Една позната опасност

Не е сигурно дали Русия е отговорна за разрушената тръба 

Същото се отнася и за различни други подводни връзки в Северно море, но също и в Атлантическия океан. От години разузнавателните служби и военноморските сили посочват, че не само тръбопроводите, но и подводните интернет кабели са в центъра на руските дейности. Така например американският адмирал Андрю Ленън заяви пред Washington Post в началото на 2021 г.:  „Русия се интересува много от подводната инфраструктура на НАТО, като от 2017 г. насам те наблюдават изразените дейности под и над водата“.  Германският канцлер Ангела Меркел (вляво) и руският президент Владимир Путин по време на Международната конференция за Либия в Берлин, Германия, 19 януари 2020 г. Снимка: EPA/HAYOUNG JEON

Не е сигурно дали Русия действително има нещо общо с течовете по тръбопроводите. Това, че те са резултат от саботаж, обаче изглежда не подлежи на съмнение. В сряда в Брюксел инцидентът предизвика консултации в рамките на ЕС и НАТО. Отговорните лица постоянно говорят за саботаж. Председателят на Европейската комисия Фон дер Лайен вече използва тази дума във вторник вечерта. След телефонен разговор с датския министър-председател Мете Фредериксен тя написа в Twitter: „Всяко умишлено нарушаване на активната енергийна инфраструктура на Европа е неприемливо и ще доведе до най-силната възможна реакция". Тя добави, че трябва бързо да се изясни кой стои зад инцидента. Комисарят по външните работи Жозеп Борел, който говори от името на всички държави членки, заплаши с „твърд и единен отговор" в сряда сутринта. „Цялата налична информация показва, че тези изтичания са резултат от умишлено действие“. Въпреки това, както и Фон дер Лайен, той не посочи отговорна страна.

Зеленият евродепутат Райнхард Бютикофер отиде по-далеч. По всичко личи, че и двата газопровода са станали "обект на държавен тероризъм", казва външнополитическият експерт, като предполага, че отговорна за това е Москва. Полският министър-председател Матеуш Моравецки вече заговори за „акт на саботаж" - по време на откриването на Baltic Pipe - който вероятно е поредният "етап на ескалацията на конфликта в Украйна". Затова вниманието е насочено към Москва. Засега обаче неясно как Европейският съюз ще реагира на това. Потенциалът му за санкции срещу Русия до голяма степен е изчерпан. В областта на сигурността така или иначе по-голяма роля играе НАТО. Във вторник вечерта генералният секретар Йенс Столтенберг се обади на двамата правителствени ръководители на Дания и Швеция, а в сряда сутринта прие министъра на отбраната на Дания. Срещата беше планирана от преди, но сега стана политически взривоопасна. След това норвежецът обяви, че са обсъдили „саботажа" и защитата на критичната инфраструктура в страните от НАТО. Дания повдигна въпроса и на заседание на Северноатлантическия съвет. „Има основания за безпокойство относно ситуацията със сигурността в региона на Балтийско море", заяви датският министър на отбраната Мортен Бьодсков. Очаква се Русия да продължи да „дрънка със саби" и датските въоръжени сили ще следят това. 

Първоначално нямаше призиви за засилено участие на НАТО. Дания също така се въздържа да инициира консултации със съюзниците съгласно член 4 от Договора за НАТО. Това е възможно, ако партньорът вижда заплаха за своята сигурност. 

През 2008 г. Алиансът получи „подкрепяща" роля в защитата на критичната енергийна инфраструктура. Норвежкият министър-председател Йонас Гар Стьоре вече е провел разговори с НАТО във връзка с течовете. В сряда обаче той заяви, че няма заплахи срещу норвежки нефтени и газови съоръжения. Той добави, че Норвегия осъзнава отговорността си за сигурността на своя континентален шелф, който сега е най-големият доставчик на газ в Европа. По-рано норвежките медии съобщиха, че петролната и газова компания Equinor, както и полицията, са повишили нивото на готовност в норвежките обекти. Норвежките въоръжени сили също са в готовност да окажат помощ. Стьоре обяви освен това, че страната е забелязала повишена активност на дронове над континенталния шелф, особено през септември. 

2400 американски морски пехотинци плават в Балтийско море

Германският министър на отбраната Кристине Ламбрехт обяви, че германските военноморски сили ще „допринесат със своя експертен опит за разузнаването". Тя изрази мнение, че „предполагаемият акт на саботаж" на тръбопроводите в Балтийско море показва зависимостта на Германия от критичната инфраструктура, включително подводната. „Обстоятелствата на това тревожно събитие трябва бързо да бъдат изяснени и отговорните лица да бъдат идентифицирани", продължава Ламбрехт. 

Повредите по тръбопроводите показвали също колко важно е наличието на силна флотилия в рамките на боеспособния Бундесвер за сигурността на страната и съюзниците на Германия. Фактът, че след интензивни консултации между отделните ведомства в Берлин пръв говори министърът на отбраната, а не например министърът на вътрешните работи, отговарящ за борбата с тероризма, е показателен, че в Берлин се приема военен сценарий. Не е посочен обаче инициатор. Във вътрешен план Берлин също предупреждава да не се правят твърде бързи заключения. 

След руската инвазия в Украйна НАТО значително увеличи бдителността си по източните граници на Алианса. Малко след началото на руската атака срещу Украйна почти всички налични кораби на германските военноморски сили напуснаха пристанищата си и се локираха в Балтийско море. Оттогава те се движат все по-често, заедно с морските части от страните партньори.

От пролетта насам Съединените щати присъстват в Балтийско море с десантен кораб. На борда на USS Kearsarge има 26 бойни хеликоптера и 2400 морски пехотинци. През последните седмици този кораб посещава пристанищата на балтийските държави, Финландия и Швеция, което също би трябвало да възпре Русия от ответни действия срещу присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО. Ако сега трети страни все пак успяват да пробият дупки в тръбопроводите "Северен поток 1" и "Северен поток 2", това би повдигнало и въпроси относно надеждността на защитните съоръжения.