Г-7 ще трябва да се справи с хитрините при износа на руски петрол по море

Ако лидерите на Г-7 наистина искат да наложат предложеният строг таван върху цените на руския петролен експорт, тогава те ще трябва да направят повече, за да запълнят регулаторните пропуски в световната корабна индустрия, пише за Financial Times Мишел Бокман, пазарен редактор и анализатор в Lloyd’s List.

Руските производители на петрол и китайските купувачи вече използват същите тактики като при транспортирането на санкциониран от САЩ ирански и венецуелски суров петрол по целия свят.

Подобни стратегии за прикриване произхода и местоназначението на петрола са многобройни и застрашават глобалната регулаторна система, която е в основата на световната търговия.

Но в основата на тези тактики са множество прехвърляния от кораб на кораб във флот от стари, анонимно притежавани танкери, които редовно сменят имена и национални флагове, често с „изпрани“ идентификационни номера. Те също така имат съмнителна застраховка и се изключват от или манипулират данните за проследяване на плавателни съдове, така че движенията им да не могат да бъдат проследени.

Тази „язва“ от кораби извън стандарта плува в някои от най-натоварените води в света, пренасяйки неконтролиран петрол за милиарди долари.

Комбинираните обеми на Иран и Венецуела са около 1,5-1,6 милиона барела на ден, което е 3 процента от общата търговия с петрол по море. На Иран се падат 1-1,2 милиона барела на, а на Венецуела – 400-500 хиляди. За да поставим това в контекст с Русия: през август 1,7 милиона барела на ден руски морски суров петрол са отивали ​​за ЕС, 1,7 милиона за Китай и 1 милион за Индия.

Смята се, че около 220 танкера използват хитрости, за да избегнат откриването на пратки санкциониран от САЩ венецуелски и ирански петрол, предимно за Китай и Сирия. Правният комитет на агенцията на ООН, отговаряща за корабоплаването, Международната морска организация, разследва практиките, като доклад трябва да бъде изготвен през 2024 г.

Руските производители на петрол ще могат бързо да разширят логистичните си решения с купувачите, така че поне част от техния петрол да може да заобиколи ембарготата и ценовите ограничения; има доказателства, че това вече е започнало. Най-малко дузина танкери, които преди това са търгували с ирански или венецуелски петрол, се пренасочиха към Русия през последните три месеца, след като започнаха европейските и северноамериканските забрани и на фона на самосанкциониране от страна на много корабособственици от северозападна Европа.

След санкциите, след като свързаните с Русия и новопридобитите кораби бъдат добавени към микса, 400 кораба вероятно ще транспортират петрол от Иран, Русия и Венецуела, според оценка на базирания в Париж корабособственик BRS Group. Това ще бъде около 10 процента от международния танкерен флот.

Най-малко един анонимен китайски купувач е похарчил 376 милиона долара от февруари, за да придобие флот от 13 стари танкера, които сега са в центъра на напълно работещ средноатлантически хъб за превоз на руски суров петрол за Китай, показа разследване на Lloyd’s List. Този хъб, разположен в международни води, позволява високорискови трансфери от кораб на кораб на суров петрол с руски произход.

При оскъдния регулаторен и технически надзор петролът от балтийските руски пристанища се прехвърля на по-големи танкери, често с изключени транспондери за проследяване на кораби. След това танкерите отплават за Китай.

Същите средноатлантически практики за транспортиране на руски петрол се наблюдават край Малта, Сеута (испанският автономен град от мароканската страна на Гибралтарския пролив), както и Каламата (Гърция), Кавказ в Русия и Александрия в Египет. Подобни хъбове за ирански суров петрол се виждат на места за закотвяне в международни води край Обединените арабски емирства, Оман и Малайзия.

Други тактики позволяват на корабите да излъчват или показват подвеждащи подробности за своето местоположение или самоличност. Използването на „изпрани“ номера за идентификация на мобилна морска услуга, деветцифрен код, присвояван на корабното радио, позволява на собствениците да променят нещата почти по същия начин, както поставянето на нова SIM карта може да промени номера на мобилен телефон.

По-притеснителното е, че Северна Корея показва на Русия, че е възможно да се „изпират“ идентификационни номера, които се издават от агенцията на ООН и би трябвало да остават с кораба през целия му живот, без значение колко пъти името или собствеността му се променят. Евентуалната придружаваща фалшива документация не се проверява, тъй като собствениците на кораби се насочват за регистрация или придобиване на флаг на плавателни съдове към държави, където правоприлагащите органи нямат достатъчно ресурси.

Ключов въпрос обаче може да е колко стриктна иска да бъде Г-7 в налагането на ценови таван. Ясно е, че дори сивият пазар на руски петрол да се разшири, той все още няма да е достатъчен, за да пренесе целия обем, плаващ към Китай, Индия и ЕС. Недостигът на предлагане ще увеличи натиска върху цените на петрола, рискувайки повече пари да отидат в Кремъл.