Интерконекторите връщат България на газовата карта в региона

Със забавяне от повече от 10 години България започна да диверсифицира газовите потоци, учейки се по трудния начин защо не трябва да зависим от един източник на природен газ - в месеците, след като "Газпром" спря доставките на газ, болезнено стана ясно, че забавянето на интерконектора IGB, например, коства милиони на страната ни.

Освен новата връзка с Гърция България планира и още интерконектори със съседни страни като част от концепцията за превръщане на страната в газов хъб за Балканите. Така през 2012 г. тогавашното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма възлага прочуване за трасе на нов интерконектор със Сърбия (IBS). Малко след това в Брюксел тогавашните премиери на двете страни Бойко Борисов и Ивица Дачич подписаха меморандум за проекта. На това събитие Борисов предупреди за опасността за провала на проекта "Набуко", което се оказа реалност и от него се роди Трансадриатическия газопровод (TAP), до който България има връзка чрез IGB.

През 2013 г. IBS получи статут на проект от национално значение от властите в България.

Реалният  тласък на тези проекти обаче даде терминалът за втечнен газ край Александруполис, в който "Булгартрансгаз" има участие от 20%. Дотогава плановете за диверсификация предвиждаха само газа от Азербайджан, който в момента се използва само за вътрешни нужди заради атрактивната му цена, както и промяната на входната точка на руския природен газ - през Турция.

България не може да изгради собствен терминал за втечнен газ заради ограниченията за преминаване на танкерите през Босфора. Затова и в момента разчита на капацитета на гръцкия терминал на о. Ревитуса, както и на съоръженията на Botas в Турция, за да осигури собствените си доставки на втечнен газ. Но с въвеждане в експлоатация на терминала край Александруполис, което се очаква да стане през 2024 година, страната ни ще има възможност да внася до 1 млрд. куб. метра газ годишно.

Общият капацитет на това съоръжение е 5,5 млрд. куб. метра годишно.

Заедно с 10-годишния договор за достъп до терминалите за втечнен газ на Турция, подписан наскоро, България отново може да бъде фактор на газовата карта на Централна Европа с възможността да транзитира втечнен газ, включително и за Украйна по трасето, по което допреди години получавахме газ от Русия.

Реализацията на връзката със Сърбия беше обявена като проект от общоевропейско значение през 2017 г. и за важността ѝ свидетелства фактът, че остана в списъка след последното преразглеждане на проектите в края на 2021 г. Тогава ЕК съобщи, че повече няма да признава газовите проекти за важни за общността.

Плановете предвиждат дължината на интерконектора да е 170 километра (от Нови Искър до Ниш), а капацитетът - 1,8 млрд. куб. метра годишно. Потокът на новата газова връзка е реверсивен, което означава, че страната ни ще има пълен достъп до газовите пазари в Централна Европа както като доставчик, така и като купувач на суровината. Оператор на газовата връзка е "Булгартрансгаз".

Очакванията бяха строителството на газовата връзка да започне през пролетта на 2021 г. и година по-късно - през май 2022 година, да бъде въведена в експлоатация. Договорът за строителство на българския участък, с консорциума ДЗЗД "Интернешънал Газ", в който влизат "Главболгарстрой" АД и "Главболгарстрой Интернешънал" АД, обаче беше сключен едва през миналия май. Стойността му за доставката на материалите и оборудването, както и изграждането и въвеждането в експлоатация е 139,8 млн. лева, като част от тях са грант от Европейската комисия (ЕК).

Сърбия започна строителството на своята част от трасето още през февруари 2022 г. със 74,5 млн. евро под формата на грантове и заеми от ЕС. Работата и в Сърбия се забави с години, тъй като липсваше финансиране. Сега обаче към 90% от трасето вече е разчистено, а 50% от тръбите - закупени.

Разтоварването на тръбите за IBS на пристанището в Бургас. Снимка: "Интернешанъл Газ"

Преди дни БНТ съобщи за пристигането на тръбите за изграждането на газопровода на пристанището в Бургас. Войната в Украйна забави доставката - от индийски производител, а разходите за транспорт растат с часове, коментира Харалампи Парашкевов, главен финансов експерт в "Главболгарстрой". Много корабособственици се въздържат да влизат в Черно море, дори и извън териториалните води на двете воюващи държави в региона, коментира още той.

"Сложната геополитическа обстановка направи изпълнението на проекта и в частност логистиката му трудно и рисково, но не и невъзможно", обясни още Парашкевов пред БНТ.

Очакванията са, че новата газова връзка със Сърбия ще влезе в експлоатация през есента на 2023 г.

Войната в Украйна промени съществено газовата карта на Европа. Природният газ е признат от ЕК като преходното гориво на зелената трансформация на общността, но вероятно това няма да се случи с доминацията на руския природен газ на европейския пазар. Промяната отново дава възможност на страната ни да бъде от значение в доставките на газ в региона, а връзките със съседните държави са задължителният фактор за реализацията на тази идея.