Европа може и трябва да спечели енергийната война

„Европа ще бъде изкована в кризи и ще представлява сборът от решенията, предприети при тези кризи.“ Тези думи от мемоарите на Жан Моне, един от архитектите на европейската интеграция, отекват днес, когато Русия затваря главния си газопровод към Стария континент. Това със сигурност е криза. Не знаем дали оптимистичната перспектива на Моне ще надделее. Но Владимир Путин посегна на принципите, върху които беше изградена следвоенна Европа. На него просто трябва да му се противостои, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Енергията е жизненоважен фронт във войната на Путин. Ще коства много да спечелим тази битка. И все пак Европа може и трябва да се освободи от хватката на Русия. Това не значи, че се подценява предизвикателството. Capital Economics твърди, че при днешни цени влошаването на условията на търговия би възлизало на цели 5,3% от брутния вътрешен продукт на Италия за една година и 3,3% от този на Германия. Тези загуби са по-големи и от двата петролни шока през 70-те години. Нещо повече, тук не влизат смущенията в индустриалната дейност и въздействието на растящите цени на енергията върху по-бедните домакинства.

Неизбежно е също така рязкото покачване на цените на енергията да доведе до висока инфлация. Опитът от 70-те показва, че най-добрият отговор е инфлацията да се държи твърдо под контрол, както направи Бундесбанк тогава, вместо да се оставя отчаяните опити да се предотврати неизбежното намаляване на реалните доходи да се превърнат в продължаваща спирала заплати-цени. Но тази комбинация от големи загуби при реалните доходи, с не напълно адаптивна парична политика, означава, че рецесията е неизбежна.

Колкото и трудно да изглежда бъдещето, има надежда. Както написа преди време икономическият редактор на FT Крис Джайлс: „На практика няма начин да се избяга от рецесия в цяла Европа, но тя не трябва да е непременно дълбока, нито продължителна.“ Вероятността от рецесия вероятно се е увеличила още повече оттогава. Но анализ нa МВФ показва, че съществена корекция е осъществима дори в краткосрочен план, а в дългосрочен Европа може да се освободи от руския газ. Путин ще загуби, ако Европа издържи.

Скорошно изследване на МВФ посочва потенциалната роля на световния пазар на втечнен природен газ (LNG) за смекчаване на шока в Европа. Европейската интеграция в рамките на глобалните пазари на LNG е несъвършена, но значителна.

Изследването заключава, че спирането на газа от Русия би довело до спад в брутните национални разходи на ЕС само с около 0,4 процента годишно, след като се вземе предвид световният пазар на LNG (без него спадът би бил между 1,4 и 2,5 на сто). Но това би означавало и по-високи цени на други места, особено в Азия. Прогнозният спад от 0,4 процента също пренебрегва ефектите от страна на търсенето и предполага пълна интеграция на световните пазари. Поради тези и други причини действителното въздействие със сигурност ще бъде много по-голямо.

Друг изследване на МВФ сочи, че (с известна несигурност) БВП на Германия може да бъде с 1,5% под тренда през 2022 г., с 2,7% през 2023 г. и с 0,4% през 2024 г. Анализът на МВФ върху отделните страни от ЕС също така заключава, че Германия няма да бъде най-засегнатата държава-членка. Италия все още е по-уязвима. Но най-тежко ще пострадат Унгария, Словакия и Чехия.

Големият урок от петролните шокове през 70-те беше, че до средата на 80-те вече  имаше глобално пренасищане. Пазарните сили със сигурност ще доведат до същия резултат след време. Краткосрочното въздействие също ще бъде управляемо. Необходимите действия са смекчаване на шока върху уязвимите и насърчаване на необходимите корекции, които могат да включват спешно отваряне на газови находища.

Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейската комисия, заяви, че целта на политиката сега трябва да бъде намаляване на пиковото търсене на електроенергия, ограничаване на цената на газа от тръбопроводи, подпомагане на уязвимите потребители и бизнеси с извънредните приходи на енергийния сектор, и оказване на подкрепа на производителите на електроенергия, изправени пред предизвикателства по отношение на ликвидността, причинени от нестабилността на пазара. Всичко това е до известна степен разумно.

Решаващ аспект на тази криза е, че подобно на Covid, но за разлика от финансовата криза, почти всички европейски страни са неблагоприятно засегнати, с голямото изключение на Норвегия. В случая преди всичко Германия е сред най-уязвимите. Това означава, че шокът, а оттам и реакцията, са общи: това е споделено затруднение. Но също така е вярно, че отделните членове не само са изправени пред различни по тежест предизвикателства, но също така притежават значително различен фискален капацитет. За да премине еврозоната успешно през това, отново ще възникне въпросът за споделянето на фискалните ресурси. В крайна сметка ще бъде неустойчиво да се очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да бъде основната фискална опора в такава криза. Но ако по-слабите страни бъдат изоставени, политическите последици биха били ужасни.

Възникват още поне два големи проблема. По-тесният е ролята на Обединеното кралство при новата му министър-председателка Лиз Тръс. Тя е изправена пред неотложен избор: да подобри отношенията на страната с европейските й съюзници в отговор на споделената заплаха от Путин или да наруши договора, сключен от нейния предшественик Борис Джонсън, за „осъществяване на Brexit“. Европейците с право нито ще забравят, нито ще простят, ако тя избере второто в този труден час.

Вторият, и много по-голям, проблем е изменението на климата. Както пише Фатих Бирол от Международната енергийна агенция (МАЕ), това не е „криза с чистата енергия“, а точно обратното. Имаме нужда от много повече чиста енергия, както поради климатичните рискове, така и за намаляване на зависимостта от ненадеждни доставчици на изкопаеми горива. Научихме този урок през 70-те години. Сега го повтаряме. Доводите за енергийна революция станаха по-силни, а не по-слаби.

Отговорът на Европа на тази криза ще оформи нейното непосредствено и дългосрочно бъдеще. Тя трябва да устои на изнудването на Путин. Трябва да се приспособи, да си сътрудничи и да издържи. Това е същината на въпроса.