Кой ще пострада повече от спирането на „Северен поток“?

Дойде моментът: Русия затвори газовото кранче за Германия. Руската държавна компания „Газпром" прекрати доставките на газ по "Северен поток 1", които вече бяха силно ограничени, като се позова на технически проблеми, за които се твърди, че не могат да бъдат разрешени поради санкциите. Доставките на газ ще бъдат възобновени едва когато „колективният Запад" отмени санкциите, наложени на Русия, заяви Кремъл. Сега самата Москва прави това, което някои поискаха от Германия в началото на войната: спира газовия поток от Изтока към Запада. Но не вреди ли по този начин Русия на самата себе си?

Европа е в неоспорима енергийна война с Русия. И това очевидно не е спонтанно решение на Москва, а планирано от дълго време. Още пет месеца преди инвазията Международната агенция по енергетика (МАЕ) предупреди за видимо ниски нива на съхранение в хранилищата в Европа и за намаляване на притока на газ от Русия. 

От началото на атаката срещу Украйна на 24 февруари тази тенденция продължава: през първите седем месеца на 2022 г. Русия е доставила с 40% по-малко газ по тръбопроводите за Европа в сравнение със същия период на 2021 г. А това е почти с 50% по-малко, отколкото през 2017-2021 г. В средата на юли към Европейския съюз и Обединеното кралство е нагнетено дори по-малко газ, отколкото когато и да било през последните 40 години. Преди това Русия задоволяваше около една трета от търсенето на газ по тръбопроводите в Европа.

Германия, която всъщност е най-големият вносител на руски газ след Китай, е сериозно засегната от развитието на ситуацията. Преди кризата до 55% от германския внос на газ и 14% от общия внос на енергийни ресурси идваха от Русия. В края на юли Русия вече значително намали доставките за Германия по "Северен поток 1", като се позова на дефектна турбина. Сега кранът е напълно затворен. Германия се подготвя за тежка зима. Цените на природния газ се повишават и има опасност от затруднения в доставките. Проблемът е, че газът се счита за сравнително по-труден за заместване от въглищата и петрола.

И Русия зависи от износа на енергоизточници

От друга страна, Русия също е силно зависима от износа си на изкопаеми горива и петролни продукти: делът на петролната и газовата промишленост в брутния вътрешен продукт се е увеличил до почти 22% през първото тримесечие на годината от средно около 17% през предходната година. Данъчните приходи и експортните мита от бизнеса с нефт и газ покриват около 40% от националния бюджет.

Но тръбопроводният газ за Европа представлява само сравнително малка част от приходите на Русия от износ. Миналата година той е съставлявал около една десета от приходите от износ според данни на Руската централна банка, цитирани от агенция Ройтерс. От друга страна, Русия печели много пари от износа на суров петрол и петролни продукти. През 2021 г. те са донесли три пъти повече приходи от тръбопроводния газ. По този начин петролът, оценяван на 180 млрд. долара, осигурява една трета от всички приходи от износ.

Въпреки това загубата дори на част от приходите от бизнеса с тръбопроводен газ би трябвало да навреди на Русия. В крайна сметка през миналата година те вече възлизаха на около 54 млрд. долара. През тази година обаче високите цени на енергоресурсите променят това изчисление в огромна степен. Заради рязкото покачване на цените Русия вече е спечелила около 158 млрд. евро от износ на изкопаеми горива през първите шест месеца на войната срещу Украйна, пише в доклад, публикуван във вторник, от базираната във Финландия изследователска организация Centre for Research on Energy and Clean Air (CREA).

Ръководителят на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол отбеляза още в средата на юли това благоприятно за Русия развитие: „Русия вече се възползва от настоящата енергийна криза, за да събере огромни допълнителни суми“. Тогава Бирол предупреди, че поради това страната може да си позволи да се лиши от приходите от газопроводите, за да ги замени за политически лостове. Както очевидно се случва и сега.

Таванът на цените на петрола може да промени ситуацията

Докога може да продължава това? Все още никой не знае със сигурност. Във всеки случай Германия се стреми да се справя в голяма степен без руски газ. До лятото на 2024 г. делът на вноса на газ ще спадне до десет процента. Към края на юни този дял вече е само 26%. 

Факт е също така, че в бъдеще за Русия няма да е лесно да продава своя газ на други клиенти. Това е така, защото досега по-голямата част от суровината бе изнасяна за Европа по тръбопроводи, а едва малка част бе доставяна чрез терминали за втечнен природен газ. Въпреки че съществува газопроводът "Силата на Сибир 1" от Русия до Китай, той е свързан с по-малки газови находища в Източна Русия. За да се свърже Китай с огромните газови находища в Ямал в Северозападен Сибир, от които се снабдява Европа, ще се нуждае от собствен газопровод, какъвто все още няма.

Ситуацията може да се влоши за Русия и по друга причина. Засега страната може да си позволи спирането на газа за Германия главно заради все още нарастващите си приходи от петрол. Страните от Г-7 обаче планират да въведат международен таван на цените на руския петрол. По същество те искат да принудят Русия да продава горивото на големи клиенти като Индия на много по-ниска цена. Така Москва вече няма да може да се възползва от увеличението на цените. Финансирането на войната ще стане по-трудно, а газът като енергийно оръжие ще се оскъпи.