Таванът на Г-7 за цената на руския петрол едва ли ще има ефект

Преди ден медийни публикации съобщиха, че страните от Г-7 планират таван на цената на руския петрол в диапазона 65-70 долара за барел. Източници на Ройтерс са категорични, че това ограничение няма да се отрази на приходите от петрол в руската хазна, защото в момента купувачите на суровината плащат по-малко.

Руското Министерство на финансите очаква през тази година приходите от продажба на петрол да бъдат 11,7 трилиона рубли (196 млрд. долара), или към 42% от приходите в бюджета. През 2021 година продажбите на петрол бяха на стойност 9,1 трилиона рубли (151 млрд. долара) и представляваха 36% от общите.

Страните от Г-7 планират да ограничат тези средства, които Москва използва, за да финансира военните си действия в Украйна. Очакванията са, че мерките ще влязат в сила на 5 декември, когато и ЕС ще наложи петролно ембарго на Русия. Но според източниците на Ройтерс в момента купувачите на руския сорт "Уралс" плащат под коментираните ограничения.

Рафинериите в Индия например купуват руския петрол с отстъпка от 25-35 долара за барел спрямо сорта Брент. При цена от 85 долара за барел на европейския сорт цената на "Уралс"-а в момента се движи около 50-60 долара за барел, твърдят източниците на Ройтерс. Според тях при това положение нито корабособствениците, нито застрахователите ще отказват да транспортират руския петрол до неговите купувачи на изток.

Индия е вторият главен потребител на руски петрол в момента след Китай.

Ройтерс припомня, че в началото на седмицата финансовото министерство на САЩ е публикувало насоки за тавана на цената на руския петрол, от които става ясно, че той не включва разходите за транспорт и застраховки, тоест на руските терминали. Индийските рафинерии традиционно плащат за доставката до собствените си съоръжения, тоест с включени разходи за транспорт и застраховки.

Вече има сигнали, че Индия и Китай започват да ограничават покупките на руски петрол, но е напълно вероятно това да е само временно явление, предупреждават анализатори. Преди дни действително търговци показаха данни за намалени заявки през декември, но това може да се окаже резултат от неяснотите около тавана, които все още не са изчистени. Това реално е големият въпрос около ограниченията, които Г-7 и ЕС искат да наложат върху търговията с руски петрол.

От началото на годината Китай и Индия купуват значителни количества от суровината, възползвайки се от голямата отстъпка в цената. Москва пък е съгласна да продава, за да може да запази обема на износа и да задържи нивото на добива. При наличие на големи отстъпки от цената и двете държави вероятно ще продължат да купуват, коментира още Ройтерс.

Ограничения могат да се получат, ако корабособственици и застрахователи решат, че превозът на руски петрол е рискова операция и откажат да я изпълняват. Трябва да се вземе предвид и още един проблем, който трудно може да бъде решен бързо от Русия - липсата на достатъчно танкери за превоза на петрол.

За да достигнат своите нови пазари, руските компании изпращат кораби от своите пристанища, заобикаляйки цяла Европа и минавайки през Суецкия канал. След инцидента през 2021 година обаче е ограничен тонажът на преминаващите оттам кораби. Другият вариант е да заобиколят и Африка, което още повече удължава доставките. Според изчисленията на пазара пътят на руския петрол към купувачите се удължава от около четири дни (традиционните доставки до Ротердам) до над 26 дни (до западните брегове на Индия). А китайските петролни терминали са още по-далеч.

Именно тези трудности ще ограничат продажбите на руския петрол, а не толкова таванът на цените. Нещо повече - в момента случаите на коронавирус в Китай растат, а властите още не са се отказали от политиката на пълно затваряне, което ще се отрази и на потреблението на енергоресурси в следващите месеци.