно така - санкции срещу ядрения сектор на Русия няма да има в 10-я пакет, но те се очакват в следващите месеци. Подобен коментар направи и Зеленски в едно от своите обръщения. Има съпротива срещу мярката, но такова имаше и срещу много други забрани, които вече са факт, припомни той.

Ограничения на дейността на руския ядрен холдинг в ЕС в момента е най-силното оръжие на общността, признават анализатори. Но то е по-скоро политическо, отколкото икономическо - ефектът върху финансите на Русия ще бъде около 1 млрд. евро годишно. От февруари 2022 година всички санкции се преценяват от гледна точка на това щетите да бъдат по-големи за руската страна, а не за ЕС, допълва Мария Шагина от Международния институт за стратегически проучвания (IISS).

Нещо повече - решенията за санкциите се взимат единодушно, а в ЕС сега няма такова спрямо мярката. "Предлагаме само неща, за които има шанс да бъдат одобрени - ако нещо не може да бъде прието още от самото начало, няма смисъл да се предлага", казва говорител на ЕК пред Euronews.

Техническа възможност

Официално България и Унгария заявиха публично, че ще наложат вето на санкции в сектора на ядрената енергетика. Но в Европа има 19 реактора от съветски тип, които работят в България (2), Унгария (4), Финландия (2), Чехия (6) и Словакия (5). 15 от тях са от типа ВВЕР 440, а останалите четири - ВВЕР 1000.

Типът на реакторите вероятно ще се окаже от ключово значение за санкциите срещу "Росатом", защото алтернатива по отношние на горивото за "малките" реактори няма. Две компании предлагат варианти на горивото за ВВЕР 1000 - Westinghouse и Framatome, но другият тип разчита основно на руското гориво.

В своя годишен доклад за 2021 година и Евратом също отбелязва липсата на напредък по отношение на алтернативното гориво. В документа е записано, че Westinghouse има подписано споразумение за начало на смяната на горивото в този тип реактори в украинската централа АЕЦ "Ровно", но тази дейност трябваше да започне през 2024 година. Не е ясно как войната сега променя тези планове.

От Westinghouse и Framatome отказват коментар пред Euronews относно плановете си за реакторите от типа ВВЕР 440.

Според Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) скъсването на връзките с "Росатом" би било катастрофа за АЕЦ "Козлодуй". Но пък в Българския атомен форум (Булатом) смятат, че макар и трудно, страната ни би се справила - още преди месеци са намарени алтернативни доставчици на резервни части, сега се работи и за диверсификация на ядреното гориво, а България има достатъчен инженерен потенциал да поддържа централата си.

Представители на ядрения регулатор споделиха пред Investor.bg, че войната в Украйна на този етап не оказва въздействие върху сектора. "Росатом" продължава да изпълнява своите ангажименти, като са извършени две доставки на свежо ядрено гориво, както е по договор. Очакванията са и през тази година договорът да бъде спазен. Опасенията обаче са, че ситуацията е много политизирана и не е ясно какви нареждания може да получи "Росатом" от Кремъл. Затова и активно се работи за диверсификацията.

В ЕК ще вземат решението си за санкции и на базата на още един фактор - делът на ядрената енергетика в петте държави, в които има съветски реактори. А той въобще не е за пренебрегване - от 32,8% във Финландия до 52,3% в Словакия. В България АЕЦ "Козлодуй" има дял от 34,6% от енергийния микс. На фона на енергийната криза едва ли общността ще може да се лиши от източници на енергия, които освен това са и нисковъглеродни.