Енергийната криза трябва да стимулира регулаторна промяна

Светът в момента е много нервен, след като през последните месеци бе залят от „Lehman моменти“ (има се предвид фалита на американската банка по време на финансовата криза – бел. прев.), пише редакторът във Financial Times Патрик Дженкинс.

Колапсът на китайския строителна компания Evergrande в края на миналата година беше описан от много наблюдатели като потенциален Lehman момент за задлъжнелия китайски имотен сектор. Сривът при криптото през март беше друг такъв момент.

И все пак е забележително, дори тревожно, когато министър прави аналогията. Наскоро финландският министър на икономиката Мика Линтила сравни днешната енергийна криза в Европа с ролята на Lehman Brothers във финансовата криза от 2008 г., когато обяви заем от 10 милиарда евро и гаранционен пакет за защита на енергийния сектор на страната си.

Хипербола или не, той почти със сигурност беше прав в едно. Без държавна намеса, надвисна екзистенциална криза за много енергийни компании, оказвайки натиск върху банките, които им отпускат заеми, или клиринговите къщи, които посредничиха при тези финансови договори. В основата на кризата са главоломно високите цени и дисфункцията на пазара, предизвикани от инвазията на Владимир Путин в Украйна и неговото ограничаване на газовите доставки за Европа.

Въпреки че Финландия и Швеция бяха сами в действията си неотдавна, други ги последваха. Европейските лидери се събраха в Прага, за да обсъдят координиран спасителен пакет, включително държавни гаранции и набор от други мерки.

„Светът трябва да си спомни Lehman“, написах още през март, „и да се подготви за глобален финансов и икономически шок“.

Финансовите управленци настояват, че са били напълно подготвени - не само за този шок, но и за много други. Те посочват устойчивостта на банковата система в условията на Covid и сега на фона на енергийната криза и бушуващата инфлация.

Това според тях доказва успеха на финансовата регулация след 2008 г., когато правилата за банковия капитал и ликвидността бяха затегнати. Тогава бяха въведени сложни механизми, за да се позволи на властите да поставят проблемните банки в организирана ликвидация, а повечето търговия с деривати беше насочена през наблюдавани клирингови къщи, вместо да се изпълнява в неясни сделки „на гише“.

Банковата система наистина остана стабилна - макар и до голяма степен благодарение на държавните интервенции преди икономическият стрес да достигне до банките. Без спасителния пакет на Финландия и подобния на Швеция ден преди това, местната клирингова къща Nasdaq или банките, които са нейни членове, щяха да бъдат оставени да понесат стреса. По подобен начин през 2020 г. и 2021 г. огромните пандемични помощни пакети, предоставени на бизнеси по целия свят, предотвратиха риска от масови дефолти по банкови заеми.

Изкушаващо е да се отхвърлят подобни събития като неизбежни и извънредни, и заслужаващи изключителна правителствена намеса. Но все още може да се направи повече превантивно, за да се смекчи тяхното икономическо въздействие.

Финансовата криза от 2008 г. подчерта критичния характер на банковата система и предизвика регулаторно преструктуриране, за да я защити по-добре в бъдеще. Но политиките бяха ограничени.

Централизираните клирингови къщи бяха съзнателно превърнати в системно важни структури при наложения строг контрол след кризата, но регулаторите приеха аргумента на борсите, че строгото управление на обезпеченията прави ненужни високите капиталови нива в ролята им на буфери за риска. Скандинавският опит поражда допълнителни съмнения относно това допускане.

В самия основен енергиен пазар насоки можеха и трябваше да бъдат заети от финансовото регулиране след кризата. Около 2008 г. Libor и Euribor, заемните индикатори, които понякога са били нехайно изчислявани на базата на въображаеми транзакции, се оказаха опасно манипулируеми и скъпи за банките, които имаха продукти, обвързани с тях.

По подобен начин сега е доказано, че така нареченият TTF бенчмарк е погрешен показател за цените на газа за пазарите на електроенергия – всъщност манипулиран от Путин. Като се има предвид доминиращата роля на руския газ в този механизъм, манипулирането му можеше да бъде предвидено. И все пак едва сега политиците на ЕС обсъждат промяна.

В по-общ план, слабото регулиране на ценообразуването и хеджирането на енергията е ужасяващо подобно на надзора върху погрешните модели на финансиране на лошо контролирани банки в навечерието на 2008 г.

Сега сме наказвани, защото не разбираме крехкостта на нашите енергийни системи. Освен да се справят с тази криза, властите трябва да бъдат проактивни, за да гарантират, че цялата ни критична инфраструктура – ​​енергия, вода, интернет – е толкова стабилно регулирана, колкото бяха банките след 2008 г.