Европа трябва да намери нови източници на конкурентно предимство или рискува деиндустриализация

Това е повратен момент за Европа. Световната енергийна криза заплашва да нанесе тежък удар на големи части от индустрията ѝ и сериозно да подкопае нейната способност да се конкурира на световната сцена. В същото време регионът трябва да се бори с последиците от големите стъпки, които други водещи икономики предприемат в собствените си индустриални политики, пише за Financial Times Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Законът за намаляване на инфлацията (IRA) в САЩ променя играта, насочвайки стотици милиарди долари към изграждането на енергийна и производствена индустрия на бъдещето. Но САЩ не са единствените в предприемането на такива огромни усилия. Китай води в развитието на местно производство на чисти енергийни технологии, докато страни като Япония, Корея и Индия също влагат увеличени инвестиции и подкрепа в тази посока.

Това изисква от ЕС да преоцени собствената си индустриална стратегия с цел позициониране на икономиката на региона за нов растеж през следващите десетилетия. Пакетът на ЕС Fit for 55 и планът REPowerEU определиха пътя за цялостния преход на Съюза към чиста енергия. Но мащабът на действията, които се предприемат другаде, и огромните последици от енергийната криза в Европа изискват смела нова индустриална стратегия на ЕС.

Цените на природния газ, които скочиха в резултат на руската инвазия в Украйна, са в основата на настоящата криза и нейната заплаха за европейската индустрия. Най-енергоемките сектори вече страдат, като нараства броят на компаниите, които замразяват и дори спират окончателно дейността си. Основните европейски индустрии, които консумират газ – включително химическа, хранително-вкусова, стоманена и хартиена – генерират икономическа стойност в размер на над 600 милиарда долара годишно и дават работа на почти 8 милиона работници.

Тези области може да са най-застрашени, но те са само върхът на айсберга. Високите енергийни разходи поставят по-широки предизвикателства пред конкурентоспособността на европейския индустриален сектор. Досега изглежда, че той се адаптира добре през тази бурна година, отчасти благодарение на спешните действия от страна на правителствата. Но се нуждае от генерален план за бъдещето, който надхвърля режима на оцеляване.

Неудобната истина е, че в продължение на десетилетия бизнес моделът на много европейски индустрии се основаваше на наличието на изобилни и евтини доставки на руска енергия. Този бизнес модел беше разбит, когато Русия нахлу в Украйна. И няма да се върне.

Нито пък високите цени на енергията са просто временно явление. Сега Европа е изправена пред структурно по-високи цени на вносните горива в отсъствието на руски газ. Това е ясен сигнал, че регионът трябва да намери нови източници на конкурентно предимство или рискува деиндустриализация.

Една област, в която Европа може да открие предимство, е следващото поколение индустриално производство. Вниманието все повече се насочва към потенциала на производството с ниски емисии, чието значение само ще нараства с увеличаването на усилията на страните за постигане на целите им в областта на климата и с разширяването на новата енергийна икономика. Това означава повишено търсене на технологии за чиста енергия - като електрически превозни средства, соларни панели и вятърни турбини - и на ключови материали като стомана, алуминий и цимент, които могат да бъдат произвеждани със значително по-ниски емисии, отколкото днес.

В електроенергийния сектор слънчевата и вятърната енергия вече са най-евтините варианти, осигуряващи силни икономически стимули, които спомагат за тяхното внедряване. Но ситуацията е различна в други сектори на икономиката, като транспорта на дълги разстояния и тежката промишленост, където е необходима повече работа за подобряване конкурентоспособността на опциите с ниски емисии.

С офшорната вятърна енергия Европа показа, че може да бъде глобален лидер в чистите технологии. Сега трябва да стане много по-силна в области като батериите, електрическите превозни средства, електролизаторите за водород, термопомпите и др. Тя е изправена пред силни конкурентни предизвикателства, като Китай, САЩ, Япония и много други се стремят да водят в следващото поколение чисти индустриални и промишлени технологии.

Европа има своите силни страни: голям вътрешен пазар, квалифицирана работна сила, широка мрежа от изследователски институции и експертни центрове, както и дълга история на производство на промишлени продукти с по-висока добавена стойност. Но те трябва да бъдат съчетани със силен тласък под формата на нова индустриална политика от страна на Европейската комисия и държавите членки на ЕС.

Ясно е, че ЕС няма да се върне там, където беше преди настоящата енергийна криза. Той трябва да има ясна представа за тази ситуация и да бъде смел в действията, които предприема, ако иска да остане глобална индустриална сила.