Не нетната нула е причина за енергийната криза, а поскъпването на газа

Една от любимите ми речи при получаване на Оскар е тази на Ингрид Бергман, когато тя благодари на журито за наградата ѝ за най-добра актриса през 1944 г. и тихо казва: „Надявам се, че в бъдеще ще бъда достойна за нея“. Оскарът беше за ролята й в Gaslight, психологически трилър за съпруг, който манипулира жена си, за да я убеди, че полудява, пише бизнес колумнистката на Financial Times Пилита Кларк.

Филмът ни даде думата gaslighting, използвана масово днес, за да опише тактиките за подкопаване на нечия самоувереност и опитите за посяване на съмнения в реалността. Никой не можеше да предвиди колко подходящ ще стане терминът, докато страните в цяла Европа се борят да овладеят тежката енергийна криза.

Газът със сигурност е в основата на този проблем. Цените скочиха над 10 пъти над нормалното си ниво, тъй като икономическото възстановяване след пандемията увеличи търсенето, а Русия, най-големият износител на природен газ, намали доставките за страните, подкрепящи Украйна.

Рекордните летни горещини доведоха до прекомерно потребление на електроенергия и сега, с наближаването на зимата, правителствата са изправени пред заплахата от рязко покачване на сметките за електричество и отопление, спиране на тока, бизнес фалити и рецесия.

Трудно е да се сетим за по-брутален пример за опасностите от разчитането на вносни изкопаеми горива. Никога не е било по-ясно, че министрите трябваше да се вслушат в призивите, отправени преди години, за ускоряване на политиките за нетни нулеви емисии, целящи по-ефективно използване на енергията и домашни зелени електроцентрали, които облекчават зависимостта от газа. Възобновяемото електричество измести газ на стойност около 6 милиарда паунда само в Обединеното кралство миналата година, изчислява десноцентристкият аналитичен център Onward.

Но познайте кого обвиняват все повече политически фигури за задаващата се енергийна катастрофа? Точно така - нетната нула. В поразителен опит да се изкриви реалността, колкото по-дълго продължава енергийната криза, предизвикана от газа, толкова повече критици осъждат нетната нула. Това е - буквално - gaslighting, като е особено очевидно в Обединеното кралство, което стана първата голяма икономика, приела закон за нетните нулеви емисии през 2019 г.

„Егоистичната обсесия на британския парламент относно нетната нула“ ще остави хората „на по-студено и по-бедни“, заяви тази година Ричард Тайс, бивш председател на партията Brexit.

Главният прокурор Суела Брейвърмън даде началото на краткотрайния си опит да замени Борис Джонсън като лидер на консерваторите през юли, като каза: „За да се справим с енергийната криза, трябва да спрем всепоглъщащото желание да постигнем нетна нула до 2050 г.“, в противен случай ще се окажем с „нетен нулев растеж“.

Брейвърмън е спрягана за правителствен пост, ако фаворитката в надпреварата за лидер на торите Лиз Тръс стане министър-председател. За такъв пост се спряга и лорд Фрост, бивш министър за Brexit, който написа през август, че „привържениците на нетната нула“ са оформили енергийна система, която „ни изправя пред спирания на тока, ужасни разходи, смазващи бизнеса, и хора, които треперят и умират на студа“.

Това спира дъха. Да, средните годишни сметки за енергия на домакинствата в Обединеното кралство се очаква да надхвърлят 5000 паунда през следващата година, повече от два пъти спрямо сегашното ниво. И да, в резултат на това Националната здравна служба предупреждава за „хуманитарна криза“, ако хората трябва да избират между храна и отопление през зимните месеци.

Но движещата сила тук не са политиките за нетна нула, а газът. Космическата му цена оказа рязко въздействие в Обединеното кралство, където повечето домакинства разчитат на газови котли за отопление, а газовите електроцентрали генерират около 40 процента от електроенергията.

Газовата индустрия знае това. Чарлз Макалистър, директор по политиките в UK Onshore Oil and Gas, твърди, че енергийната криза демонстрира необходимостта от прекратяване на мораториума от 2019 г. върху фракинга на шистов газ в Англия. Но за разлика от Брейвърмън, той не обвинява нетната нула. Както ми каза миналата седмица: „Причината за това увеличение на цената на енергията не е нетната нула, а цената на природния газ на едро.“

Вярно е, че сметките за енергия на домакинствата включват екологични такси, които финансират проекти за възобновяеми източници и схеми за борба с горивната бедност. Но тези такси представляват само 8 процента от типичните сметки и дори този дял се очаква да спадне допълнително с покачването на цените на едро.

Също така е вярно, че нетната нула не идва безплатно. Интегрирането на зелена енергия в енергийните мрежи, предназначени за изкопаеми горива, изисква инвестиции. Това важи и за изолирането на домовете и разгръщането на мрежи за зареждане на електрически автомобили.

Има обаче големи ползи. Домакинствата в Обединеното кралство с термопомпа, електрическа кола и по-добра изолация спестяват средно по 1000 паунда на година според някои оценки.

В крайна сметка, обвиняването на нетната нула за енергийна криза, предизвикана от газа, не е просто gaslight, то е опасно. Всеки ръководен фактор, манипулиран да вярва, че по-бавният напредък към нетната нула е отговорът на шоковете на енергийния пазар, греши. Тези, които разбират реалността, не трябва да бъдат принуждавани да поемат цената на нечии заблуди.