Швеция се доближава до изграждането на първите си нови ядрени реактори от 80-те години на миналия век, тъй като опозиционният политически блок, който подкрепя този тип енергия, спечели изборите в страната, пише Bloomberg.
Обратът във вота се случва точно когато задълбочаващата се енергийна криза подчертава необходимостта на стабилно вътрешно производство на електроенергия. Новите ядрени централи ще доведат до сериозен обрат в развитието на енергетиката на скандинавската страна, след като няколко реактора бяха изведени от експлоатация през последните години.
И все пак пътят към новите ядрени мощности ще бъде пълен с препятствия за всеки смел инвеститор.
Алиансът, обединяващ консервативните, либералните и антиимигрантските партии, постави развитието на ядрената енергия на преден план в своите планове. Блокът обвинява управляващите социалдемократи за затварянето на централите, които биха смекчили безпрецедентния скок в цените на електроенергията. Сегашното правителство вместо това се съсредоточи върху голямо увеличение на капацитета при вятърната енергия през последните осем години.
Поради преднината от само едно място в 349-членния парламент на Швеция от страна на десните партии анализаторите остават предпазливи в своите очаквания за ядрената енергия. „Амбицията изглежда е налице, ще трябва да видим как ще се развие“, коментира Арне Бергвик, енергиен стратег в консултантската фирма Sigholm Tech. „Политическата среда за ядрената енергия остава несигурна предвид резултата“, добавя той.
Швеция увеличава дела на възобновяемата енергия, докато извежда от експлоатация своите ядрени реактори. Източник: Swedish Energy Agency
Първият търговски ядрен реактор е въведен в експлоатация в Швеция през 1972 г., въпреки че обществото е разделено по отношение на този тип енергия. Нарастването на политическата опозиция на местно ниво през следващите години кулминира в референдум от 1980 г., който принуждава политиците да започнат да извеждат реакторите от експлоатация.
Анкетите преди изборите показват, че 60% от населението иска нови реактори, които да подкрепят стремежа на страната за разширяване на зелената енергия. Въпреки че има достатъчно вятърна енергия, настоящата криза разкрива недостига на непроменлива енергия, по-специално на юг.
Държавната компания за комунални услуги Vattenfall AB изведе от експлоатация два реактора в електроцентралата Ringhals в югозападната част на страната през 2019 г. и 2020 г. Оформиха се редица ожесточени дебати по време на предизборната кампания, където по-умерените политици обвиниха правителството, че се намесва в решенията на компанията. Правителството твърди, че извеждането на двата реактора от експлоатация е изцяло решение на Vattenfall.
Най-големият реактор в страната, Oskarshamn-3, с капацитет от около 1400 мегавата се управлява от Uniper SE, германският енергиен гигант, който беше подкрепен от Берлин заради спирането на руските газови доставки и ръста на цената на синьото гориво.
В момента в Швеция действат шест реактора, които доставят около една трета от електроенергията. Водните и вятърните мощности съставят около 75% от енергийния микс на страната.
Енергийният микс на Швеция е доминиран от хидроенергия и възобновяеми източници. Източник: Swedish Energy Agency
Vattenfall е най-големият ядрен оператор в региона и вероятно ще играе централна роля във евентуално съживяване на индустрията. Първите нови мощности могат да представляват малки модулни реактори, чийто размер е около една четвърт от стандартните блокове.
През юни, точно след като правителството предупреди, че Швеция е изправена пред остра енергийна криза, Vattenfall заяви, че ще започне 18-месечно проучване на технологията на малките модулни реактори с възможност за изграждане на такива до началото на следващото десетилетие.
Планът на опозиционната Умерена коалиционна партия за нови ядрени мощности включва промени в закона, които позволяват повече от 10 реактора. Нов механизъм за кредитни гаранции в размер на 400 млрд. крони (38 млрд. долара) също би осигурил повече сигурност за инвеститорите.
Има вариант Швеция да заложи на технологията за по-големи блокове, известна като европейски реактор под налягане, според Бергвик. Този тип реактори не стартира по най-добрия начин, като изграждането на такива във Франция и Обединеното кралство се сблъсква с големи закъснения.
„Новите реактори могат да заработят най-рано след 12 до 25 години въз основа на примера на Hinkley Point C във Великобритания“, добавя Бергвик.