Нидерландското спасение за газовата криза, което Европа не може да използва

На прага на най-тежката зима в Европа от времето на Втората световна война насам Нидерландия не спира подготовката си да затвори най-голямото газово находище на континента - "Гронинген". Оставащите запаси са толкова значими, че то може още в следващите месеци да замести целия руски внос, пише Bloomberg. Но експлоатацията на находището е предизвикало серия от земетресения в региона и властите са обещали да го консервират.

Дори и тежката енергийна криза, обхванала Европа, не може да накара Нидерландия да наруши обещанията си към хората.

"Гронинген" е в експлоатация от 1963 година насам. Но дори и сега в него още има доказани 450 млрд. куб. метра природен газ, които могат да бъдат добити. Стойността им на пазара в момента е над 1 трилион долара. Според един от партьорите в проекта - Shell, без проблем годишният добив може да бъде увеличен с 50 млрд. куб. метра.

Според изчисленията на нидерландския вестник Het Financieele Dagblad за всичките години на експлоатация, съобразено с инфлацията, находището е донесло печалба от 428 млрд. евро. От тях в държавната хазна са влезли почти 364 млрд. евро.

Почти всички къщи в близкото населено място Гронинген са повредени от серията земетресения през годините. Нидерландският министър на минното дело Ханс Вийлбрийф коментира, че е опасно добивът да продължи. Но и че не може да се пренебрегне страданието на европейците, ако газът свърши.

И намекна, че нидерландските власти могат да преосмислят позициите си и да позволят експлоатацията на находището, ако става въпрос за нуждата да бъдат отоплени болници, училища и домове.

Традиционно вносът на руския природен газ е около от общия внос на газ в Европа. Санкциите около войната в Украйна обаче намали тези количества, а взривовете по "Северен поток" сякаш циментира ограничените доставки на руския природен газ към Германия, а и към Европа като цяло. Според изчисленията  на Bloomberg само увеличените количества газ от "Гронинген" са достатъчни, за да покрият вноса на газ от "Газпром" в Германия - през миналата година най-голямата европейска икономика е получила 46 млрд. куб. метра газ от Русия.

Нидерландските власти са категорични - ако Германия се нуждае от повече енергия, по-безопасната опция е продължаване на експлоатацията на ядрените реактори. Берлин вече заяви, че две от централите ѝ могат да продължат да работят и след края на тази година, ако е необходимо. Това изявление беше направено след специален анализ за нуждата трите последни ядрени централи в страната да останат отворени.

Останалите членове на ЕС оказвате силен натиск върху Нидерландия да продължи експлоатацията на "Гронинген". Премиерът Марк Рюте засега държи твърда линия по този въпос. Но и не изключва вероятност, при която находището продължи да се експлоатира - "само в случай на извънредна ситуация, ако всичко се обърка", казва Рюте. Според него обаче такава необходимост в момента няма.

Самите нидерландци не увеличават добивите на газ, а премахват ограниченията за използване на въглищните централи, за да си гарантират енергийната сигурност. Страната удвои капацитета на своите газови хранилища и прави всичко възможно да ги запълни максимално преди зимата.

Трусовете от експлоатацията на най-голямото газово находище в Европа крият риск за сградите в съседните населени места. Снимка: Imke Lass, Bloomberg

Първите леки трусове в Гронинген бяха засечени през 1986 година и оттогова са стотици. Някои от тях са толкова слаби, че се засичат само от уредите в сеизмологичните центрове. През 2012 година земетресение със сила от едва 3,6 причини напуквания по стените на сградите в провинцията, отбелязва Bloomberg. Две години по-късно властите започнаха да ограничаватдобива и от 54 млрд. куб. метра годишно през 2013 година, през 2022 година се очаква да бъдат добити 4,5 млрд. куб. метра през 2022 година.

От общо 327 хил. сгради в региона, 127 хил. имат нарушения и щети от трусовете, посочват от минния институт в Гронинген. Над 3300 са принудително разрушени след 2012 година, защото не са безопасни за обитание. Местните жители смятат, че държавата не се отнася справедливо с тях - от всичките милиарди, които е получила хазната, на един от жителите, чиято къща е разрушена, е предложена компенсация от 12 хил. евро. Според изчисленията на собственика обаче тя струва 550 хил. евро.

В региона настояват консорциумът, който разработва находището - Exxon и Shell, да има по-голяма роля при отпускането на компенсации. Според хората той и държавата са равно отговорни за случилото се с домовете им.

Тази зима ще бъде относително гарантирана, смята нидерландският министър на минното дело Ханс Вийлбрийф. Той е много по-притеснен за следващата. "Ако изпразним газовите си резерви изцяло заради студената зима, как ще ги напълним отново за следваща", пита се Вийлбрийф.

Местните жители обаче са готови да се борят, за да не допуснат добивът на газ от най-голямото газово находище в Европа да бъде възстановен.