FAZ: България доказа, че може и без руски газ

На 27 април 2022 г. България сякаш бе на ръба на пропастта. Заедно с Полша това беше първата страна, на която „Газпром“ едностранно прекрати доставките въпреки действащ договор, буквално за една нощ – от днес за утре. Това беше тежък удар. Едва ли някоя друга страна в ЕС е толкова зависима от руския газ, колкото България. Почти целият газ, консумиран в страната, идва от Русия. Някои хора веднага започнаха да пишат сценарии за съдния ден: Съществува заплаха от сриване на индустрията, студени жилища, трудности и мизерия. Според тях България ще бъде първата държава, с която Путин ще покаже колко ще струва някой да му се противопостави.

Не се получи така. В рамките на няколко месеца балканската държава успя да се освободи напълно и в дългосрочен план от зависимостта си от „Газпром". Роля изиграха международната солидарност на демокрациите, уменията за водене на преговори и щастливият момент, пише в свой репортаж за Frankfurter Allgemeine Zeitung кореспондентът за региона Михаел Мертенс. 

Когато бившият български премиер Кирил Петков пое поста в края на 2021 г., страната му беше на 95% зависима от руския газ, казва той в интервю за F.A.Z. Ето защо България не беше подготвена за пълен петролен и газов бойкот срещу Москва веднага след началото на руската инвазия в Украйна: „Индустрията щеше да спре за една нощ, дори отоплението щеше да стане трудно". Когато „Газпром" действително прекъсва потока по тръбопроводите два месеца след началото на последната руска война, защото София отказа да промени плащането от долари на рубли, Петков влезе в ролята на кризисен мениджър.

Щастлива случайност също помогна

След края на отоплителния сезон нивото в единственото газохранилище за съхранение на газ в България в град Чирен в северозападната част на страната бе спаднало до 17%. „Имахме газ буквално само за няколко дни", описва драматичната ситуация Петков. Той заминава за Съединените щати и се обръща за помощ към вицепрезидента Камала Харис и държавния секретар Антъни Блинкен. С успех. Харис и Блинкен са били „много конструктивни". 

„Те искаха да покажат, че Русия не може успешно да използва газ като оръжие". Резултатът е, че два танкера с американски втечнен газ отплават за България в кратки срокове и на приемливи цени. „Това беше страхотно от страна на САЩ, наистина помогна, защото се случи практически за една нощ и трябваше да направим нещо".

Сега обаче е необходимо да се осигурят и подходящи пристанища за разтоварване на товарите и подаването им в българската мрежа. Тук нещата почти се провалиха. 

„Местата за акостиране навсякъде в региона бяха резервирани много по-рано", казва Петков. „Тук трябва да благодаря на Турция. Турското правителство в кратки срокове създаде капацитет в своите пристанища за двата танкера“. Той изтъква по-специално ролята на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Но двата американски кораба могат да осигурят само краткосрочна помощ; необходима е допълнителна помощ. Това беше постигнато с помощта на актьор, който едва ли е по-надежден от Путин, а и е по-малко влиятелен. „Имах много добри разговори с азербайджанския президент Алиев", казва Петков лаконично. Той не може да си позволи да критикува безскрупулния диктатор от Баку, защото България е зависима от Азербайджан след отпадането на руския газ. Сега кавказката държава доставя почти една трета от годишните нужди на България, а договорът е за повече от 20 години.

За да смени темата, Петков подчертава ролята на ЕС. Фактът, че България е член на ЕС, е бил от полза за замяната на „Газпром“. Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел например установи добри контакти с British Petroleum, важен инвеститор в газовите находища на Азербайджан. 

С две думи - Петков разказва една история за международната солидарност, в която заедно работят много различни участници: ЕС, САЩ, турски автократ, кавказки диктатор и международни енергийни компании. „Всички положиха усилия. Чувствах се подкрепен“. 

Времевото обстоятелство също е от полза. След години на забавяне т.нар. интерконектор между Гърция и България, който свързва газовите мрежи на двете държави от ЕС, влезе в експлоатация през октомври 2022 г. По тази връзка към България вече може да постъпва както азербайджански, така и друг газ. Без него нещата за страната щяха да изглеждат зле. „След като дойдохме на власт, интерконекторът беше най-важният ни проект", казва Петков. Той подчертава, че всяка седмица е разговарял по телефона с гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис по този въпрос. „Още първият ми телефонен разговор с Мицотакис беше за това. Той ми се обади, за да ме поздрави за встъпването ми в длъжност, и веднага заговорихме за интерконектора. Проектът е бил основен приоритет още преди войната“.  Мицотакис (вляво) и Петков откриват интерконектора. Снимка: Konstantinos Tsakalidis/Bloomberg

Фактът, че Мицотакис и Петков са възпитаници на Харвардския университет, може би е улеснил разбирателството им, и то не само от езикова гледна точка. И двамата мъже имат предприемачески опит, мислят еднакво: „Бяхме почти като управители на заводи. Ако в строителството се появи затруднение, ние лично се намесваме. Така че проект, който не е бил завършен в продължение на десет години, можеше да бъде завършен в рамките на няколко месеца“. 

Петков обяснява многократните прекъсвания на изграждането на интерконектора по време на мандата на предшественика си Бойко Борисов с разрушителни маневри от страна на Кремъл: „Мисля, че имаше значително лоби на „Газпром“, което беше в контакт с правителството на Борисов“. Той не може да докаже тези обвинения, но посочвал очевидни факти. Борисов похарчи 1,5 млрд. евро от парите на данъкоплатците, за да разшири руския газопровод „Турски поток", по който руски газ тече по дъното на Черно море за Турция, през България до Сърбия. Изграждането на българския клон на „Турски поток“ отне само две години. „Но късата връзка с Гърция, която можеше да намали зависимостта на България от Русия още преди години, Борисов не успя да завърши през всичките си години на власт от 2009 до 2021 г."