Новият икономически шок за Русия: разпродажба на петрола на смешни цени 

Европа мръзне, обеднява и гладува - поне в паралелния свят на руската пропаганда. Клип в интернет на държавната телевизия RT показва семейство, което живее в мрачен апартамент, облечено в зимни дрехи, и което е трябвало да изяде хамстера на дъщеря си по Коледа, за да избяга поне за малко от бедността. Сами са си виновни - това е посланието към европейците, които санкционират най-важния си доставчик на енергия, изпадайки в мизерия. 

Проблемът на руснаците обаче е, че реалността трудно може да се съчетае с техните желания. Икономистите очакват в най-лошия случай лек икономически спад в ЕС, а инвестиционната банка Goldman Sachs дори очаква рецесията въобще да не настъпи. В Германия Федералната агенция по мрежите наскоро свали алармения си сигнал: доставките за тази зима са практически осигурени, пише в свой анализ по темата германският икономически всекидневник Handelsblatt.

Ситуацията в Русия е съвсем различна. Санкциите на Запада, които са наказание за руската агресия срещу Украйна, оказват все по-голямо влияние върху икономиката. Особено ефективен е един инструмент, който отдавна се счита за спорен в Брюксел и Вашингтон: таванът на цените на петрола. Руската централна банка говори за „нов икономически шок", който „значително ще намали" икономическата динамика. 

През декември страните от Г-7 се споразумяха да разрешат вноса на руски петрол на световния пазар само ако се търгува на максимална цена от 60 долара за барел (около 159 литра). Държави като Южна Корея се присъединиха към наказателната мярка. ЕС също така бойкотира вноса на руски суров петрол, с изключение на петрола, който постъпва в Централна Европа по тръбопровода „Дружба". За България пък има дерогация. 

Напротив, след въвеждането на тавана на цените стойността на петрола продължава да пада, а руският петрол се търгува с особено големи отстъпки.

Особено Индия и Китай се възползват от ситуацията: въпреки че не са се присъединили към ограничението на цените, те се възползват от възможността да се запасят с евтина енергия. „И двете страни са зависими от вноса", обясни представителят на Г-7. Сега те могат да наложат „достъпни" цени. Симоне Талиапиетра от брюкселския мозъчен тръст Bruegel потвърждава тенденцията: „Индия и Китай са облагодетелствани от енергийната война“. 

От друга страна, според представителя на Г-7 руското правителство е изправено пред нарастващи „финансови затруднения". Така президентът Владимир Путин, който искаше да използва износа на енергия на страната си като лост срещу Запада, е изправен пред болезнен икономически избор.

„2023 г. ще бъде много по-лоша година за руския износ на суровини от 2022 г.", казва Янис Клуге от базираната в Берлин фондация Stiftung für Wissenschaft und Politik (SWP). Новите санкции създават „сериозни пречки" за руския износ. „Русия трябва да предлага своя петрол на пазара с големи отстъпки", твърди Клуге.

Бързото увеличение на цените на петролния пазар не се реализира

Две пристанища са особено важни за износа на руски петрол: Приморск на север от Санкт Петербург и Козмино на Японско море, южно от Владивосток. След като Европа спря да внася руски петрол от танкери, цената на петрола от находището „Урал" в Приморск, който първоначално бе предназначен за Европа, рязко спадна. Според информационната служба Argus Media в момента Русия продава суровината за около 38 долара на барел. Това съответства на почти 50-процентна отстъпка от цената на сорта Брент в Северно море.

В същото време руският суров петрол не е изключен от световния пазар - на европейските танкери е разрешено да го превозват на тези цени. Поради това опасенията за бързо повишаване на цените на петролния пазар не се сбъднаха. 

Малко след началото на войната преди почти година цената на петрола за кратко се повиши до 150 долара за барел поради опасения от загуба на руския износ. Оттогава насам ситуацията с предлагането на петролния пазар се облекчи - за съжаление на Путин. Цената на петрола сорт „Брент“ в момента е малко под 79 долара за барел.