Зелените субсидии на САЩ променят инвестиционния пейзаж

Да бъдеш инвеститор означава да живееш постоянно в пресечната точка на конкретната история и несигурността, каза веднъж основателят на Third Point Дан Льоб. Енергийната сигурност и политиката в областта на климата започват да променят глобалния инвестиционен наратив, пише за Financial Times Хю ван Стийнъс, зам.-председател на консултантската компания Oliver Wyman.

Огромните нови зелени субсидии на Америка, включително тези в Закона за намаляване на инфлацията (IRA), би трябвало да променят играта за възобновяемите енергийни източници. Законът не само би могъл да насърчи секторите с ниски въглеродни емисии, но също така може да помогне на САЩ да изпреварят Европа в някои ключови сектори на растежа. Но енергийната сигурност и зелените политики имаха много фалшиви изгреви. Колко е вероятно последният да промени инвестиционния пейзаж?

Историята предлага ориентация. Преди пет десетилетия Франция бе пионер в друга програма за енергийна сигурност, планът Месмер, който доскоро беше най-успешният план за енергийна сигурност и декарбонизация в света. Опитът му съдържа някои важни уроци за инвеститорите и банкерите, които се опитват да разберат колко революционен може да бъде IRA.

На фона на първия петролен шок от ОПЕК и войната Йом Кипур (арабско-израелският конфликт от 1973 г. – бел. прев.), френският министър-председател Пиер Месмер през 1974 г. нарежда строителството на 44 атомни електроцентрали да започне в рамките на седем години, като поне 120 е предвидено да заработят до 2000 г.

Едно от ключовите нововъведения в плана на Месмер беше, че той използва широко частно финансиране от американските капиталови пазари, подкрепено от държавни гаранции. По същия начин IRA включва частни стимули за ускоряване на прехода. Въпреки че цифрата за субсидиите официално е 370 млрд. долара, реалните пари вероятно са много по-големи. Има данъчни мерки и свързани стимули за кредитиране в подкрепа на енергийната сигурност и по-бързото внедряване на възобновяеми източници от всички програми за 1 трлн. долара, според Kaya Advisory.

Това ни отвежда до друг ключов урок от Месмер. Макар мотото на плана му да бе енергийната сигурност на Франция, шепа международни фирми също се възползваха. Франция избра технологията на Westinghouse от САЩ като основа на своята програма. Внасяше се уран.

По същия начин IRA стимулира вътрешното производство, включително на важни минерали, за да се намали зависимостта на Америка от Китай. Критичен въпрос е дали европейските компании ще могат да се възползват от подобни възможности в по-фрагментираната енергийна система на Стария континент. Европейските фирми изглежда обмислят внимателно как могат да се възползват от IRA, включително чрез разширяване или започване на дейност в САЩ.

Планът на Месмер обаче не беше безметежен; той срещна широка опозиция, особено от синдикатите във въгледобива, както и от гражданите, живеещи в близост до предложените площадки за реактори. Днес трябва да очакваме разрешението също да бъде проблем, макар и да е критично за отключване на пълната стойност.

В крайна сметка планът на Месмер никога не постигна целите си, както не успя и проектът „Независимост“ на Ричард Никсън от 1973 г. за изграждане на 1000 реактора. Планът на Никсън не беше икономически оправдан, тъй като цените на петрола паднаха през 80-те години. Той също така срещна обществена реакция след инцидента на остров Три Майл през 1979 г. Политиката сама по себе си не може да надделее над науката, икономиката и общественото мнение, така че инвеститорите ще трябва да претеглят и границите на растежа.

Други страни не последваха примера на Франция. Основен въпрос сега е дали IRA ще създаде конкуренция за подобни атрактивни инициативи за чисти технологии в Европа и Азия. Този въпрос трябва да бъде в центъра на дискусията на Световния икономически форум в Давос в началото на тази година.

Преоценката на цената на капитала ще бъде насрещен вятър. Но и европейската регулация е проблем. Данъците върху извънредните печалби в енергийния сектор доведоха до несигурна среда и компании, които инвестират по-малко, а и много европейски страни имат история на промяна на целите за субсидиите за възобновяеми източници.

Много политики, като RePowerEU, планът на Европейската комисия за намаляване на зависимостта на Европа от руските изкопаеми горива, са твърде фокусирани върху дългосрочни цели без краткосрочни стимули. В контраст, IRA предлага 10-годишно финансиране и ясна политика. В този смисъл Европа и Обединеното кралство имат много да учат както от IRA, така и от плана на Месмер.

Инвеститорите ще се нуждаят от по-фини рамки, които възнаграждават победителите в декарбонизацията и отключват инвестициите. Би било иронично, ако много от днешните ESG фондове (отчитащи екологичните, социалните и управленските фактори – бел. прев.) не успеят не само да ориентират портфейлите си към компании за чистите технологии, но и да инвестират около “мръсните“ индустриални производства, които постепенно позеленяват.

Изводът е, че енергийната сигурност и програмите за декарбонизация сега са в такъв мащаб, че ще ускорят и изместят посоката на прехода към бъдеще с по-ниски въглеродни емисии. Цялостният преход няма да е гладък и ще създаде ясни победители и губещи, докато пазарният наратив се променя.