Когато през 2022 г. Европа прави преглед на енергийните си доставки, на пръв поглед нещата изглеждат добре. Опасяваната газова криза не възникна. А в началото на януари газохранилищата са пълни на 90%. В действителност обаче тези успехи имат и обратна страна: газът, който Германия и Сие купуват през последните месеци, липсва в други части на света.
Това показват данните на компанията за пазарни проучвания Icis, които са на разположение единствено на Handelsblatt. Те дават представа за това кои държави са внесли колко газ през 2022 г. и къде вносът е намалял. Рязък спад има например в няколко развиващи се страни, както и в големите азиатски държави.
Председателят на Федералната агенция за мрежите на Германия Клаус Мюлер вече изказа опасения през май в токшоуто "Маркус Ланц", че може да се стигне до такъв ефект. Според него Германия отнема газ от други държави чрез покупките си на световния пазар. „Това също е част от истината." И това е ужасна дилема - добави той.
По това време обаче Мюлер, дори когато беше попитан няколко пъти, не пожела да каже кои точно държави ще бъдат засегнати. Сега данните са на разположение.
Глобалната търговия с LNG: който плаща най-много, получава стоката
Когато се говори за газ, който държавите „купуват" една от друга, се има предвид така нареченият LNG. Това е втечнен природен газ. За разлика от газа, който се доставяше от Русия за Германия по тръбопроводи като „Северен поток 1", втечненият газ може да се товари на кораби и да се транспортира гъвкаво по целия свят.
По данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ) през 2022 г. световното търсене на газ е било около 4100 млрд. кубични метра. По данни на Icis световната търговия с LNG възлиза на около 550 млрд. кубически метра, което покрива около 13% от общото търсене.
Предимството на втечнения природен газ е, че всяка страна, която има пристанища с подходящи терминали, може да го внася. Не е необходима връзка с газопровод на доставчик на газ.
Някои държави имат дългосрочни договори за доставка на втечнен природен газ с други държави и получават надеждно и редовно доставките си с кораби. Около две трети от световното количество LNG се търгува чрез такива дългосрочни договори.
Но освен това съществува и краткосрочен пазар на втечнен природен газ, на който активно участват множество държави. Поради това общият обем на втечнения природен газ, който държавите внасят годишно, може да варира значително. Краткосрочният пазар е просто за този, който предлага най-много пари. Корабите за втечнен природен газ плават в световния океан и отиват там, където могат да продадат товара си най-изгодно.
Вносителите пък не могат да бъдат сигурни, че поръчаният от тях втечнен природен газ ще стигне до тях. Ако междувременно друга държава предложи повече пари, корабът просто ще се откаже от доставката. А ако една държава изведнъж купи много втечнен природен газ, за всички останали остава по-малко.
Скъпият газ: Германия като глобален фактор за цените
През миналата година Германия и други европейски страни станаха основни купувачи на втечнен природен газ. В контекста на руската агресивна война срещу Украйна Русия първо частично, а след това напълно спря доставките на газ по тръбопроводите. През 2021 г. Германия е консумирала около 50 млрд. кубически метра природен газ от Русия. Това е повече от половината от общото потребление.
За да изкара зимата, Германия купуваше толкова втечнен природен газ, колкото можеше да получи на световния пазар през лятото - независимо от цената. Тъй като до декември федералната република не разполагаше със собствени терминали за втечнен природен газ, газът за германските хранилища се доставяше от съседните ѝ държави. Това може да се види ясно в данните от Icis. Оттам втечненият газ се разпределя по тръбопроводи.
Данните на изследователската компания показват, че през 2022 г. Белгия е внесла със 167% повече втечнен природен газ в сравнение с предходната година, което представлява увеличение от около 5,7 милиона тона. Подобен ефект се наблюдава и във Франция: страната е внесла с 13 млн. тона повече втечнен природен газ в сравнение с предходната година, което представлява увеличение от 99%.
Така Европа не само взе огромни количества газ от световния пазар. Цените на газа също се повишиха до рекордни стойности. Някои други страни просто не можеха да си позволят повече газ. Експертът по суровината в Icis Андреас Шрьодер казва: „Богатата Европа купува LNG от останалата част на света. В лудостта си да купува Европа повишава пазарните цени на газа в световен мащаб и по този начин изтласква от пазара чувствителните към цените потребители“.
Значителен спад на вноса на втечнен природен газ на няколко развиващи се пазара
И така, къде липсваше газ през миналата година? Едно от нещата, които се открояват в данните, е значителният спад на вноса в няколко развиващи се пазара.
През 2022 г. Индия е внесла около четири милиона тона по-малко LNG в сравнение с предходната година - намаление от 17%. Експертът по газта Шрьодер казва: „За Индия като цяло е вярно, че страната реагира много чувствително на цените“. Страната се нуждае от газ например за производството на торове, което е много важно за азиатския голям земеделски производител.
Подобен висок спад на вноса в абсолютно изражение се наблюдава и в Бразилия. През 2022 г. страната е закупила около 5,5 млн. тона по-малко LNG, отколкото през 2021 г., което представлява спад от 72% в процентно изражение. Според Шрьодер и тук ниският внос „със сигурност се дължи на високите цени на втечнения природен газ".
В Бразилия обаче има специален ефект. Според Шрьодер страната разполага с много водноелектрически централи. Ако има сушава година, какъвто беше случаят през 2021 г., Бразилия може да произвежда по-малко електроенергия от водноелектрически централи и се нуждае от повече газ за електроцентралите. Поради това спадът през 2022 г. в сравнение с високия внос на газ през 2021 г. е особено значителен.
Смесица от ценови проблем и специален ефект се наблюдава и в Пакистан, където са пристигналис 1,4 млн. тона по-малко втечнен природен газ - все пак спад от 18% за страната. През лятото на 2022 г. в резултат на изключително силните мусонни дъждове там се стига до наводнения, които също осакатиха икономиката.
Очаква се по-силна конкуренция на LNG пазара през 2023 г.
Силен специален ефект се наблюдава и в Китай. Ако погледнете абсолютните стойности, тук се забелязва особено драстичен спад на вноса. През 2022 г. Народната република е закупила с около 16 млн. тона по-малко LNG - с 21% по-малко, отколкото през предходната година. Вероятно обаче това е силно свързано и с икономическите загуби на страната вследствие на политиката на нулев Covid.
Изследователският институт на Шрьодер, Icis, очаква Китай отново да измести Япония като най-голям потребител на LNG в света, след като страната премахна ограниченията си за коронавируса. Той добавя: „За много от развиващите се пазари естествено се очаква по-нататъшен растеж".Според него след наводненията през тази година Пакистан отново ще поиска повече LNG. LNG кораб пристига във Финландия. Снимка: Roni Rekomaa/Bloomberg
Тези по-силни ефекти върху търсенето биха могли да бъдат донякъде отслабени през 2023 г., тъй като Япония планира да пусне отново в експлоатация някои атомни електроцентрали, които да заменят газовите електроцентрали. Очаква се през 2023 г. Южна Корея да внася с 14% по-малко втечнен природен газ, тъй като страната се връща към въглищните и ядрените електроцентрали и разширява използването на възобновяеми енергийни източници.
Въпреки това множеството специални ефекти в никакъв случай не трябва да убеждават Европа, че покупките на втечнен природен газ няма да бъдат за сметка на други държави. От една страна, това показва, че освен високите цени на природния газ е имало и други причини за спада на вноса в по-бедните страни. От друга страна, увеличението на цените ще засегне по-бедните държави през 2023 г., когато отново ще трябва да купуват повече.