Демилитаризация, денацификация, деелектрификация и игрите на санкции

През 2017 година в анализ The Economist Intelligence Unit коментира, че връзките между ЕС и Русия през следващите пет години ще бъдат трудни, комплексни и белязани с конфликти, един "сложен микс" от противопоставяне, но и сътрудничество, с периоди с високо напрежение и моменти, когато двете страни ще работят заедно.

Едва ли някой в този момент си е представял, че пет години по-късно Русия ще нападне Украйна и отношенията не само с ЕС, но и със Запада като цяло, ще достигнат точка на замръзване, рядко достигана и през годините на Студената война. Години след падането на Желязната завеса в Европа отново се чуват заплахи за използване на ядрено оръжие, отново се броят ракети -  изстреляни и останали в запас, говори се за принудителна депортация, за евакуация на жители от градове, подложени на масов ракетен и артилерийски обстрел.

Всичко това обаче стана реалност, след като Русия започна пълномащабна война в Украйна, наричайки я "специална военна операция". В това название вероятно се крие целият замисъл на Кремъл - да реализира целите си по демилитаризация и денацификация на Украйна за броени дни. Сп. Economist потвърждава в един от последните си броеве за тази година - през февруари руските военни са носели в багажа си парадни униформи, за да празнуват падането на Киев, не и хранителни запаси.

Но военните действия продължават вече 10 месеца и плановете търпят промени. В последните три месеца Русия обстрелва масирано обекти на гражданската инфраструктура, успешно деелектрифицирайки Украйна. Тази нова насока на войната накара Европейския парламент, парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и Прибалтийските републики и Полша, да определят Русия като държава спонсор на тероризма.

Ден преди началото на войната ЕС беше вече готов с първия си пакет от санкции - основно срещу депутати от Държавната Дума, одобрили предложението на руския президент Владимир Путин за признаване на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР и чиновници от двете отцепили се области. На 24 февруари руските военни навлязоха в Украйна и европейските лидери предприеха редица стъпки в опит да спрат военните действия, групирани в девет пакета (досега). За първи път от 2014 година, когато беше анексиран Крим, ЕС си позволява да "пипне" енергетиката, сигнализирайки че нещата този път отиват твърде далеч.

Още през пролетта, в своя четвърти пакет от ограничения за руската държава, страните от ЕС одобриха забрана за нови инвестиции в енергийния сектор на Русия. Тази мярка, заедно със силния обществен натиск в началото на войната, вече накара западните компании, лидери в своите области, да започнат да се изтеглят от съвместните енергийни проекти, а липсата на тяхното ноу-хау ще се усети в дългосрочен план. Рекордните енергийни цени помогнаха на енергийните гиганти да отпишат безболезнено активите си в Русия.

Самата Русия предприе свои контрадействия и през юли национализира петролния проект "Сахалин 2" , а през октомври и "Сахалин 1".

Следващата трудна крачка, която направиха страните от ЕС, беше да забранят вноса на руски въглища, което стана с петия пакет със санкции. Мярката влезе в сила в началото на август и беше описана като слаба, тъй като Европа може да разчита на собствен добив, макар и забравен от години, а очакванията бяха за по-забележителни удари срещу руската енергетика - към петрола.

В продължение на месец в общността се водеха напрегнати спорове относно забраната за внос на петрол. В крайна сметка единството се запази и ембарго беше вписано в шестия пакет със санкции на ЕС срещу Русия. Приходите от продажбата на петрол са един от най-съществените приходи в руския бюджет и целта на тази мярка е ограничаването на средствата, с които руската държава може да разполага.   

Петролното ембарго на ЕС влезе в сила на 5 декември (САЩ и Великобритания забраниха вноса на руския петрол още през пролетта), а в допълнение Западът наложи и таван на цената на руския петрол за трети страни. Почти месец след налагането на мярката Москва анализира ефектите, за да намери начин да отговори. В същото време цената на руския сорт "Уралс" вече се търгува под този таван, след като купувачите останаха малко - основно Индия, Китай и Турция, и руските производители предлагат голяма отстъпка (в диапазона около 20-30 долара за барел спрямо цената на сорта Брент).

Пред журналисти руският президент Владимир Путин отбеляза, че няма щети за бюджета заради тавана, защото така или иначе руският петрол се продава на тези нива. Той обаче обеща "превантивни мерки", включително и забрана за доставка на петрол за държави, подкрепящи западните санкции. Това ще доведе до намаление на добива в рамките на 5-7%, изчисли вицепремиерът Александър Новак.

За България шестият пакет със санкции дойде с дерогация за вноса на руски петрол, а няколко месеца по-късно водеща тема по отношение на тази дерогация е дали ще можем да изнасяме горивата, произведени от този петрол. В деветия си пакет от санкции ЕК изрично позволи на България и Словакия да изнасят горива от руския петрол, но само за Украйна.

По данни на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA) от началото на войната на 24 февруари до 20 декември страните от ЕС са платили малко повече от 122 млрд. евро за изкопаеми горива от Русия. Това включва 69,5 млрд. евро за петрол, 49,2 млрд. евро за газ и 3,1 млрд. евро за въглища. За сравнение, по данни на Евростат, през цялата 2021 година общността е платила за вноса на енергопродукти от Русия почти 100 млрд. евро.

Графика: Евростат

Статистиката показва, че процесът по ограничаване на вноса на енергоресурси вече е започнал, защото осъзнавайки или не последствията в ЕС винаги са признавали своята голяма зависимост от Русия в енергийния сектор.

Разбира се, много е трудно да се оцени дали все пак Западът не купува руски петрол, преминал през няколко търговеца, и на каква цена, ако това е така. Затова и на 28 ноември ЕС добави нарушаването или заобикалянето на санкциите към списъка с "евро престъпленията", част от договора за ЕС.

Без ограничения засега остават газовият сектор и ядрената енергетика. Знаейки колко трудно страните от ЕС ще намерят заместител на руския природен газ, руският президент Владимир Путин предприе рискован ход - през април подписа указ, който наложи на държавите от ЕС да плащат в рубли за природния газ. Това своеобразно контрадействие на цялата схема от санкции имаше частичен успех - някои държави, сред които и България, отказаха да се подчинят на новата схема и това доведе до спиране на доставките.

Ограничавайки доставките на тръбен газ през лятото, Русия се опита отново да използва природния газ като оръжие - газът беше ограничен и европейските страни се състезаваха помежду си за суровината, за да запълнят газохранилищата. В същото време обаче изход се намери - през тази година ЕС внася рекордни количества втечнен газ, който почти изцяло успява да замести руския тръбен газ. Но това е просто едно щастливо стечение на обстоятелствата - Китай отново се изправи пред коронавируса и политиката за нулев Covid забави достатъчно икономиката, за да се свие търсенето и на пазара да останат свободни количества природен газ.

Безпрецедентни европейски ограничения

Безпрецедентни са санкциите и във финансовата сфера - изключването на водещи руски банки, сред които "Сбербанк" и ВТВ, от системата SWIFT, замразяването на активи, включително и на руския президент Владимир Путин и на министъра на външните работи Сергей Лавров, както и забраната за полети на руски самолети над ЕС и затварянето на европейските пристанища за руските кораби (с изключение за пренасящи земеделски стоки, храни, хуманитарни помощи и енергоносители). По силата на тези ограничения България спря самолета, с който Сергей Лавров трябваше да пътува за посещение в Сърбия.

Още в първите дни на войната западните страни замразиха средства на руската централната банка на стойност към 300 млрд. долара, а замразените активи на руски граждани  в ЕС, включително и стойността на яхти и имения, достигат почти 20 млрд. долара. Великобритания отчете в края на ноември, че замразените руски активи са за 21 млрд. долара.

Санкциите на ЕС са винаги временни и това означава, че в някакъв момент, замразените активи ще бъдат върнати на своите собственици. Този път обаче нещата са различни - общността търси механизми да използва тези пари за възстановяването на Украйна.

За 10 месеца санкциите не можаха да повлияят на желанието на Москва да продължи да воюва в Украйна. Тук трябва да бъде отбелязано и ефективното управление на руската централна банка, което е в основата на запазването на финансовата стабилност на Русия. Така прогнозираният спад на брутния вътрешен продукт (БВП) в рамките на 8-10% се редуцира до към 3-4%. Но последните седмици показват, че приходите в руския бюджет започват да намаляват, а напускането на водещи в своите области компании, и особено енергийните, ще има сериозен ефект в средносрочен план. Икономистите на центъра "Карнеги" прогнозират, че на този фон годишният ръст на руската икономика ще се забави до 1% спрямо 2-3% преди войната, или ще отнеме между 3 и 5 години преди да бъдат усетени ефектите от санкциите.

Владимир Путин често повтаря, че Русия може да разчита на собствените си сили и ресурси за развитие и сигурно е така, но има едно основно условие това да се случи - войната в Украйна да свърши. Санкциите на ЕС също показват едно - желанието на общността този път наистина да скъса със своята зависимост от Русия и това е особено видими в енергийния сектор. Това означава, че Русия и ЕС ще загубят своя стратегически партньор и връщане назад трудно ще има. И Москва може и да намери пазари на своите стоки, особено, ако ги предлага със сериозни отстъпки както сега, а общността ще може да намери други доставчици, плащайки повече както сега, но дали цената в крайна сметка ще си заслужава?