Енергийната криза носи нов европейски ред - силна Италия и слаба Германия

В седмиците след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари Клаудио Дескалци, главен изпълнителен директор на италианската енергийна компания Eni, предприе серия от пътувания до доставчици на газ в Африка. Посещенията включваха срещи с официални лица в Алжир през февруари, последвани от разговори в Ангола, Египет и Република Конго през март. Дескалци често е придружаван от висши служители от Рим според съобщения на компанията и правителството, пише Ройтерс.

Италия и контролираната от нея Eni успяха да използват съществуващите взаимоотношения за доставка с тези страни, за да си осигурят допълнителен газ, с който да заменят голяма част от обемите от своя основен доставчик Русия. 

Това е пъргава промяна, която много европейски страни не успяха да извършат, докато войната на Владимир Путин тласна континента в алтернативна реалност. 

Вземете например Германия. Икономически двигател на Европа и отдавна нарицателно за разумно планиране, страната този път беше хваната напълно неподготвена. Германия е на ръба на рецесията, наскоро национализира комуналната компания Uniper, а индустрията й се готви за определяне на квоти за газа и електроенергията. 

От друга страна Италия - държава, добре запозната с икономическите кризи, изглежда сравнително устойчива. Тя е осигурила допълнителни доставки и е уверена, че няма да има нужда да ограничава газа, а правителството определя страната като „най-добрата в Европа“ по отношение на енергийната сигурност. 

„Високата оценка, на която Дескалци се радва в няколко африкански страни, със сигурност е конкурентно предимство“, коментира Алберто Кло, бивш италиански министър на индустрията и бивш член на борда на Eni, имайки предвид трудностите при подписване на сделки по време на криза с доставките.

Всъщност двете страни се намират в противоположни ситуации, тъй като тежката енергийна криза засяга континента неравномерно, защото зависимостта от руския газ варира значително между различните държави. Голяма част от региона е изправена пред криза на доставките през зимата, като тези, които са изложени на силен риск, включват Германия, Унгария и Австрия. По-малко засегнатите държави включват Франция, Швеция и Великобритания, които традиционно не разчитат на Русия, както и Италия.

Мартийн Мърфи, специалист в петролно-газовия сектор в изследователската компания Wood Mackenzie, казва, че въпреки че Италия отдавна смята Русия за свой най-голям доставчик на газ, нейното по-голямо разнообразие от доставчици и дългогодишни връзки с Африка означават, че тя е в по-добра позиция да устои на спиране на руския газ доставка от много други. 

„Eni има много силни връзки с всички страни, с които работи в Северна Африка, и присъства във всички: Алжир, Тунис, Либия, Египет и в повечето от тези страни е най-голямата международна петролна компания.“

Централата на Eni в Рим. Снимка: Bloomberg

Енергийната криза, причинена от войната, изправи правителствата пред рисковете от прекомерната зависимост от един доминиращ доставчик или регион. Тя носи ехото от енергийната криза от 70-те години на миналия век, която доведе до преосмисляне на зависимостта на Запада от близкоизточния петрол - промяна, която стимулира проучванията на петролни и газови находища в света и търсенето на алтернативни доставчици като Венецуела и Мексико. 

Италианското правителство е отказало коментар. От министерството на икономиката на Германия са заявили, че сраната иска да се откаже от вноса на руски газ възможно най-бързо и да диверсифицира доставките си, цитирайки по-ранни стъпки като наемането на пет плаващи терминала за втечнен природен газ (LNG). Германия в момента няма LNG терминали, докато Италия има три действащи и наскоро купи още два.

Повест за два купувача 

Италия е употребила 29 млрд. куб. метра руски газ миналата година, което представлява около 40% от нейния внос. Страната постепенно заменя около 10,5 млрд. куб. м от тях чрез увеличен внос от други страни, започвайки от тази зима, според Eni. По-голямата част от допълнителния газ ще дойде от Алжир, който заяви на 21 септември, че ще увеличи общите доставки за Италия с близо 20% до 25,2 млрд. куб. м тази година. Това означава, че Алжир ще се превърне в най-големия доставчик на Италия, осигурявайки приблизително 35% от вноса. Междувременно делът на Русия е спаднал до много ниски нива, заяви Дескалци тази седмица.

От пролетта на 2023 г. ще се увеличи потокът на втечнен природен газ от различни страни, включително Египет, Катар, Конго, Нигерия и Ангола, което ще позволи на Италия да замени още 4 млрд. куб. м руски газ, посочват от Eni. 

Германия е внесла 58 млрд. куб. м руски газ през миналата година, или 58% от потреблението си. Доставките по газопровода "Северен поток 1" обаче бяха намалени през юни и спрени през август. Неспособна да си осигури достатъчно дългосрочни заместващи доставки от други страни, страната беше принудена да се обърне към спотовия пазар, където трябваше да плати около осем пъти по-високи цени спрямо нивата преди година.

Фактори извън човешкия контрол влияят върху енергийната сигурност - Германия не се радва на близостта на Италия до Северна Африка, например, или на богатствата на Великобритания и Норвегия в Северно море. Тя няма големи запаси от нефт или газ. Въпреки това германските официални лица и ръководители си направиха грешни сметки през последните години, особено след анексирането на полуостров Крим от от Русия, което предполага, че настоящата криза можеше да се развие и по различен начин.

През 2006 г. Италия залагаше силно на руския газ, като основният вносител на газ в страната Eni по това време се споразумя за най-голямата газова сделка от европейска фирма с контролирания от Москва енергиен гигант "Газпром".