Русия ще разследва доставял ли е "Лукойл България" гориво за украинските танкове

Председателят на руската Дума Вячеслав Володин е поискал от комисията по сигурност и противодействие на корупцията и комисията по енергетика да проучат информация за доставка на гориво за Украйна от страна на българската рафинерия на "Лукойл", пише ТАСС. Причината е публикация в "Московски комсомолец", базирана на информацията на Die Welt, че България тайно е помагала на Украйна с оръжие и горива.

Според руското издание именно с горивата от "Нефтохим" украинските танкове са извършили своята успешна офанзива в Херсон и Изюм.

В края на декември ръководството на "Лукойл" официално заяви, че не доставя руски горива на Украйна.

"Продуктите на рафинерията се продават на вътрешния пазар и на други налични дестинации в рамките на квотите за износ към трети страни, определени в 9-ия пакет от санкции на ЕС", каза изпълнителният директор на компанията Вадим Воробьов. Той изтъкна, че "Лукойл" няма сключени договори за доставка на петролни продукти в Украйна.

Но в 9-ия пакет от санкции срещу Русия беше вписана възможността България да използва на вътрешния пазар и изнася продукцията от получения чрез дерогация руски петрол единствено към Украйна. По този начин разрешението страната ни да продължава да използва по-евтината суровина няма да разруши вътрешния европейски пазар.

След публикацията в Die Welt от "Лукойл" заявиха, че никога не са получавали искане от българските власти да изнасят горива към Украйна.

От началото на годината "Лукойл" премести оперативния си бизнес в България на територията на страната, заявявайки, че целта е да плаща данъци у нас. В края на 2022 година "Лукойл" плати авансово 90 млн. лева данъци и по думите на служебния вицепремиер по икономическите въпроси Христо Алексиев това е повече, отколкото компанията е плащала през всичките години на дейността си в България.

Доскоро "Лукойл" оперираше на нашия пазар чрез регистрираната в Швейцария дъщерна компания Litasco.

Зеленски: Продължаваме да работим, за да получим танковете, които са ни нужни

Продължаваме да работим, за да получим танковете, които са ни нужни, коментира във вечерното си обръщение по повод 335-ия ден от началото на войната с Русия украинският държавен глава Володимир Зеленски. В него той не коментира публикациите, че Германия е дала разрешение за доставката на танкове от страна на Полша и алианс от още няколко европейски държави, както и че има решение на високо ниво самата тя да се включи в доставките.

"Дискусиите трябва да приключат с решения, решения, които наистина подсилват нашата защита срещу терористите", коментира още украинският президент. Преди дни пред ARD той коментира, че до голяма степен заявките за доставка на западни танкове са по-скоро мотивация за воюващите украински военни, отколкото да доведат до много съществено изменение на фронтовата линия.

Според източници на ABC News Украйна може да получи до около 100 западни танка. Оценките на главнокомандавщия украинската армия ген. Валери Залужни в края на годината бяха, че на страната са нужни поне 300 западни танка, 500 бронирани машини и 70 гаубици, за да отблъснат руските военни от окупираните територии.

Дори и недостатъчни като количество, първите доставки на танкове са поредният пробив на Украйна - западните партньори много дълго време се колебаеха дали да доставят тежко въоръжение на страната. Новите "червени линии" сега са далекобойни ракети и авиация.

Корупционни скандали

В 335-ия ден от войната в Украйна фокусът на вниманието се измести от фронтовата линия към борбата с корупцията и масовата чистка в няколко министерства, включително и в Министерството на отбраната. Журналистическо разследване показа, че в договор за доставка на храни за армията на стойност 13 млрд. гривни (над 326 млн. долара) са предвидени няколко пъти по-високи цени спрямо супермаркетите в Киев.

Поста си загуби и зам.-началникът на кабинета на Офиса на президента Кирило Тимошенко. Той написа в своя канал в Telegram, че напуска по собствено желание, но според публикации в социалните мрежи той е отстранен по подозрения в корупция. Неговото място заема бившият областен управител на Киевска област Олексей Кулеба.

Във вечерното си обръщение Зеленски намекна за още смени, които ще станат ясни в следващите дни. "Всички вътрешни проблеми, които пречат на държавата, се премахват и ще продължат да бъдат премахнати. Това е честно, това е необходимо за нашата защита и помага на сближаването ни с европейските институции", каза той.

Висока заплаха за руски въздушни удари

За висока заплаха от руски въздушни и ракетни удари предупреждават от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в своя преглед на военните действия. Съобщава се за отблъснати опити за нападения в направленията Бахмут, Авдеевка, Купянск, Лиманск, както и в Запорожка област и Херсон. В своя профил във Facebook военните пишат още и за свален руски самолет Су-25, три бойни хеликоптера КА-52 и дронове.

Володимир Зеленски коментира, че Русия мобилизира всички свои сили за нова вълна в Украйна, усилвайки натиска в Бахмут, Угледар и някои други направления.

Украинският президент подписа и спорен закон за увеличаване на наказанията при дезертьорство, който обаче беше силно подкрепен от главнокомапндващия ген. Валери Залужни. Върховната Рада гласува текстовете още в началото на декември, а в края на гоидната Залужни призова Зеленски да подпише указа за влизането в сила на закона. Тогава той обясни, че армията почива на дисциплина, а съществуващото до този момент законодателство не обезпечава съблюдаването на дисциплината. Текстовете предвиждат по-сериозни наказания за дезертьори - досега санкциите предвиждаха глоба или условна присъда за отказалите се да изпълнят своите военни ангажименти.